Една лъжовна българска неЗависимост

„  – Вие ми говорите, че е нужно да се предприеме тая борба – продължаваше Кандов наченатият разговор, – защото има за цел свободата. Свобода? Каква е тая свобода, да имаме пак княз, сиреч султанче, чиновници да ни грабят, калугери и попове да тлъстеят на наш гръб и войска да изсмуква най-жизнените сокове на народа! Това ли е свобода?
Вие си назначавате нови господари, които да заменят старите: понеже не щете шейх-юл-исляма, прегръщате друг, който носи името екзарх, сиреч менявате тирани с деспоти.”

Най-лошото нещо, което може да се случи на една нация е да праЗнува фалшиви национални праЗници. В случая днес – Независимостта на България.
Факт е, че на този ден се отбелязва годишнината от обявяването на суверенитета на Българската държава. До онзи момент, Българското княжество формално се е явявало васал на Османската империя и във всички външнополитически актове молеше за одобряване от турският султан. На 22 септември българският княз Фердинанд приел в гр. Велико Търново Манифест на Независимостта на България. От онзи момент, държавата е сменила формата от княжество на царство. Скоро след това Османската Турция и всички останали Велики сили на Европа официално са признали Царството България.

Къде обаче е българската неЗависимост, питам аЗ? И съществувала ли е иЗобщо тя?
За съжаление България е по-зависима и от хероинов наркоман. 45 години бяхме зависими от „братска” Русия. Сега сме зависими от Европейския Съюз. И още: самата ни политика също е зависима. Смята се, че нито едно политическо решение в България не се вЗима беЗ Ахмед Доган да каже какво мисли или иска.
Българската неЗависимост е иЗмислена неЗависимост. Фалшива, пошла, лицемерна. Гражданите сме зависими от количеството дупки по родните пътища (колкото повече дупки има, толкова по-голяма е вероятността да си счупим автомобила), зависими сме от спирачките на автобусите, с които пътуваме ( не се знае дали рейса е минал редовно преЗ технически преглед), зависими сме от цените на стоките (всяко едно повишение на продукт оЗначава да се лишим от нещо на трапеЗата си), зависими сме също така и от заплатите си, от добронамереността на шефовете си, от шуробаджанащината на работното място, от мутрите, от хората със сини лампи, от успехите на националният ни отбор по волейбол (нали все с нещо трябва да се гордеем и ние!), от кабелния ни оператор, от интернет, от Америка и прочее.
Зависими сме. Зависими от някой и от нещо. Но може пък така да е по-добре за нас. Не сме дорасли сами да иЗковем както свободата си, така и неЗависимостта си.
И като споменах за свобода и неЗависимост, се сетих за едни думи на Кандов (герой от Вазовия роман „Под игото”) относно свободата. Колко блиЗко заучат и сега теЗни негови думи…
„  – Вие ми говорите, че е нужно да се предприеме тая борба – продължаваше Кандов наченатият разговор, – защото има за цел свободата. Свобода? Каква е тая свобода, да имаме пак княз, сиреч султанче, чиновници да ни грабят, калугери и попове да тлъстеят на наш гръб и войска да изсмуква най-жизнените сокове на народа! Това ли е свобода? За нея аз не давам капка кръв от малкия си пръст.
– Но слушайте , господин Кандов – отговаряше Недкови – нам трябва преди всичко политическа свобода, сиреч да бъдем сами стопани на земята си и съдбините си.
– Вие си назначавате нови господари, които да заменят старите: понеже не щете шейх-юл-исляма, прегръщате друг, който носи името екзарх, сиреч менявате тирани с деспоти. Налагате на народа началници и унищожавате всяка идея за равенство; вие осъществявате правото на експлоатация на слабия от силния, на труда от капитала. Дайте на борбата си цел по-съвременна, по-човешка; направете я борба не само против турското иго, но и за възтържествуването на временните принципи…”

Честит праЗник! watch?v=Qer-u_P16P4