Как да заменим деспота с тиранин

Утрешното правителство се познава по днешните смени на министр
Мартин Димитров

Уважаеми читателю,
Идват избори и няма как да ги сбъркаш – лъжат (по много), крадат (повече от всякога), не харесват думата „виновен”, обичат да изнудват или заплашват журналистите (които са длъжни да им осигурят перфектен обществен профил), обещават, но никога не си спазват обещанията си, и носят прекалено скъпи костюми, които никога не с в крак с модата или мястото на което са.
Те са паразитите на днешното. Като едни чернодробни метили са намерили гостоприемник, от където смучат ли, смучат; пиявици, които никога не се насищат с човешка кръв и пият ли, пият.
Те обаче са безсмъртни и недосегаеми. За тях не важат закони и няма съдебна система на този свят, която да ги осъди за престъпленията им. Те са нагли, лицемерни и по един особен начин – безсрамни. Наричат се български политици. На власт са от 1945-та година, та до ден днешен. По призвание са били и социалисти, и демократи, но по същество и вътрешна убеденост са капиталисти и мафиоти. Вече 68 години упражняват бавен, мъчителен и целенасочен геноцид над българските граждани. С тях може да говориш само, ако имаш куфарче с пари. В тях е хлябът, в тях е и ножът – те колят и те бесят. Български политици. Бият тайно, крадат явно, но продължават да властват, като си сменят управленските постове през 4 години – колкото за пред хората. Ще застанат зад партиите си наесен, а ти, уважаеми читателю, ще трябва да избереш за кого от тях искаш да гласуваш.
Преди повече от половин година споделих опасенията си, че ГЕРБ може да помисли за коалиция на предстоящите избори със социалистите (доколкото те са такива). Днес опасенията ми се потвърждават: днешните управляващи, колкото и да ни убеждават, че упражняват демокрация у нас, толкова не го и доказват. Последен пример е назначаването за министър на образованието председателят на инициативния комитет на БСП, защитаващ „Белене”.
Има ли основание за притеснения?
Ако действително наесен политическата сцена в България ще се управлява от коалиция между ГЕРБ И БСП, то това отваря много широка врата пред тях – тази, която сочи пътя към тоталитаризма. Досега действащото правителство успя да централизира трите власти – съдебна, изпълнителна и законодателна в едно цяло. Наложи култ към личността на министър председателя. Негови съпартийци го обявиха за апостол и строител на нова, съвременна България; вписаха го дори в учебниците по история и то приживе!  Не на последно място имаме и цензура на медиите – според проучванията, България е на водещо място по упражняване на натиск върху медиите. Нападението над лидера на ДПС Ахмед Доган и опита за покушение над Златко Баретата пред вратите на Съдебната Палата пък дойде много удобно за властта да се прокара нов закон за защита, и вече гардовете от НСО ще могат да бият малолетни деца и бременни жени при опити за масови безредици. Остава една малка крачка до финала – обединението на ГЕРБ с БСП.
Коалиция между „сините” гербери и червените „социалисти” ще постигне един монопол над останалите партии (били те опозиционни, били те алтернатива на политическо управление), който ще доведе до еднопартийна политическа система. Тя е присъща на тоталитарната форма на управление, при която моралните ценности се потъпкват, а самата политика се изражда в демагогия.
Бихме ли допуснали  в такъв случай ново ликвидиране на политическия, военния и интелектуалния елит на България? Бихме ли допуснали нови Ловеч, Скравена и Белене? Къде е свободата на словото, граждани на Европа ли сме и в кой век живеем, са въпроси, които всеки гражданин на държавата трябва си задава всеки божи ден.

Когато някой живее четвърт век в тъмно и мрачно подземие, и газовата лампа ще му се стори слънце. А когато някой почти двадесет и пет години е бил гражданин на така наречения Съветски съюз, тогава и най-мизерното жилище ще му се струва палат, парчето сух хляб – божествено ястие, още повече, че всекидневно се втълпява в главата му, че в другите, неболшевишки страни, хората въобще нямат какво да ядат. Москва бе превърната в един затворен свят. Догматични партийни доктринери, ловки евреи и алчни държавни капиталисти обсебиха и завладяха посредством безподобно лукав заговор намиращите се в Съветския съюз народи. Онези, които още си спомняха времето преди болшевизма, бяха избити. Хората в Съветския съюз не виждаха и не познаваха други страни и затова не беше кой знае колко трудно да се излъжат, че животът им е бил рай, когато той беше ад. Това е най-голямата и най-рафинираната измама, извършена спрямо някой народ, която историята познава.

Думите са на най-големия пропагандатор в историята на човечеството – геният на убеждаващата комуникация доктор Паул Йозеф Гьобелс.
Днес едва ли има човек в България, който желае съдбата на хората от бившата СССР. Едва ли има човек, който да желае отново арести на политическа основа или пък за антидейност против Държавата. Едва ли има човек, който да предпочете трудовите лагери пред свободата.  Също така не искаме, когато протестираме, гардове да бият децата ни и бременните ни жени, не искаме политици да ни ритат публично в главите, а разни прокурорчета да ги оправдават в действията им, не искаме държавни ръководители с тъмно минало и прочее.
Днес ние искаме демокрацията повече от всякога. Надявам се да я искаме. Искаме политици, като Найджъл Фараж, да не се изказват така остро за нас, както искаме деца, като Ралица Бехар, да не коментират страна, в която малко са живели и никога не са гладували. Трябва да нямаме повече дати, като 9 септември 1944 и 1 февруари 1945 година.
Трябва ни демокрация, свобода и вино – всичко от истинско, по-истинско!