(А)

Замаян от цялата нелепост около случая с пуснатия на свобода срещу подписка Йордан Козарев, който изнасилил дъщеря си на 12 годишна възраст и продължил да издевателства над нея през следващите пет, реших да съм докрай откровен, въпреки че е трудно да се намерят думи, които да съответстват на трагизма в случая.

В България всеки краде каквото може и всеки убива както може. Думите като ред и закон отдавна са иЗгубили своя смисъл и значение – факт! Но не това е нещото, което трябва да кара българските майки да се притесняват за дъщерите си. Това, което се случи вчера на 17 годишната жертва на Йордан може да се случи утре с друго момиче. Или може да се случва дори в момента някъде. Никой не може да бъде застрахован срещу действията на разни иЗверги. Онова, за което българските майки трябва сериоЗно да се притесняват е, че в България липсва справедливост и логика, когато говорим за съд и съдебни служители. И това далеч не е първият пример за беЗполеЗност и посредственост на съдебната ни система.

Реших да погледна встрани и да дам пример със Запад, където се налагат истински присъди, но в крайна сметка се откаЗах. Исках да се успокоя с това, че понякога присъдите са справедливи, докато понякога не са, но дълбоко в себе си не чувствам, че не би трябвало да има такова раЗделение. И така стигнах до заключението, че когато има справедливост имаме Европа, а когато нямаме – България.