Теория на противоречието (част 2 – Простотата на сложността)

    Казвали ли са ви, че ви обичат ? Казвали ли сте го на някого ? Само за това се тръби в днешни дни по целият свят, че ако има възможност сигурно и в космоса. Всеки говори за любов, за приятелство, за изконни човешки добродетели (един плюс от литературата). Всеки е някак си маниакално обсебен от мисълта за търсене на сродната си душа, създаване на семейство и други подобни човешки прищевки. Но нека погледнем по реално на нещата ? Става ли ?

     Като се замисли човек, любовта е нещо, което на практика не е описано никъде. Когато попиташ когото и да е за любовта, да ти каже какво е тя, всеки плямпа заучени фрази от сапунки, улични романчета или известни писатели. Не съществува нищо друго на земята, с което да са свързани толкова клишета, колкото любовта. Тук някой по – остроумен ще каже: “А според теб как едно клише, става клише ?”. Лесно ! Нека ти кажа как. Едно клише става клише, когато голяма част от ограничените хора по света го чуят. Едно клише става клише, когато дадена уж свещена и недостижима част или аспект от живота се принизи до нивото на хората. И тук не казвам простолюдие, или неграмотници или друго определение, а просто казвам хора. Понеже всички хора са еднакви. Голямата уж разнообразност на света и жителите му, е една заблуда. Защо ли ? Защото погледнато реално, никак даже не сме толкова различни един от друг за колкото се смятаме. Направете си една проста равносметка, дори не ви карам да се замисляте дълбоко, че да не нараните гладките си мозъчета. Хората най – много си приличат по едно нещо. И то е стремежа си да докажат своята неповторимост. Това е заложено в човешкото ДНК и това е нещото което ще ни погуби. Не виждам какво толкова лошо има Иван да прилича на Петкан. Нали принципно сме създадени за да си приличаме. Дори така свещената ни религия го повелява. Там някъде, ако не се лъжа, се казваше: “…създаде по свой образ и подобие…”. Е че колко образа и подобия има ?

     Но нека поговорим за друг аспект на любовта – откровеността. По всички сълзливи сериалчета, филмчета и книжки се говори как една връзка се гради върху доверието и върху тоталната откровеност. Как смисълът на всяко отношение между един мъж и жена, или жена и жена или мъж и мъж, в зависимост от предпочитанията, е да се говори и споделя само истината и самата истина. Ехо, кой заблуждаваме ? Лъжата е заложена, също както стремежа да сме различни, в основата на всяко човешко същество. Та ние учим децата си да лъжат още от как са се родили ! Да така е ! Не си мислете, че казвайки на детето си колко е лошо да се лъже, ще му повлияете. Тук ще цитирам един мой преподавател от НБУ, който каза нещо горе – долу звучащо така “Едно дете до 7 годишна възраст се учи само и единствено, взимайки пример от родителите си. Независимо колко го убеждавате в правотата на дадено нещо, ако вие не го спазвате и то няма да го спазва.”. Тук трябва да кажа, че не бих бил по – съгласен. Не може да казваш на едно дете, колко е лошо да се лъже, а в следващият момент то неизбежно да става свидетел как всички покрай него лъжат. А и все пак, какво се учудваме ? Та то целият свят се гради върху лъжи. Преди два дни гледах едно предаване, в което хора плащат на други хора, за да проследят техните половинки и да им докажат, че им изневеряват и след това да им поискат обяснение публично по телевизията. ЗАЩО по дяволите някой иска такова нещо ? Някакво момиче разбира, че гаджето й тайно се среща с друго момиче. И като му каза, че знае започна да го пита: “Защо не ми каза ? Не трябваше да ме лъжеш. Не мога да повярвам, че си ме излъгал.” Ало ! Централата ! Как така да не може да повярва ? Хората лъжат ежедневно. По – често отколкото дишат. Всяка втора изговорена дума в света е лъжа. И как разкривайки лъжата на това момиче й става по – добре ? Не, не й става по – добре. Не й е по – леко. Напротив. Тя е наранена, плаче, остава без гадже. Каква е тази мазохистична мания обсебила света ?

     Наистина хората са луди. Цялото ежедневие на човекът е толкова адски сложно, че не съществува сила която да може да го разплете. Защо хората усложняват толкова нещата ? Може би това ги кара да се чувстват по – възвишени и напреднали. Е ако питате мен, заплетен и неразбираем живот, никак не е похвала за напредък. Напротив, ние копаем назад, а не напред. Целият свят е като едно огромно, супер гигантско и мега объркано кълбо от кабели. Нали знаете, когато си подредите всички нужни за работата пособия на бюрото в офиса и прикачите всичко, за да работи, какво се получава отзад на бюрото ви. Когато включите компютъра, телефона, факса, работната лампа, принтера, копирната машина, модема и т.н. Получава се една неописуема плетеница от кабели и ако решите да извадите дадено устройство, всичко друго трябва да прекрати работа за да се отвърже кабела му от другите. Следвате ли ми мисълта ? Това, което се опитвам да кажа е, че със всичкото ни развитие, културно и техническо, със религията ни, чувствата и връзките помежду ни, ние хората създаваме такъв супер, мега, адски неописуем ХАОС, че самите ние не разбираме какво правим. Най – учудващото е, че никой май не се замисля за това. Всеки продължава да добавя нова апаратура на бюрото в офиса, и нови кабели, и нови удължители, и преходници, и разпределители.

     В крайна сметка никой не намира любовта. Никой не намира удовлетворението от толкова прехвалената любов. Никой не говори само истината и никой не му пука. Тогава защо се учудваме ? Защо си бием главата в стената и се оплакваме на психолози и приятели, че не си намираме перфектната половинка ? Е че как ще я намерим, като сме толкова претенциозни. Един приятел беше казал “Който пробира – не намира”. Много точно казано. Семпло и точно. Както ни е известно, всички гениални неща са супер семпли и простички. Толкова простички, че всеки би ги разбрал, стига да иска. Но предполагам, че това е проблемът на човечеството. Никой не търси простотата на събитията и леснотата, а всеки се напряга да измисли колкото се може по – сложен начин за развитие. За да се реши една съвсем проста задача, като например 1+1=?, хората не им е достатъчно да кажат, че е равно на 2 и толкоз. Те заместват 1 с буквата “а” и почват да усложняват. Защо ? Никой не може да каже.

     Нима природата не е показала на хората колко е важно едно нещо да е простичко ? Нима не прозираме перфектността на семплите неща ? Никой ли не се замисля, че щом нещо е просто, то значи ще работи във всеки един случай поради ограничените възможности за развитие. А когато нещо е сложно, никой не може да каже дали няма да се появи вероятност при която, даденото нещо да не работи въобще.

     Работата е там, че усложняването, радва хората. Колкото и абсурдно да звучи това. Предполагам, че и затова никой човек никога няма да е напълно щастлив. Защото никога няма да получи оптималното усложнение.

     Затова хората не намират любовта. Първо защото не се знае какво е тя и всеки я тълкува по своему и второ защото тя е сложна, но подлежи на непрекъснато усложнение.

     В края на краищата пак, опираме до общият извод, че светът затъпява. Никой не гледа колко много всичко си противоречи, колко много хора не знаят какво въобще правят с живота си и колко нещата отиват на зле. Не ме мислете за песимист самоубиец или садист. Аз вярвам в живота, но не и в хората. Има вероятност тази сложност да е само плод на болното ми съзнание, но все пак аз се замислям: “И сега к’во ?”