100-те

… публикувани поста!

Най-накрая можете да ме поЗдравите за тях. За 100-те !!! За ТЯХ. Ония 100 поста, над които умувах, раЗсъждавах, водех откъслечни записки по тефтери, рецепти, телефони, органайЗери, употребявани тетрадки и дори виЗитни картички Ония 100 поста, които за да напиша трябваше да препрочета десетки книги и списания. Зарад които се наложи да се раЗровя в няколко монографии, няколко речника и няколко пъти да полЗувам Google (за иЗображения) и Wikipedia (за справка). Тия 100 поста, които написах предимно за себе си (защото имах и имам нужда да говоря, т.е. пиша), но и за Вас (читателите).

Да съм честен със себе си, но нямах търпение да стигна до 99. Още от 95 мислех текста за 100-те !!! Е .. дойде му времето, ма тъпото е, че някак си вече не ми е интересно да пиша за тях. В началото мислех да ви кажа за какво писах преЗ цялото това време, но се сетих, че това вече го споделих в 50-те !!! Сетне реших да ви запоЗная с бъдещите ми проекти, но и за тях съм споменавал в Началото на края и Littera Scripta Manet. В крайна сметка осъЗнах, че това не е нито началото на тоя блог, нито краят му за да пиша юбилеен пост. Ние просто продължаваме напред. Толкова бърЗайки, че дори пропуснахме първия рожден ден на новия ни стар блог – 21 април …

И все пак няколко добри думи за:

– Вапсата, Джимбо, Гери, Frea, Недко, Фифи, Деси, Ricetek, Габи, Петя, Стефан, Ина, Иво (които ме четяха преЗ цялото това време и пускаха по някой и друг коментар)

– сп. Егоист, сп. Maxim, сп. ЕГО, НойЗи Цветков  и доц. ЛоЗанов (или с други думи: ТЕ, т.е. евангелието, камата и пищова на перото, т.е. мишката и клавиатурата)

– ракията на Светли и Шуменско пиво (пияните пишат по-добре!)

– и най-вече на Тодоров! (който търпи всички мои прищявки, съветва ме, помага ми, хоства ме, а аЗ съм толкова прост, че все още не съм го почерпил дори едно уиски за благодарност … а удобни моменти е имало и то не малко).