В България или в Европа?

Противоречиви мнения имаше сред обществото в навечерието на влизането ни в Европейския Съюз. Много хора не бяха съгласни с присъединяването, но и много се радваха за него. В крайна сметка очакванията на мнозинството българи и особено на по-младото поколение, се сбъднаха – България влезе в Европейския съюз на 1 януари 2007 година като пълноправен член без предпазни клаузи. Това на практика означаваше, че вече не сме зависими от визи или граници. Станахме част на една голяма империя. Охолството и разнообразието на стоки, които има по магазините във Виена или Париж, вече щеше да ги има и у нас. Всичко това улесняваше потребителите на качественото.

Снимка: Peter Schrank

Няколко години след присъединяването ни обаче сме изправени пред огромен проблем – обезлюдяването на България. Приемането на страната ни в Европейския съюз премахна ограниченията на пътуване на хора и стоки в границите на Съюза, което е стимулира повече българи да емигрират. Хората, особено младите, напускат страната за да търсят реализация в други европейски страни. Или с други думи: там, където признават труда им и стандартът за живеене е по-висок. Никой и с нищо не може да ги задържи тук. Всеки, който има възможност, предпочита да продължи обучението си в Великобритания или Германия. Много са хората, които не желаят да работят в България, поради ниското заплащане и предпочитат да робуват на чужденци срещу по-добра заплата. При положение, че месечните сметки на повечето хора надвишават 200лв, а минималната заплата в страната е 240 лв. да се живее тук просто е противно на всякаква логика, защото не остават пари нито за облекло, нито за храна. А не сме достигнали все още това развитие на физическа издръжливост, че да живеем без храна. От друга страна не само бедните напускат страната ни. Процентът на висококвалифицирани млади българи, търсещи реализация в чужбина, расте непрекъснато. И като се замислим – с право. Инженери, лекари, компютърни специалисти – всеки гледа към Европа.

В крайна сметка всичко това трябваше да се очаква, тъй като много добре знаехме, че след отпадането на визи и граници, ще се стигне дотук. Всеки човек има правото на собствен избор и инициативата е изцяло в неговите ръце. За това нямаме право да се оплакваме. Дойде време да платим за хапката, която откъснахме от европейския пай…