Манифест на свободата

Dostoevski“По-добре петнадесет години заточение и перо в ръката!”

„Но в какво ме обвиняват? – пише Достоевски в показанията си. – В това, че съм говорил за политика, за Запада, за цензурата и пр.? Но кой в наше време не говори и не мисли по тия въпроси? Защо съм учил, защо науката е възбудила у мене любознателност, ако нямам право да кажа своето лично мнение или да не се съглася с мнение, което само по себе си е авторитетно?
На Запад се разкрива зрелище страшно, разиграва се драма безпримерна. Трещи и се руши вековният ред на нещата. Основните начала на обществото заплашват всяка минута да рухнат и да увлекат в своето падение цяла нация. Трийсет и шест милиона всеки ден поставят като на карта цялото свое бъдеще, богатство, съществование, своето и на своите деца! И нима тая картина не е такава, че да възбуди внимание любопитство, любознателност, да разтърси душата? Това е същия онзи край, който ни е дал науката, образованието, европейската цивилизация; такова зрелище е урок! Това най-сетне е история, а историята е наука за бъдещето.
И след всичко това нима ще ни обвинят нас, на които е дадено известно образование, в които е събудена жаждата за знание и наука – нима ще ни обвинят, че сме имали любопитството да говорим понякога за Запада, за политическите събития, да четем съвременни книги, да се интересуваме от западното движение, дори да го изучаваме по възможност. Нима ще ме обвинят, че аз гледам все пак сериозно на кризата, от която стене и се разкъсва на две нещастната Франция, че смятам тая криза може би историческа необходима в живота на тоя народ като състояние преходно (кой ще реши сега това?), което ще доведе накрая до по-добри времена.”
Ф.М. Достоевски