“Турция ке падне”

Тая година, за раЗлика от миналата, няма да се впускам в раЗсъждения относно турциЗма и чалгиЗацията в България. Няма да правя и аналиЗи на българския хъш. Тая година реших да обърна внимание на един преломен момент в историята на българското освободително движение.

Това, което ще прочетеш по-долу, уважаеми читателю, е част от подготовката за Априлското въстание, което по своите движещи сили – представители на всички съсловия на обществото от селянина, преЗ занаятчията, търговеца и интелектуалеца – и по своята цел – иЗвоюване на неЗависима България – е връх в българската националноосвободителна революция. Макар и удавено в кръв, въстанието е постигнало своето, а самата прелюдия на борбата е пораЗителна и е мерило за силата на една велика идея.

Честит праЗник, БЪЛГАРИ!

Shipkaf0rbLoG
Снимка и ретуш: Наско(Пловдив)

„…с напредването на пролетта и революционното кипене напредваше гигантски. Цяла Западна Тракия – главната му област – приличаше тая пролет на един вулкан, който иЗдаваше глух тътен, предиЗвестник на иЗригването. Рояк апостоли и проповедници кръстосваха планини и полета и органиЗираха борбата. … Преди 20-на години Раковски , който бе загатнал в едно село за въстание, едва бе се спасил от пайванта на селянитес помощта на женски дрехи. Сега народът, като чуеше, че иде апостол, вместо потери пращаше му телегации да го приемат. … Идеята със стихийна сила проникваше всъду, обхващаше всичко – и балкана, и равнината, и колибата на сиромаха, и килията на монаха. Даже чорбаджийте, жигосаната класа, се намериха под обаянието на идеята, която вълнуваше умовете на средата им.

Прочее въодушевлението растеше и заливаше всичко. Всеки ден то вЗемаше нови раЗмери и нова сила и заедно с него – приготовленията; старо и младо беше се заловило за работа. Селяните не дооряваха нивите, за да леят куршуми, и гражданите заряЗваха търговията. Тайни шощи снивяха денонощно; младежите иЗлаЗяха на военно обучениес пушки; жените тъчаха навуща, плетяха върви за тях и увиваха фишеци; бабите месеха и печаха сухари; чиЗмарите работеха само чанти, цървули, паласки и други бунтовнически потреби. … Във всяко село растеше складът на оръжие, куршум и барут – барута го доставяха самите турци, черешовите дънери провъртяни, одялани, стегнати с желеЗни обръчи, обраЗуваха артилерията! … Старите хора учудени си каЗваха: „Това е поличба божия!”

Иван Вазов, „Под игото”