Мунчо на Новото време

Толкова много се иЗписа напоследък на Стефан от Кортен, толкова много се иЗговори, че за тоя, който все още не е каЗал 2-3 думи по случая му става чак неудобно.

Кой си ти, Стефане, е въпросът, който бих задал първо. Не защо го направи, не колко време си обмислял „плана” за обира на банката, а кой си ти всъщност. Обществото те знае само като Стефан от Кортен, но преди да станеш това, ти беше Иван, после беше наркоман, после беше турчин, после те нарекоха загубеняк, сетне те обявиха за луд, а днес вече има инициативен комитет в подкрепа на твоето оневиняване от твоите съселяни, за които ти вече си национален герой.

Голям си ти, Стефане! Голям, защото накара медиите да говорят за теб цяла седмица, пренебрегвайки и войната в Либия, и бедствията в Япония. Гледецът беше приковал очи в очакване да направиш нещо и хич и не се интересуваше, че две държави са на път да иЗчеЗнат от картата на света. Ти държеше под прицел 6 човека, докато в същото време Либия даде около 7000 жертви, а Япония 12000. Не е важно, че нищо не им направи, важното е, че България се интересуваше само от теб. Голям си наистина, Стефане. Чувствай се голям!

Герой си ти, Стефане! Герой за ония, които в мечтите си са силни, дръЗки и смели. Които насън подготвят бунт, правят революция и свалят правителството. Които тайно мечтаят да са като гърци и француЗи – да не им пука, да стачкуват, да отстояват исканията си, да не ги е страх, че ще бъдат бити от полицията (която стачкува повече от тях!). За тях ти винаги ще си Мунчо на новото време – единственият, който дръЗна да вдигне пушка пистолет срещу СИСТЕМАТА. Не е важно, че не уби тая система; важното е, че нанесе удър по нея. Герой си наистина, Стефане. Чувствай се герой!

Но си и беЗкрайно жалък, Стефане! Жалък за ония, които в началото те превъЗнасяха, а сега с наслада те унижават сякаш си ги обидил с нещо и с насмешка и преЗрение те споменават между раЗговорите си. Жалък си си, защото в днешно време сам войнът никога не е войн и е трябвало да си наясно, че успехът е страшно важен за крайния реЗултат. Ти нищо не постигна за съжаление – чувствай се жалък!

Но какво пък! В крайна сметка точно ти, Стефане, беше център на всеобщото внимание и имаше своите 15 минути слава па макар и печална. Най-тъжното е, че на твой гръб лаврите обра родната полиция. Тая така залиняла откъм страна на действия полиция днес се чувства адски горда, че съумя да те обеЗвреди, Стефане. Ти, който влеЗе беЗ цел в банката, не ограби и не уби. Ти си абсолютен червей и в същото време истински лъв. Ти държа в подчинение 2 дни цялата система на МВР. И ако в другите държави е ежедневие полицията да се справя с терористи, то тук явно това е равносилно на героиЗъм! Фалшив обаче…

Има нещо смешно в цялата тая история за съжаление. Обществото днес е раЗделено на две – едни искат да те линчуват с камъни, а другите искат да ти иЗпишат икона. Докато се лутат в търсенето на правилния отговор, ти Стефане, се чувствай свободен и най-вече – истински!