“Хъшове”

ЕкраниЗацията на една от най-аплодираните и обичани пиеси играни някога на родна театрална сцена – „Хъшове”- по повестта на Иван Вазов „Немили-Недраги” и най-доброто за момента българско кино. Три награди „Аскеер” и още цял куп похвали.

В „Хъшове” Александър Морфов се е постарал да събере цял букет от превъЗходни актьори като Валери Йорданов, Руси Чанев, Петър Попйорданов, Христо Мутафчиев, Рени Врангова, Валентин Ганев, Валентин Танев, Деян Донков, Николай Урумов, Димитър Рачков и др. И не само ги е събрал, но и се е постарал да ги иЗцеди до край за да може да ни зарадва с една брилянтна актьорска игра.

Всъщност „Хъшове” не е точно онова, което уважаемият зрител очаква да види, а точно онова, което не иска приЗнае: държава не се сваля с 10 пияни нехранимайковци. ОбраЗът на българския хъш (инак символ в историята на България) не е обраЗ на революционер. Не. В екраниЗацията на „Хъшове” аЗ видях едни постоянно пияни, постоянно гладни и постоянно биещи се хора. Хора, които се крадат един друг беЗ капка скрупули и хора, които постоянно повтаряха „Да живее България”. На пияни глави обаче. Знаете, че алкохола побеждава страха, но по същото онова време друг българин приЗоваваше тия „хъшове”, че не прикаЗки са нужни, а дела. Същият тоя българин остана да работи в България, а не тръгна да емигрира, защото там в родната му страна не могло да се диша (по думите на Бръчков). Същите тия родолюбци пропиха за една нощ събраните пари, които бяха потребни за една мисия за убийството на султана. Видях и това как се раЗпръснаха кой на където види след като Странджата се поболя и вече нямаше нито кой да им запали печката, нито кой да им налее ракия, нито пък кой да им свари една боб-чорба.

Свърши ли алкохолът, героиЗмът умира! На неговото място иде мъката и махмурлука. Хъшовете гледаха България от брега на Дунав с бутилки в ръце и повтаряха „колко е блиЗко, а същевременно колко е далеч…” По същото това време докато те се опиваха с вино на румънския бряг, от другата страна на реката треЗви българи биваха бити и убивани.

Убити бяха и нашите герои, но като че ли те не умряха за България, а искаха да сложат край на собствените си мъки, защото им писна да се помотават немили-недраги. Кой знае … дано да греша в преценката си.

One thought on ““Хъшове”

  1. Pingback: “Турция ке падне” - Клуб Тъпак