Някога, някъде, някой казал нещо…
Някога, някъде, той бил сигурен…
“Никъде, никога, никой не казва нищо!
Кога, къде и кой ще е като мен уверен?!”

Чудел се той на хорското безумие
и в интелигентността си бил самотен.
Не харесвал той хорското сладкодумие
и във всички отношения той бил грамотен.

Някога, някъде той направил нещо…
Някога, някъде той бил огорчен…
Защото това което направил не променило нищо!
И от света той бил вече отегчен.

Затова той решил да изчезне за света,
от който бил безкрайно разочарован.
Ядосвал се той от своята доброта.
Не се чувствал вече привилегирован.

Някога, някъде той разбрал нещо…
Някога, някъде той бил достоен…
Осъзнал най-после той НЕЩО!
Въпреки, че бил в лудницата за преглед обстоен!