Помощ за жителите на село Бисер

Вчера бе обявен ден на траур във връзка с трагедията в хасковското село Бисер, когато се откъсна стената на язовир „Иваново” и триметрови вълни заляха къщите на селото.
Вчера се мълчеше; днес може да се говори (или пише).
Реших и аз да пиша, но този път не както преди – да търся виновници, да разобличавам, да съветвам. Така или иначе казаното няма да върне мъртвите, а в думите няма да се вслушат нито бивши, нито настоящи, нито пък бъдещите управници на България.
Мога да ви накарам да бъдете поне малко съпричастни с мъката на жителите от село Бисер, да забравите религия и етнос, да преглътнете бедността и да се опитате да помогнете с каквото можете на тия изстрадали до крайност хора. Всяко едно нещо точно в този момент би им било от полза – от коричката хляб, до вълнения плетен шал.
Хората няма да забравят добрината ви, убеден съм. За тях в момента всяка бутилка вода е спасение, всяка топла дреха – живот, а всяка чаша топъл чай – храна. Пратете им цигари дори – няма да ги върнат, а мълчаливо ще ви благодарят с очи, защото им се налага да вярват в Доброто. Хората от село Бисер вече не говорят, защото когато стигне крайния си предел, мъката е безгласна. Хората от село Бисер са претръпнали от ужаса да ги залее водата, да убие животните, които гледат, и да разруши къщите им, които са строили. Сега те вече размишляват за безмерната дълбочина на злото, което ги връхлетя. Спят в палатки, а мислят за селото си – един потънал лабиринт. Мръзнат в одеала при минусови температури навън, а мислят за печките в къщите си. Никога не вярвайте на оня, който е казал, че къща е там, където има топло. Няма нищо по-хубаво от собственият ти дом, а жителите на село Бисер вече нямат такива домове – язовир „Иваново” ги потопи.
Бъдете добри – пратете дарителски SMS чрез Български червен кръст на номер 1255 или се свържете с дарителски организации и помогнете с каквото можете.
Хора сме все пак.