Б.ългарски Д.ържавни С.мърделници

Така би трябвало да се наричат Български Държавни Железници. Защо Смърделници ли? Защото не намирам по-подходяща дума, с която да опиша обстановката по някои от влаковете на БДЖ.
Отдавна бях замислил тоя текст, но все отлагах написването му. Последното ми пътуване с влак обаче ме провокира да напиша следващите редове. Наясно съм, че да пътуваш с влак е евтино и може би най-безопасния начин за предвижване. За какво плащаш обаче? Повечето родни железници са мръсни, прашни и безкрайно стари. Първото нещо, с което се сблъскваш качвайки се на някой от тези влакове е воня на мухъл, на вкиснато, на застояло. Прозорците или не се затварят, или не се отварят. Дупки по купетата изкърпени с ламарини и талашит, грубо заковани с пирони. Хартии, найлонови торбички и пластмасови бутилки се търкалят по седалките и пода, а самите седалки са до немай къде гнусни. По тях са наслагали босите си крака десетки цигани. Краката им са по-черни от мръсотия и от най-черното, което можете да си представите. Чувстващ, че докосвайки се до седалката, ще залепнеш. Стоиш прав. Три часа, четири часа, шест часа – колкото продължава пътуването ти. Повечето родни влакове са изключително бавни – движат се с около минута на километър – доста странна мерна единица. Единственото решение за да мине времето ти по-бързо е да пиеш, да се напиеш и да забравиш, че пътуваш. И също така да си сигурен, че ако повърнеш в краката си, ще е по-чисто.
Качих се с 2 бири на път на някъде. Седях на края на седалката и си мислех, че няма как да не пипна някоя кожна болест. Отпивах от бирата и се опитвах да не мисля за екземи, краста и възпалена лимфна система. Е да, но ми се допика. Във влак с 6 купета имаше една единствена отключена тоалетна. Има и служебна, но нея не можеш да ползваш. С нокътя на един пръст натиснах дръжката и влизах. Онова, което видях там, за малко да ме накара да повърна. Някаква калнообразна смес аха-аха да прелее от тоалетната чиния. Сигурен бях, че това беше смес от лайна, урина и менструална кръв. Сложих си тениската на лицето и излязох. Хората ме гледаха недоумяващо – приличах на вандал, който е дошъл да троши държавните железници, защото го е яд на безработицата и ниските заплати. Едно много симпатично момиче застана до мен и попита „Свободно ли е?”. В първия момент не я разбрах. Тя пак ме попита и кимна с глава към тоалетната. Чак тогава схванах, че иска да иде до клозета. Казах и, че там е някакъв ужас. Симпатичното младо момиче отвърна „Няма как просто…”. Искрено я съжалих и мислено си пожелах никога да не ми се случва такова нещо. Реших, че по-добре да ми се спука пикочният мехур, отколкото да умра в тоалетна на български влак. Не след време една безкрайно мръсна и лъхаща на пот циганка отиде до тоалетната, но бързо излезе с ръка на устата… и тя беше отвратена. Единствените хора, на които смрадта не правеше впечатление бяха кондукторите. Те се разкарваха толкова спокойно и така горди, сякаш бяха служители на Alstom, Siemens или ThyssenKrupp.
В крайна сметка на всеки е ясно, че има хора, които рушат, драскат с маркери по купетата и пикаят без да пускат водата. Но от друга страна пък не може никой да не се грижи за елементарната хигиена във влаковете. Все пак хората плащат за да пътуват, а не за да повръщат. Аз не съм виновен, че има лумпени без билети, които безчинстват по влаковете.
Можете ли да си представите как би се почувствал чужденец във влак на БДЖ? Можете ли да си представите неговия ужас, когато му се допикае и отиде в т. нар. тоалетни? Можете ли да си представите, че ние сме поданици на Европейския съюз? Не можете. И аз не мога. Пътуването с такива влакове на БДЖ е някакъв кошмар и за да не продължи този ужас, трябва да се направят някакви промени. Какви точно в момента не мога да кажа с точност, защото все още ми се повдига от пътуването…

One thought on “Б.ългарски Д.ържавни С.мърделници

  1. Pingback: 20!! - Клуб Тъпак