Свобода на словото !

Най-лошото се случи! Онова, от което се страхувах и ме карало немалко пъти да се събуждам вцепенен и ужасен, стана реалност. Една болеЗнена реалност. Барековата фраЗа „имаме новина” вече не ми е смешна, а напротив – плаши ме, защото наистина имаме новина. Ето я:

Скандална поправка в Наказателния кодекс, приета от правителството, предизвика реакция от страна на депутати и правозащитници. Промяната може да вкара в затвора за 4 г. всеки, който си позволи да пише или говори публично срещу бедни и богати, разведени и семейни, млади и възрастни, управляващи и опозиция. Идеята е да се наказва всяка дискриминация по политическа принадлежност, лично и обществено положение, възраст, сексуална ориентация, семейно положение и пр. На практика това означава, ако журналист или блогър напише критичен текст за управляващите, могат да го съдят по тази поправка.Депутати коментираха, че се дава възможност за субективна преценка на прокуратурата, а правозащитници предупредиха, че може да се ограничи свободата на словото.


Докато обмислях какво точно да напиша по темата над 10 пъти си зададох въпроса „това ли е демокрацията която исках и за която гласувах?” Така и не си отговорих на въпроса, защото куп противоречиви мисли се въртяха в главата ми. Всъщност нека припомня какво точно оЗначава думата „демокрация” Цитирам: думата демокрация буквално оЗначава „народовластие” и е форма на държавно устройство, където гражданите могат да участват пряко във вЗемането на решения. Сега пиша тия редове с болеЗненото усещане, че демокрация в България иЗобщо няма. Бавно и сигурно примката около гърлата ни се затяга. Стана така, че вече си чужд в родната си страна, че нямаш почти никакви права и си ограничен от към свободата на словото. Думата тоталитариЗъм ми се върти в главата. Ще споделя с вас нейното значение: форма на държавно устройство, при която власта е напълно централиЗирана и държавата се стреми да регулира всички аспекти на политическия, социалния и интелектуален живот , като цели преди всичко налагане на контрол и ограничения върху вътрешната свобода на индивида. За да добиете пълна представа какво точно представлява тоталитариЗма ще ви цитирам един американски журналист от сп. Травълър, който преди години има смелостта да посети Северна Корея.

„… въпреки страховитата си репутация, Северна Корея предлага от време на време по някоя и друга инцидентна въЗможност за туристическо посещение.Ако си любител на индивидуалните посещения – забрави. Посещенията се органиЗират само от държавата и то на групи … За да се включиш трябва първо да бъдеш одобрен на баЗата на собствената си афтобиография, предоставена от съответното консулство. Ако си американец или журналист – не дай Боже и двете – шансовете ти са иЗключително малки … Пристигнеш ли в Корея за теб се залепя гид, който бъквално е с теб преЗ цялото време.Гидът предупреждава: не е добре да напускаш хотела беЗ ръководителя на групата, снимки на статуята на Ръководителя се правят само в цял ръст, нямаш право да се съмняваш, че звуците на птиците идещи от короните на дърветата са гласовете на Божийте ангели въЗхваляващи Ким Ип Сен, литература се чете, но написана само от Ръководителя.”

Ако днес Виктор Юго беше жив, неговите тогавашни думи „книгата ще убие сградата” днес биха звучали ето така: власта ще убие Държавата! Думи силни и страшни, но думи верни и каЗани на място. Страшно е наистина да живееш в собствената си държава родина, а да нямаш никакви права. Страшно е гласът ти да не бъде чут, но още по-страшно е, когато някой е натиснал бутона mute и е ограничил свободата ти на слово. Представете си една беЗмълвна страна, представете си едни хора с лепенки на устите, представете си праЗните листя на вестниците, представете си новинарските емисии, които ще бъдат само с картинки, представете си ужаса и страха в очите на хората, представете си мъката в душите им, представете си раните в сърцата им. Неописуемо! Няма по-коварно нещо от това да ти отнемат думата. Дори обречения на смърт има право на последна дума …

Господа управляващи, ако ме смятате за престъпник само защото искам да отстоявам правата си, то аЗ не мога да ви се сърдя, мога само да ви … простя. За това Ви моля: върнете свободата на словото! Имаме нужда да говорим и общуваме, защото преди всичко сме поданици на Европейският СъюЗ и нам е нужно не да сме ограничени, а да сме консуматори на качественото и да можем да се въЗполЗваме от охолството, красотата и беЗкрайността на тоя по-голям свят. Та нали и ние вече сме част от него … Одата на радостта е и наш химн. Благодаря!