Властта и Църквата

Когато миналата година Комисията по досиетата публикува списък, от който стана ясно, че 11 от 15 митрополити от Светия Синод на Българската православна църква са били сътрудници на бившата Държавна сигурност, обществото не се учуди. Това, разбира се, не означаваше, че могат да простят на всички, които са работили като агенти за Шести отдел на ДС, който е отговарял за “борба с политическата диверсия”.
Хората някак си свикнаха с тези доносници. Спряха да обръщат внимание, че журналисти, режисьори и политици са били агенти. Но, когато сложиш расо върху пагона – тогава става страшно! На политик не се вярва, на митрополит – трябва. Или поне трябваше.
Днес Църквата отдавна не представлява това, което трябва да бъде. Излезе, че духовните служители са по-грешни от самите миряни. Онези, които ни учат да сме смирени, да се покайваме за греховете си, да не се стремим към  богатство, да не сме алчни и прочее, са точна противоположност на това. Нещо повече – те са и предатели! Видяхме българските духовници в какъв разкош живеят, видяхме някои от тях да карат такива коли, каквито повечето българи никога няма да могат да си позволят. Един от тях дори имаше безсрамието да ръси за здраве от свръхскъпия си автомобил. Домързя го да слезе и да повърви сред хората пеш, когато неговият учител цял живот е вървял бос, с раздрани и окървавени крака…
Сега тези безбожници избират патриарх на България. От трима, които останаха, двама са агентурници. Единият, който преди години имаше безсрамието да се опълчи срещу сами Синод, днес има желанието да го оглави. Другият пък е изпечен шпионин. Последният – обикновен митрополит, вероятно честен. Той, естествено, има най-малки шансове за успех и то не защото не го заслужава, а точно, защото е честен.
Навремето комунистите отричали Църквата, защото не са могли да приемат, че народа може да се кланя и на друг, освен на вожда на партията. С годините обаче неприязънта към нея е стихнала, защото през цялото съществуване на България онова, което истински е крепяло българите е точно Църквата. Днес хората са много обезверени – нито вярват на духовници, нито на политици. Убеден съм, че не ги интересува кой ще бъде следващият български патриарх. Повече се интересуват от сметките си за ток. Затова 7-ми ден са на протести против високите цени. Обаче пак не вярват в успеха, защото новоназначения шеф на ДКЕВР се оказа закононарушител, който бе оправдан от самия министър на енергетиката. И народът разбра – когато Властта толерира престъпността, достигнали сме дъното. И реши – да се бори докрай! А когато същата тази Власт посече главите им, за онези, които оцелеят, ще остане само едно единствено нещо – да потърсят спасение в Църквата.
Тук обаче изниква един тревожен въпрос – може ли да опрости греховете им и да ги спаси онзи, който сам е предавал своите, и има ли право да се нарича такъв човек божи наместник?!