Къде сме ние?

Ние сме на дъното…
Поне това показва класацията на Дарик радио и вестник „24 часа” – „Кой е най-добрият град за живеене в България”.
Тъжно, тъжно и същевременно болезнено реално.
Но да си говорим истините – обективна или не – класацията е официална и щем-нещем трябва да я приемем за някакъв коректив.
Изчаках няколко дни за да „улегнат” нещата, да се избистрят умовете, да стихнат емоциите на гражданите. Прегледах няколко регионални форума и прочетох доста противоречиви мнения. Жителите на Монтана се разделиха на две – едните, ревностни поддръжници на кмета ни, твърдо заставаха зад думите си, че класацията е нагласена, че цели да урони престижа ни и че има някаква страшна корупционна схема, целяща да злепостави градоначалника ни. От другата страна на барикадата – гербаджии и комунисти социалисти – ония, които не скриваха омразата си кмета, с особено доволство натякваха думите „последно място” – сиреч: „Видиш ли, кмете, до къде ни доведе!?”.
Изуми ме обаче, че хората, които защитаваха Монтана и управниците й вчера, днес ги хулят и упрекват заради непочистените улици на града от падналия сняг – подобно лицемерие е непростимо!
Но най-много като че ли бяха тези, на които 17-то място на Враца в класирането, беше като трън в петата. Защо и защо те са там, а ние последни? Какво имат те, а ние нямаме?
Прегледах всичките 28 критерия, по които се оценяват градовете. Лично аз не установих повече от 5-6 такива, които да покриваме. Установих също и че Враца (тоя така омразен на повечето ни съграждани град) наистина покрива повече от половината критерии. Лично аз от години пазарувам дрехи само там (ако не съм в София), защото тук липсват магазини за дрехи. Липсват ни места по главната улица, където може да изпиеш едно хубаво кафе (според един от критериите), липсва ни самата главна (пешеходна) улица (пак според критериите). На нашата главна улица има десетки банки и баничарници… Липсва ни велоалея, а местата за спортуване са страшно малко… Липсват ни събития, концерти, кино, градски транспорт, ВУЗ… Всичките тия неща ги има във Враца, колкото и да не ви се иска да го признаете. Ето тези неща отличават и тласкат напред в класирането. От години местните управници обещават ВУЗ в Монтана. Оставаме си само с обещанията. А във Враца има филиал на Медицинския университет и Колеж по педагогика към ВТУ.

Това са истините – трябва да си го признаем.
Тук вече не става въпрос за местен патриотизъм, а чисто и просто – за обективизъм.

Да, не трябва да отричаме, че последните години от управлението на кмета ни, Монтана израстна като град. Не бива с лека ръка да се зачеркнат нито големите вериги магазини, които отвориха врати в града ни, и които осигуряват не малко работна ръка. Рампата по скейтбординг – до скоро най-голямата на Балканския полуостров, на която се проведе кръг от световно първенство по скейтбординг и кръгове от европейски първенства по каране на ролери. Какво друго? Ремонтираха се много детски градини и училища, болницата ни вече е със съвсем ново лице – вече прилича на областна болница. Освен това 4-те входа към града ни са изцяло ремонтирани, както и главните улици.
И сега, ако трябва да сме честни, тези неща са направени и в другите градове от класацията. Големи супермаркети отварят магазини в големите градове – факт. Освен това областните градове участват по разни европейски програми за пари и с тези пари ремонтират улици, обществени сгради, и прочее. Това ни поставя на равна нога с тях, но ето, че те са по-напред от нас. Значи имат други неща, които ние нямаме; направено е нещо, което при нас не е.
Това само трябва да ни накара да се замислим какво трябва да направим, за да не сме пак последни и другата година в класцията.
А също така показва и че трябва да се работи и то много. Трябват инвестиции, трябват пари. Трябва адски много работа, защото в Монтана не останаха млади хора – нищо не ги задържа тук. Наистина нищо… Денем по заведенията има само ученици (пушещи цигари) и пенсионери (излезли на раздумка), а вечер улиците са безкрайно празни и скучни. Има и една прослойка от хора в града, която обаче не може да си позволи “лукса” да излезе на “кафе”, защото трудно могат да отделят от семейния бюджет пари за такива неща, но и защото трябва да си починат от тежкия работен ден (ако изобщо има какво да работят), да съберат сили и утре отново да идат на работа за да изкарат нищожните си заплати (все пак сме най-бедният регион в ЕС!).

Montana,Bulgaria,EU-bloG
Това, което виждаш на снимката е спортен комплекс “Русалка”. Или поне беше преЗ времето на комуниЗма. Демокрацията не се опита да го опакова с нов лик, а съЗдаде друг подобен.
“Русалка” се намира в град Монтана, но съм сигурен, че риболова в басеините е раЗпространен и в други краища на България.

Зле сме, много сме зле. И точно затова трябва да се работи усилено за благото на Монтана. Безкрайно дразнещо е да се отговаря на онези, които не им харесва тука с “Ми стягай си багажа и заминавай в друг град!”. Ето тази народопсихология е грешна. Вместо да се помисли какво кара хората да недолюбват обстановката в града и да се помисли за промяна – те се гонят. А наистина останаха малко хора тук за съжаление…
Затова тази статия нека не се разглежда като укор, като санкция.
Приемете я като… съвет.