Теория на противоречието (част 1 – Глупостта като даденост)

    Предупреждавам те човече, че си на път да прочетеш най – противоречивото нещо на света. Ще ти кажа неща, които веднага след това ще отрека, ще ти дам аргументи, които веднага след това ще оборя, ще ти покажа примери, които веднага след това ще осъдя. Тоест, ще видиш реалността, защото тя е нищо повече от противоречива илюзия.

     Е-е-ех, ще си кажеш ти. Колко такива глупости си прочел, колко идиотчета с напреднала пубертетност и изостанало развитие са плямпали нещата дето аз пиша. И кой по дяволите съм аз, тъпия киндер, човек със стаж като живо същество по – малък от годините на “Ладата” на дядо ти. Как тъй ще мога аз, невежият, човекът без капка опит, да ти кажа, що е то реалност, житейска философия или мъдрост. Аз пък ще ти кажа едно – Нямаш си на идея колко си прав !!! Да, аз съм поредният пикльо с комплекси за избиване и размърдан мозък. Да, аз нямам опит и съм толкова мъдър колкото и гореспоменатата “Лада”. Даже съм невеж ! Ако не беше компютъра ми да ми покаже къде греша, щеше да се смееш с глас на това, което четеш, а и ти вероятно вече се смееш. А като заговорихме за компютри и колко са умни те, току що “той” ми “каза”, че думата “компютър” не е правилна и не се пише така. Както казват хората: “Вески има право на мнение.”

     Но да се върнем на същността, която принципно липсва. Но какво да ти го обяснявам това нещо. Сто процента ти си убеден в своите виждания и предположения за смисъла на живота. Аз пък ще ти кажа, че такъв няма и изсмивайки се в лицето на всички философи и мъдреци от вековете, ще ти кажа, че живота сам по себе си е най – безсмисленото нещо във вселената. Да, тези слова потресаващо приличат на слова на бъдещ самоубиец, само дето аз не съм такъв, понеже ме е страх да умра. Не, че живота е някаква голяма съблазън и самото му развитие ме кара да се страхувам от края. Напротив, страхувам се, че може да стане и по – лошо. Защото силно се съмнявам да стане по – добре. През простичкото си битие, човек се учи да се радва на това, което има и на малкото дори. Да ама това са пълни глупости ! Всеки иска повече, всеки се стреми “нагоре”, всеки се мисли за уникат и постижение на природата. “Ей, вижте ме, никой си няма крив пенис като моя. Сигурно съм много специален !” Абе, общо взето хората си търсят извинение за всичко. От начина по който се раждат и умират, до това да си изпуснат стомашните газове в асансьора. Защо по дяволите хората имат мазохистичното желание да намират причината за всяко нещо в живота ? То просто се случва.

     Знай, читателю, че аз съм тоталният неверник. Не вярвам в бог, не вярвам на гадатели и врачки, не вярвам в щастието, не вярвам в хората, не вярвам в себе си дори ! Но виждаш ли ходя един път в годината на църква, защото така повелява традицията. ГЛУПОСТИ !!! Традициите и нравите на хората са ГЛАВНОТО нещо, което ги превръща в роби на самите себе си. Осъзнай се бре заплес ! С какво ще помогне на практика запалването на малка връв обвита с восък ? Най – много да помогне за подпалването на църквата. А защо не поговорим за порядките ? Защо не поговорим за етикецията ? Кажете ми колко човешки живота е спасило яденето със затворена уста ? Или пък колко гладни по света е нахранило обличането в цветове, които “си отиват” ? Погледнете абсурдността на цялата човешка цивилизация. Твърдим, че правим всичко за благото и че приоритетно нещо е запазването на хората, живота, поколението, развитието. А всъщност не се стремим към нито един от нашите приоритети. И това ако не е жалко, здраве му кажи.

