ПроЗа

ИлюЗия, породена от липсата на нереалност
до границата на невъЗможното
Плод на едно болно и раЗбито подсъЗнание …
глупости от 1001 нощ
Ръкописите на един шут, комик или беЗдарник
останал пак сам на
площадката на детското игрище с открадната тайна,
дълбоко лична и тъжна
Драсканици и смях , сълЗи и мъка
несбъдната мечта , истината е лъжа
За един свят на щастие граден с години
и раЗбит на малки стъкълца за миг
За едно сърце, за две души …
Пустиня от мъртви цветя , очакване за красива смърт,
нежен стремеж към вечността
“Жив!” – тя иЗплака
“Нагли пишлемета ли сме?” – отвърна той с усмивка
ПриЗрак превъплатил се в огледало усмива хората
и се смее, смее се на глупостта им, а те се радват
… сладки сънища Пантопонова РоЗо