Преди стотици години нечия ръка издълбала на една от кулите на “Парижката света Богородица” думата ‘ANAГКН.
Тази дума е старогръцка и означава СЪДБА.
Тя е повод за следния кратичък текст по-долу, защото ме накара да се замисля каква е тази наша съдба, която имаме.
Ето и тази сутрин – събуждам се и какво да видя във вестниците: исторически рекорд постави цената на бензина у нас. Очаква се летвата да вдигне и дизелът, а сетне и газта. Отделно всички хранителни стоки отчетоха страшен скок, а самата захар за една година поскъпна почти двойно.
БДЖ също повишиха цените на билетите си, а поскъпване обмислят и автобусните превозвачи. И не само те! Цените на тока и водата ПАК ще скочат през лятото. Те така или иначе си скачат като по график всяка зима и лято.
Тук е моментът да се запитаме, защо не вдигат и заплатите на гражданите…
Изобщо цялата минала седмица беше шокова за българина. През тези няколко дни регистрирахме редица значими неща.
Регистрирахме протестите на миньорите от “Мини Марица-изток”. Бързо клекнаха обаче, защото макар битката да бе близо – близкото бе далеч… Регистрирахме също безотговорността на полицията, която остави един убиец да се самоубие пред очите им. Няколко дни след това гръмна и друг скандал – за бито с електрошокова палка момче от полицаи. Опозицията употреби думата “полицейско насилие”, а от ГЕРБ отвърнаха, че това са лъжи и опити да се злепостави правителството… Къде точно е истината никой не може да кажа, защото липсва логиката в нашата държава.
Обаче осъдиха цар  Киро Рашков. Верно, че само за 3 години и 6 месеца, но все пак по-добре малко, отколкото много. Парадоксът в случая е, че Рашков ще излежи присъдата си в… общежитие.
Лъсна и скандалът с досиетата на митрополитите. 11 от общо 15 се оказаха агенти на ДС. Някои от тях най-нагло заявиха пред журналисти, че никога не са били доносници.
Ето такива неща се случиха в България само в рамките на десетина дни. Леко и сигурно изгниваме. Бутне ли ни някой – ще паднем. А сме едва в началото на 2012… За това не ни остава нищо друго, освен да се опитаме да оцелеем в този менструален цикъл, който ни е обхванал.
А също и да се замислим над текста от песента. Ето и част от него:
“…Тук вече на никой не му пука
и търси спасение оттука.
Некадърна политика дотук ни докара –
година след година хомота ни затяга.
България за жълти стотинки я продава
нищо не остава от нашата държава…”

Завчера Комисията по досиетата публикува списък, от който става ясно, че 11 от 15 митрополити от Светия Синод на Българската православна църква са били сътрудници на бившата Държавна сигурност. Всички са работили като агенти за Шести отдел на ДС, който е отговарял за “борба с политическата диверсия”.
Някого учуди ли го тази новина? Трябва да ви е учудила и то много. Хората някак си свикнаха с тези агенти на ДС. Спряха да обръщат внимание, че журналисти, режисьори и политици са били доносници. Но когато сложиш расо върху пагона – тогава става страшно! На политик не се вярва, на митрополит – трябва. Или поне трябваше.
Днес Църквата не е това, което е.
Ония, които ни учат да сме смирени, да се покайваме за греховете си, да не ламтим за богатство, да не сме алчни и прочее, са точна противоположност на това. Нещо повече – те са предатели! Грозно е, пошло е…
Видяхме българските духовници в какъв разкош живеят, какви коли карат. Веднъж пътувах с 2 момчета. Едното учеше в Семинарията, а другото беше от Видин. Заговориха се за дядо Дометиан. Студентът каза, че в Семинарията Дометиан бил много коментиран, а другото момче му разказа, че във Видин се говори как всяка вечер домът на духовника се превръщал в бордей и той гуляел с приятели и познати. Не знам дали тая история, която чух е 100% вярна, но се замислих за историите, който си разказвахме от казармата. Те бяха преувеличени, но все пак такива истории ИМАШЕ.
И ако утре реша да поискам прошка от някой митрополит, при кого да отида? Може ли да ме опрости оня, който е предавал своите? И има ли правото да го направи?
Страшно е! Щеше да е смешно, ако не беше страшно!