     Честно казано искрено съжалявам човешката раса. Нещата, които я радват са неща съществуващи от милиони години, за които ние си придаваме важност като казваме, че сме ги измислили. Съхраняването на живот ? Природата е заложила инстинкта за самосъхранение във всеки жив организъм. Ние с какво допринасяме ? Като усложняваме обстановката така, че този инстинкт да не е достаъчен. А може би сме изобретателите на развитието само по себе си ? Ами, че то еволюцията съществува милиарди години преди ние да сме се мотали така безцелно по синята планета. Това, което се опитвам да кажа е че живота сам по себе си, както хората го живеят няма никакъв смисъл. Но не се учудвайте ако след два – три абзаца ви кажа, колко важен и смислен е живота. Това е нормално.

      Все пак, поглеждайки какво става със света се замислям…”И сега к’во ?”. Със сигурност такива въпроси минават през празната глава на всеки човек на моята възраст. Не знам дали сте забелязали, но в три фази от живота, всеки човек започва да се изживява като философ и тем подобни глупости. Тези три фази са, когато навлезеш в пубертета, втората е когато наближиш трийсетте и живота те смачка с пълната си тежест и третата е след пенсионирането ти, защото тогава просто няма достатъчно глупости с които да се занимаваш и придобиваш магическото умение да тълкуваш живота. ГЛУПОСТИ !!! Ако имаше толкоз философи и умни хора по света, отдавна да са прозряли загубената кауза на живеенето. Най – лошото е, че когато човек навлезе в някоя от тези три фази, някак си от раз започва да се чувства като висше същество и едва ли не, вярва, че няма по – умен от него. И даденият индивид разбира перфектно живота. Сигурен съм, че не един път сте се натъквали на пъпчив пубер, захласнал се по момичето от съседната класна стая и в момента в който тя иде да се целува с баткото от горния етаж, разбитото сърце на пубера го прехвърля в някакъв сюрреалистичен свят от където вижда всичко и всички. Започва да говори сложни приказки за “обвързаност”, “саможертва”, “любов” … ГЛУПОСТИ !!! Също така съм сигурен, че сте попадали и на хората преживели ВСИЧКО ! Имаш някакъв личен проблем, споделяш го с този човек и той веднага казва: “Повярвай ми, знам как се чувсваш !”. Е това вече са не просто глупости, а МЕГА глупости. Как по дяволите ще знае как се чувсваш. Магическа дарба за прехвърляне на чувства ?

     Мога да гаранирам, че всеки в даден момент от живота си е искал да бъде сам. Лошо е, че много хора подценяват самотата. Бягат от нея като от проказа. Най – големият страх на човека е да не е самотен. Това е така защото хората не могат да се изправят пред себе си. Хората не са сигурни в себе си. Аз също не съм сигурен в себе си, но дяволски много обичам да прекарвам времето си сам. Сега ги разбирам отшелниците. Малко хора в днешни дни и специално в България прекарват достатъчно време сами. Всеки търси шумни компании, дискотеки, барове, интернет клубове. Общо взето, места където има хора. Но най – лошото, същевременно и най – интересното е, че никой не отива на тези места за да помогне на другиму, а отива за да помага на себе си. Това води до парадокса на човешкото лицемерие, на човешкото себелюбие, на човешкият егоизъм. Чудно ми е само как тъй себелюбците не остават сами у дома и да си се радват. Това е един вид заблуда внесена от нравите, обществото и вярванията. За това и хората вярват. Не защото това ги кара да се чувстват по – добре, не защото това ги обединява до някаква висша степен. Просто си търсят какво да правят и как да се извинявят за постъпките си. Всички сме чували за серийните убийци, приписващи желанието си да убиват, на разни гласове на Исус Христос, Господ и други такива недоказани източници.

     Няма спасение. Само това мога да кажа със сигурност. Живота не се променя, ходи си в тъпата си праволинейна ограниченост. Смъртта не е решение. Никои не се замисля: “И сега к’во ?”

