А беше време …

“Сиви хора виждам да минават край мен
Искам всички да оцветя
Малко радост да посипя поне
по загрижените им лица

Плуват в паяжина сто сърца
На други всичко име наред
Ей, хора, дайте ми назаем
железния си мироглед!

Виждам сенките ви как строят
със стари тухли нов мираж
А зад него е забравеният бряг
на доброто, но и той е ваш

Не искам да дишам от вашия въздух,
наситен със дъх на лъжа
Но мога да дам от кръвта си на всеки
Стопете със нея леда!

Никога няма да оставя съвестта си
до пътя да събира цветя
“Звездите” наистина хубаво светят,
само че не през деня!”

Ревю, “IV.88-V.89