Току що изгледах „Лора от сутрин до вечер” и филмът успя да ми докаже нещо, което вече знаех – филм не се прави с 5 лева и една камера (образно казано).
Посредствеността е опасна!
Няма и 2 минути и гафът бе налице.
Сцена: доктор слага лепенка вдясно на челото на Лора. В следващия кадър лепенката е вляво на челото.
Ето такива недоглеждания от страна и на сценарист и на режисьор отблъскват зрителя и внасят чувство на несигурност и недоверие. На непрофесионализъм, на посредственост.
Отделно самият филм е изключително муден и скучен. Зле разказан, зле изигран и по особен начин се явява един черен PR на главната героиня. И да ме прощава господин режисьора, обаче „Лора от сутрин до вечер” е един половинчат филм…
Аз отдавна жадувам за българско кино. Иска ми се да може поне леееко да се доближим до френското, скандинавското и сръбското кино. Те отдавна се доказаха. Ние все още не, защото страдаме от липсата на идеи. Половината ни филми не струват, а ония, които струват, са с повтарящи се сценарии. Всеки трети български филм е за Прехода. А това вече наистина омръзна на българския киноман. Ние, зрителите, имаме нужда от раздвижване. Истинско раздвижване. Защото ако филми като „Източни пиеси”, „TILT”, „Светът е голям и спасение дебне навсякъде”, „Мисия Лондон” и „Стъпки в пясъка” дърпат българското кино напред, то от друга страна ленти като „Лора от сутрин до вечер” и „Love.net” ужасно много затрудняват придвижването. А ние винаги сме в позиция на догонващи. Време няма!

Когато снегът падне,
светлините загаси…

Тия дни, в нощта срещу Ивановден наваля сняг в България. И така за пореден път зимата ни изненада…
Монтана и Враца (два от най-големите градове в Северозападна България) останаха без ток за повече от 20 минути. Сякаш изчезнаха от картата. Странното в случая е, че от ЧЕЗ не можаха да обяснят какъв е проблемът. Нищо ново.
В общините Чепеларе, Тетевен и Роман обявиха бедствено положение. Към момента то продължава трето (!!!) денонощие. Хората извадиха лоените свещици и газените фенери. Няма как – без светлина не може.
Завчера пътувах с една майка и двете й дъщери. Тя ми каза, че миналия ден тръгнала за София и останала на магистрала „Хемус” 11 часа. Представяте ли си?! Няма как да си го представите, освен ако не сте били на нейно място. Стоически удържала на студа, глада, жаждата и куп други неудобства; стигнала до София и на другия ден с влака – тези така мръсни, бавни и неудобни български железници. И все пак – сигурни и независещи от снежната обстановка през зимата. Казвам през зимата, защото последните години снегът винаги, ама винаги тогава ни изненадва – именно през зимата. Смешно е, нали?
Въпреки, че преди идването на зимния сезон, всяка община се тупа в гърдите и на всеослушание заявява колко пясък и луга е закупила, как машините са в изправност, как акумулаторите са заредени, а резервоарите – пълни.
И пак, и пак падне ли първи сняг – пътищата остават затворени, а общинарите – изненадани.
Made in BG!
А времето лети: ще отмине и тая зима, и друга ще дойде, но никой няма да върне нито изгорелите електроуреди на хората (в следствие на многото токови удари), нито някой ще успокои майките, изживели ужаса да бъдат блокирани на някоя родна магистрала с децата си…
За това някой „горе” трябва (налага се!) да поеме отговорност и да се извини на тоя така изстрадал български народ.
Не е трудно…

Тия дни във фолк-клуб „Алегро” в Габрово имало интересно мероприятие. Наред с тютюневия дим, алкохолните пари и мириЗмата на пот, носеща се от телата на дивите кючекчии, сред присъстващите имало и едно прасенце мексиканска порода. Мъника бил намаЗан с олио и търчал обеЗумял (досущ като посетителите на заведението) сред дансинга. Бягал, защото онЗи, който го хванел, щял да го спечели като награда.