     Не знам, харесва ли им на хората да си живеят живота такъв каквто е. Колко хора по света могат да кажат с ръка на сърцето: “Аз съм щастлив от живота, който живея.” ? Аз не бих го казал, защото е лъжа, но и не бих го отрекъл защото пак ще е лъжа. А на практика от къде идва всичко ? Как се определя кое е важно и кое не ? Кое е приоритет и кое не ? Кое ни прави щастливи и кое не ? Векове наред се плямпат купища тъпотии относно способността да различаваш доброто от злото, черното от бялото. Е че как ще кажеш, че нещо е лошо след като за друг се счита за добро. Значи на практика не каваш истината, а реално я казваш. Целия живот е един шибан парадокс.

     Най – дразнещи са инспирираните хора, които нон стоп те ръчкат с думи от рода “Хайде, давай, хвани живота за рогата.”, “Живей за мига”, “Опитай всичко” и така нататък. И пак тонове глупости. Тук ще цитирам един мой приятел и ще попитам: “Абе вие мислите ли с тая глaва ?”. Какъв ти “живот за мига”, какви ти рога ? Самия ти скапан живот е един миг. Ти искаш или не, си живееш за мига. Ценностите на хората са нещо много странно. Всеки твърди, че сме нещо повече от животните и че сме висши същества. Все пак, УЖ сме на върха на хранителната верига. Но аз пък мисля, че животните много добре си правят. Не се тормозят за глупости и не се занимават с глупости. Колко маймуни чухте да са починали от инфаркт, в следсвие на много стрес ? А колко заека чухте да са си теглили собственръчно ножа, защото зайката от другия храст не им е пуснала ? Отговора е лесен. Всичко просто е смислено. Всяко затормозяване и усложняване на нещата води до парадокси и тъпотии.

     Доста се отклоних от първоначалната тема и целта заради която започнах да пиша тая безсмислица, но нищо, нека има.

     Нека си поговорим за мечтите. Деведесет и девет процента от хората живеят заради мечтите си и се УЖ стремят да ги осъществят. Мечтите са типичното усложнение на иначе простичкият живот, който можем да водим. Даже те са най – голямото. Че кое друго живо същество ще жертва всичко в името на един сън ? Тази безметежна глупост може да я направи само и единствено човекът. Ако сега ви кажа, че съм човек без мечти, един бог знае какво ще си помислите за мен. Че съм ограничен и че живея безсмислено. Много ми е чудно само как може да се мери интелекта на един човек, на база възможността и желанието му да си създава алтернативни реалностти в иначе празната си глава. Може би това е начинът да я напълни с нещо.

     А тогава кажете ми колко от мечтите се сбъдват ? … Колко ? … Я ПАК ? … ГЛУПОСТИ !!! НИТО ЕДНА. Всяка така наречена “сбъдната мечта”, на практика няма нищо общо с реалната изградена в болното подсъзнание на даденят индивид. Но когато човек се убеди сам себе си, че мечтата му се е сбъднала, той изпитва удволетворението от живота. Мисли си, че разбираш ли, е постигнал това което е търсил цял живот. Да, ама не. Постигнал е грънци.

     С какво се измерва човешкото щастие ? Предполагам със степента на удовлетвореност от действията си и начина на развитие на нещата. Тогава как може да се дефинира щастието след като е нещо толкова строго индивидуално ? Как може да кажеш, че даден човек е щастлив, след като не можеш да знаеш какво го прави щастлив ? Това е общата заблуда. Всеки съизмерва живота около себе си, спрямо своите виждания, а две еднакви виждания няма, следователно няма обща представа за нещата.

     Хората лека по лека затъпяват. Това е страховита тенденция. Плашеща тенденция. Може би е време за размисъл и преоценяване на приоритетите. Може би е време да си седнем на дупетата и да направим нещо смислено, да се запитаме: “И сега к’во ?”