Да живее България!

На днешния голям празник за България – 3-ти март, ще обърна внимание на един български борец за освобождението й; един герой и знаменосец в четата на Филип Тотю – Никола Странджата.

bnvy
Предните години писах като цяло за свободата или за Априлското въстание.
Днес ще припомня безсмъртните слова на Странджата, които той изрича в кръчмата си в Браила пред българските хъшове.
За огромно съжаление, неговите думи и днес звучат актуално и вярно.

„И вий сте прави, защото сте бедни и нещастни страдалци, каквото съм аз… Мъчно ми е за вас, да гладувате и да се скитате немили-недраги по чуждите места. Мъчно е, мъчно е и за мене, с уморените ми кокали, с болните гърди да ги върша тия работи – да шетам – аз, дето едно време носех левското знаме, тая ръка сега държи лъжицата… Станахме баби.
Ах, братя мили! Няма какво да жалим!
Ако ние тук сме скитници и страдалци, в България нашите бедни братя са хиляда пъти по-зле – там народът пищи кански в робство и няма какво да стори. Ний поне сме свободни!…
Може още дълго време да страдаме, може още дълго да гнием, да умираме… но нищо – народ без жертви не е народ!… България има цял народ от роби, ми нека има и няколко мъченика днес…
Аз знам, чувствам го. Работите ще се променят скоро, ще се размири политиката и нашите ръце не ще останат празни. И нашите сърца ще загърмят отново и ще викнат: „Смърт или свобода!” и ще умрем в слава и в борба и няма да загинем като кучета… ще се бием, братя мили, ще се бием за свободата на България.
Да живее България!”