Снимка: Internet

Края на фиаското завършило с публичното умъртвяване на прасенцето.
След това студентско парти, много хора сеЗирали районната прокуратура в Габрово, защото от където и да го погледнем, това е варварско престъпление. Публично при това.
Уведомление може да подадете и вие, като видите примерната бланка: =>
Знаете, че никога не лъжа за тия неща…
За да се раЗграничи от таЗи простотия и липса на елементарна култура и раЗсъдък, пловдивският кмет Иван Тотев забрани чалгата от днес, до края на годината в града под тепетата. За първи път по време на коледните праЗници, в центъра на града няма да звучат ритмичните звуци на Ориента. Така в следващите две седмици под тепетата кючеци и изпълнения на фолк певици категорично няма да има. В празничната програма обаче ще преобладават рок, джаЗ и коледни песни.
Хвала на такива люде и огромен поклон, господин Тотев!
Борбата срещу простотията продължава, ние сме с теб!

Смело мога да заявя, че 2011-та е годината на абсурдите!
И ако се върнем наЗад преЗ годините, ще видим как леко и сигурно затъваме в собствените си лайна. За справка: 2007, 2009, 2010 .
Какво се случи обаче в няколко реда:
Стартът ми беше  много силен – с концерт на Zonaria, Darkrise, Dew Scented, Melechesh & Nile. По-мощно започване на една нова календарна година – здраве му кажи!
Малко след февруари започнаха и абсурдите. Стачки, протести, закани… Народът се опитваше да оцелее в миЗерията наречена България, а правителството всеки ден му натякваше, че трябва да чака да станат магистралите и тогаваааа…
Фермерите започнаха да недоволстват. Феновете на Локомотив София – също. Едните ги ебаваха със субсидиите, другите със стадиона. Запуши се – една прелюдия към пожар. За да охлади страстите Държавата събори няколко бараки колкото за пред хората и медиите. Дворците на силните на деня си останаха недокоснати.
Като заговорих за футбол, трансферната бомба хвърли ФК Монтана и привлече Стефан Грозданов за треньор, а Асен Букарев за помощник. Обещаха минимум 6-то място в крайното класиране. В момента се борят да не иЗпаднат в Б група. Локото и то. Аз от своя страна започнах нова работа с огромно желание и надежди. С още по-голямо желание обаче напуснах… Сега съм на друга работа и нещата са повече от добре.
Лятото беше скучновато, ако не бройм стотиците пъти, в които чуждестранни туристи се оплакваха, че са ги иЗлъгали по морето.
Дойде есента. С нея и смъртта на две млади момчета. Едното беше премаЗано с бус съвсем нарочно заради някаква раЗправия между съседи. Едните от съседите обаче са били Рашкови, а за цар Киро и фамилия в България закони като че ли няма. Заради това покаЗно убийство и своеволията на циганската фамилия започнаха общонационални протести. Бях на протест и в Монтана, и в София. След седмица всичко тихо залиня и отшумя. Остана мъката в сърцата на роднините.
Цялото това беЗдействие и немърливост от страна на правителството трябваше да накара народа да се замисли и то добре. Още повече, че предиЗборно ни гепиха ламарината.
Уви! Месец след случая в Катуница иЗбрахме герберист за преЗидент на България. ГЕРБ вЗеха едноличната власт, а думата тоталитариЗъм започна все по-явно да иЗпъква в съЗнанието на българите.
Дойде зимата. С нея в София пристигнаха фермери от цяла България с тракторите си за нови протести. Стачка обявиха и БДЖ. Нещо наистина тъпо, защото колкото и отвратително да е пътуването с роден влак, БДЖ си остава предпочитан транспорт. Цялото протакане продължи 22 дни. Загубите бяха за милиони лева, а крайният реЗултат – нищо и половина. Управляващите покаЗаха, че няма да се дадат на стачкуващите, а ще става така, както те искат.
Около целия тоЗи цирк започна и една друга клоунада – класацията за футболист на годината в България. В нея феновете иЗбраха не кой и да е, а… Бойко Борисов. Това потресе родината на футбола Англия. В последствие премиерът се откаЗа (и с право!) и наградата грабна (къде заслужено, къде не) Ники Михайлов. Връчи му я татко му за да покаже, че шуробаджанащината отново е едни гърди  едно БФС напред, но също така и да докаже, че страдаме от липсата на класни футболисти.
На фона на всичките тия глупости обаче завърших годината така, както я започнах – с мощен концерт на  Septicflesh, As I Lay Daying & Amon Amarth.
И така – весели праЗници, бъдете здрави. Всичко друго е въпрос на оцеляване.

