Ебаси майката …

“… Цветината майка се досети, че Иваница нарочно е дошла  у тях да пораЗпита, и това от една страна я зарадва, от друга пък и стана мъчно. Тя, не знам защо, не харесваше Еньо. Едно чувство на страх и необич я обвхващаше всякога, когато го видеше. Тая вирната глава, тоя поглед иЗподвежди, тая раЗпасаност и неЗачитане на другите не й се нравеха. Но Еньо беше работник и богат. Това беше много. Тя се бе натеглила при своя мъж, който не обичаше работата, пиеше и прахосваше всичко, каквото имаше. Дано пък дъщеря  бъде по-честита. Тя е добра,  умна, хубава и работна. Нима Господ и нея ще осъди да влачи черен живот и да не знае що е радост? …

Елин Пелин, “Земя”

Няма по-лоша майка от българската на тоя свят. Българската майка е подла, коварна, завистлива и проклета. Проклета навеки от дъщерите й. Така е било и така ще бъде. Но така и трябва.

Не знам защо, но българската майка не може или пък не иска да раЗбере, че желаейки щастие на дъщеря си, я обрича на гибел. Тя (майката) иде от село, а там е тежко. Много тежко. Работата няма край, почивката е мираж … Ней и се ще поне дъщеря й да няма такава съдба като нейната. Ще и се да види рожбата си щастлива и честита. Да види себе си в мечтите си. Такава, каквато винаги е искала да бъде и да живее. Няма по-добър живот за една жена, от тоя, дето всеки ден ти е събота и неделя, мъжът дава пари, и те глеЗи. За българската майка това е невъЗможно, но за дъщеря й е реалност. Или поне така се иска на майката.

И ето, наистина се появява кандидат-зетя. Умен, интелигентен, заинтересован, съпричастен и най-вече с пари. С много пари. И колкото и да не ви се вярва, той обича дъщерята на българската майка (или поне така каЗва).

Няма такова момче на тая земя и никога няма да има. Това е повече и от мита за падащата звеЗда.

За българската майка това е панацея. Веднъж каца птичето на рамото на човек, и тоя момент не трябва да се иЗпуска. Тя съветва дъщеря си: “Дръж го мамо, и да е лош – дръж го. Нека те бие, нека ти иЗневерява – дръж го, инак ще бъдеш черна робиня като мене на село. Защото нали виждаш баща ти – баща ти е боклук!”

Така животът, който майката винаги е искала, го има за дъщерята си. Но това е гибел …

Сещам се за един раЗкаЗ на Гогол. ” Мъртви души”. Ще ви го пораЗкажа за целите на метаФората. Там Чичиков купуваше хора, отдавна умрели, но все още фигуриращи в преброителните списъци. Чичиков беше ерген, а колкото повече мъртви души имаше, толкова по-богат щеше да е, т.е. шансовете да се ожени растяха, нищо че беше на повече от средна въЗраст. Парите са си пари, и както каЗва един много уважаван от мене човек – “парите са bon ton”.

Ако Чичиков е предприемач, то българската майка е палач. Чичиков купува мъртви души, българската майка продава живи такива. Такива неща се случват само в България.

“Заменям живот за пари!” Това е слоган на българската майка.

Прав е Бай Ганьо – свят широк, хора всякакви, но се чудом чудя, как можеш да дадеш живот и да го продадеш сетне. То е нещо като иЗраЗа “жив погребан”.

Не раЗбирам … това е гордост, но гордост, която е придобила една друга форма, по-раЗлична от общоприетата.

Гордостта тия дни.

Едно се питам само – как спиш нощем, ти, българска майко?

P.S. Най-тъпото е, че дъщерята, макар и продадена, се улавя да мисли, че е щастлива.

Още по-тъпото е, че проклетата дъщеря на проклетата си майка сама търси робовладелец, който да я притежава.

А какъв по-добър палач от турчина ?!

Господи!

Защо !?

Защо поЗволяваш българските дъщери да бъдат опетнявани от друговерци!?

Защо правиш така, че българските деца да правят свирки на обряЗани курове за пари и евтини дрешки?!

Защо, Господи, не спреш смрадливия на застояла съсирена менструална кръв порив на българските момичета да се продават за пари?

Защо?!

Защо?!

Защо?!

Курви прашни, не ви раЗбирам!

Не раЗбирам защо пропаднахте толкова много, че заради проклета гордост да се покажете пред другите ваши приятелки-проститутки-които-се-чукат-за-пари-с-други-турци, лягате под ятагана и иЗлагате и себе си, и майките си ?!

Ето това не ми дава мира до ден днешен …