Орисия ли е, да я опишеш…

Нали си вездесъщ, Господи?!
Защо така си отвърнал глава от нас и позволяваш на неколцина престъпници да ни затриват бавно и мъчително като народ, като нация?
Както ти сторихме, Господи, че от нийде съжаление няма, от нийде милост няма, от нийде помощ няма?!
Римляните те разпънаха на кръст, но ти им прости, Господи…
Какво по-лошо сторихме ние, та така ни наказваш? Нима те предадохме, нима те замерихме с камък, нима се отрекохме от теб?!
Двеста години, Господи, под гръцко робство сме били, но вярата и Църквата си запазихме.
Петстотин години, Господи, под турско робство сме били, и пак вярата не си дадохме; кръвта и главите си дадохме, но с теб останахме. И децата ни взеха, и майките и майчиното им мляко взеха, но вярата си не продадохме…
Защо ни обричаш на гибел, Господи?
Грешни сме, знам. Грешни сме, че сами позволяваме на крадци да ни управляват, но толкова ли сме виновни, та да заслужим тази съдба? Да не престава да ни съпътства нищетата и бедността, да сме малцинство с собствената си родина, да сме бели роби, да се скитаме немили-недраги по земята…
Лоши ли сме, Господи, че сме овце? Това ли не можеш да ни простиш, че хиляда и триста години все чужд пастир ни налага с тоягата си?
А като малък, Господи, съм чел, че когато си раздавал земите, за нас не останало парче, та си взел от всяка земя по малко и си го дал на нас, та затова сме станали най-хубавата земя на света.
Защо сега позволяваш да ни отнемат и горите, и планините, и езерата, и хората. Защо допускаш майките да се отричат от децата си, синовете да напускат страната си, бащите да се чудят как да изхранят семейството си? Колко сме черни, колко сме виновни пред теб, Господи, и с какво?!
И не ни казвай, че после ще ни отредиш живот в Рая, защото няма толкова боя на света, с която да ни изпишат икони като мъченици… То такъв живот живее ли се? Па и ще остане ли българин на тази земя, който да пролее сълза за нас, който да си спомни за нас, който да запали свещица за нас?
Помогни ни, Господи, нали си вездесъщ?! spela kasino

One thought on “Орисия ли е, да я опишеш…

  1. Господ пращал изпитания на смелите.. Така казват.
    Като идеалист, все още не смазан от живота, си мисля, че все пак ще оцелеем. 🙂

    Смелост!