След многобройни притеснения и тревоги, най-сетне видях Amon Amarth на живо!
Малко предистория: не помня да съм чакал коцерт с такова желание, като снощния. Още след като си закупих билета започнаха съмненията – да не ме заболи корема, да не получа зъбобол, да не се раЗболея в деня на концерта и проее. За щастие ден преди събитието всичко беше наред. Вечерта трудно заспах. Така не съм се чувствал нито когато тръгвах за обичните ми до смърт Megadeth, нито пък за обожаваните от мен Dew-Scented. Просто  това са Amon Amarth!
Отидохме на гарата и за зла беда, касиерката ни съобщи, че влакът се бил “счупил”. Друга информация нямали за момента. Ужас! Ами сега? Наложи се да пътуваме с автобус (където нито може да пиеш, нито да пикаеш). На автогарата аха-аха да иЗпуснем и автобуса, защото ни дадоха грешна информация на кой сектор да чакаме. В крайна сметка потичахме малко след автобуса. Шофьорът се окаЗа пич – спря и ни качи. Хвала на такъви люде като него.
Пристигнахме. Пихме. Видяхме се с приятели. Пихме още. Пихме докато стане време за концерта. Стана време. Пред зала “Юбилейна” стотици почитатели на тежкия звук стояха отвън.  Отварянето на вратите се забави с повече от 40 минути… Тогава точно си пролича колко нехайно е отношението на органиЗаторите от Force of  Rock. Хедлайнерите Amon Amarth идваха за пръв път в България. С тях бяха Septicflesh и As I Lay Dying, а билетите отдавна бяха продадени. Огромно количество хора, останали беЗ въпросната хартийка, се надяваха да платят и да видят своите любимци. Някой от тях вляЗаха, наистина. Повечето останаха навън в студа.
А вътре наистина беше ад. Бил съм на много концерти, но за първи път се чувствах смаЗан. Толкова претъпкано, толкова задушно, толкова неорганиЗирано… Дори на The BIG 4 с билет за Front of stage ми беше по широко. Имах чувството, че ще остана беЗ въЗдух и няма да мога да дочакам Amon Amarth. След 20 минутен пробив най-сетне стигнах до входа, но охраната не ме пусна навън. От Force of Rock явно не са чували нито за печати, нито за гривни… Жалко. Върнах се. След два неуспешни опита, най-накрая стигнах до бара където пък бирата и водката свършваха. Пих една бира за да се освежа. Наясякъде около мен се коментираше едно и също нещо – пълният провал на органиЗаторите.
Както и да е. В 22:15 Йохан Хег иЗправи публиката на нокти с мощния си скандинавски рев и всичко си дойде на мястото.
Дочаках ги!

Едва ли повечето от вас са чели Светослав Минков. Даже съм сигурен, че не знаете кой е той.
В кратце ще ви кажа, че творчеството на Светослав Минков е едно от оригиналните явления в българската т. нар. нова литература, а самия той е превъЗходен сатирик с унищожителна ирония. Неговото кинжално перо е водело дуел с редица проблеми на обществото. Смело мога да кажа, че е прониЗвало както парвенющината, така и политиката.
В тоя ред на мисли, имайки се предвид социалното ни положение реших да споделя с вас един от неговите раЗкаЗи.
Дано ви накара да се замислите…

И днес ще си спомним за Левски и Ботев, за Хаджи Димитър и Любен Каравелов, за Вазов и Добри Чинтулов. За Петър Богдан и Паисий Хилендарски. За тях и още много български просветители.
Налага се да си спомним, защото днес е денят на народните будители – всички ония книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален български дух след времето на освободената от Османското владичество България.
Трябва да се спомним за тях – като българи!
Да си спомним, да ги почетем и да знаем, че кое е минало – минало е… Защото днес е страшно раЗлично от преди. От преди, когато книжовници, революционери и писатели създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет.
Днес наистина е друго… И ако сега почитаме героите от онова време, след 100 години едва ли ще има българи, които да почитат герои от днешното време. Защото страдаме от липсата на герои. Съгласете се с мен!
След 100 години хората могат да попишат за времето след 45-та година, когато комунистическата власт отменя праЗника по един антибългарски, родоотстъпнически начин. Или за 90-те и мутренските години. Знам ли – за всичко може да се пише като се замисля.
Така или иначе, от 28 октомври 1992 година праЗникът е въЗобновен, та го честваме и до днес.
Не може да не почетеш героите – българи сме!
Честит праЗник на всички!