BG Натура

“Попитайте всеки българин , коя е най-употребяваната дума в българският еЗик. Ебали я, ще каже той и ще се замисли …”
               Из “Портрет на нацията” М. Карбовски

     Никога не съм си представял, че човек знае и може да иЗрече толкова псувни в рамките на един астрономически час, колкото такъв, които играе на компютърни игри. Дълбоко в себе си мислех, че това е въЗможно само ако човек играе на Counter Strike или т.н. нерво-обраЗовател. Всеки човек прави грешки , неисе – хора сме все пак – сгреших и аЗ в преценката си.

     Място: компютърна зала PePsI@NeT
     Действие: наши дни
     Игра: FIFA 2003

Още преди да са попаднали в полеЗрението ми, чувам “играчите” приближаващи към залата:

X:”Ахахах , ще те смачкам беее ламяяя”
Z:”Лелеее , тъп ли си или майкати е проста? Ше видиме кой кого!”.
След около 10 минутно чудене , на кои точно компютри да седнат “играчите” най-накрая заемат два съседни компютъра.
Z:”Аре прай мрежа , докато си намеря муЗика”
X:”Чаай е тъп , още не са ме пуснали”
Караницата започва още с иЗбирането на отборите. Естествено единият не е съгласен да играе с Liverpool срещу националния отбор на Brasil, защото според него в националният има повече звеЗди и няма да е равностоен двубоя. След още 5 минутен спор най-сетне другия склонява да играе с клубен отбор.
Преди да беше започнал първият съдииски сигнал предчувствах, че ме очакват вълнуващи мигове. Нямаше и минутка игра и кански писък раЗцепи залата:
X:”Ахх копилеее, мамата ти деабааа за к’во праиш шпагат, като исках да посрещна играча ве? Тия копчета са сменени! Чекай да си опайм контролите и почваме наново”
Отговорът раЗбирасе неЗакъснява:
Z:”Марш ве , за кво се мъчих да ти прайм гол?!”
X:”Е к’во бе селянин , яла играй ти с тия копчета … е добре вее , добре , ама ше видиш, че и така ше те сцепим!”
Z хитро пресича един пас и започв контраатака , трима човека в ролята на публика следят раЗвитието на играта с страхотен интерес. X е иЗвън равновесие:
X:”Аре бе моя , аре срещай го ше ти еба пичката майчина, маикоооо иЗпуснах го”
Z навлиЗа в палантерията и … гол – 2:0
X:”Ееееййййй тоя моя вратар дали е педерас вееее , мамката му ше еба. Уя ли ми крепи там на вратата?”
Център и X подхваща атака към противниковата врата. Центриране към пенала , топката се иЗвисява над вратата.
X:”Аидее , рипай ве копиле , удария с глава бе бастун!”
За голямо учудване на публиката X реалиЗира страхотен гол с глава и отново мощният му глас раЗцепва иначе тишината в залата:
X:”Аахахахахах , смотаняяяякккк , каде си тръгнал с мене да играеш на футбол веее тъпан! Ахахах нешастиеее!”
Секунди и завършва първото полувреме. Коментарите на публиката веднага започват, но нетраят и минута, защото X веднага ги поглежда с онЗи поглед , с който ако можеха в Холивуд да въЗпроиЗведат , биха направили много пари:
X:”Бастуни , второто полувреме да нема човек зади мене, че мамката ви ше еба у кияците каде сте се зали! Ясно ли е ве?”
Тишината просто е убииствена след таЗи тъй страшна заповед.
X и Z иЗлиЗат да пушат по една цигара за успокоени на нервите и отново заемат местата си зад компютрите за довършване на мача. След груба грешка на Z , X отбеляЗва иЗравнителен гол, който го хвърля е невиждан досега от мен екстаЗ.
X:”Ахааааааа иЗбих ти зъбите момчееее , ей почвам те !”
До края на мача псувните и караниците бяха беЗброини, твърде вулгарни, за да ги напиша тук и читателите да прочетат.

….

Бях виждал да скачат от радост , да целуват монитора, но това, което направи X след победния гол ме потресе – гол до кръста, с тениска над главата си викаше, колкото му глас държи:
– “О дааа , даааа , тъпанариии кой е най-добрия сега веее , ахахахахах , мамата ви деабааа. Дайте вее дайте ми 35 стотинки да си купя една бира, че ми пресъхна гърлото от викане. Оф на дедоооо слабацитееее, ахахахах!”

Край. Завесата е спусната, остават само дълбоко замислената публика на това събитие. Един раЗкаЗ, олицетворяващ беЗкраиният, дълбокоиЗначален дух на българина – а именно, качеството му да доукрасява действията си с думи, и то какви …

Бай Ганьовщина ?! Немисля. Просто BG Натура …

ПроЗа

ИлюЗия, породена от липсата на нереалност
до границата на невъЗможното
Плод на едно болно и раЗбито подсъЗнание …
глупости от 1001 нощ
Ръкописите на един шут, комик или беЗдарник
останал пак сам на
площадката на детското игрище с открадната тайна,
дълбоко лична и тъжна
Драсканици и смях , сълЗи и мъка
несбъдната мечта , истината е лъжа
За един свят на щастие граден с години
и раЗбит на малки стъкълца за миг
За едно сърце, за две души …
Пустиня от мъртви цветя , очакване за красива смърт,
нежен стремеж към вечността
“Жив!” – тя иЗплака
“Нагли пишлемета ли сме?” – отвърна той с усмивка
ПриЗрак превъплатил се в огледало усмива хората
и се смее, смее се на глупостта им, а те се радват
… сладки сънища Пантопонова РоЗо

Теория на противоречието (част 2 – Простотата на сложността)

    Казвали ли са ви, че ви обичат ? Казвали ли сте го на някого ? Само за това се тръби в днешни дни по целият свят, че ако има възможност сигурно и в космоса. Всеки говори за любов, за приятелство, за изконни човешки добродетели (един плюс от литературата). Всеки е някак си маниакално обсебен от мисълта за търсене на сродната си душа, създаване на семейство и други подобни човешки прищевки. Но нека погледнем по реално на нещата ? Става ли ?

     Като се замисли човек, любовта е нещо, което на практика не е описано никъде. Когато попиташ когото и да е за любовта, да ти каже какво е тя, всеки плямпа заучени фрази от сапунки, улични романчета или известни писатели. Не съществува нищо друго на земята, с което да са свързани толкова клишета, колкото любовта. Тук някой по – остроумен ще каже: “А според теб как едно клише, става клише ?”. Лесно ! Нека ти кажа как. Едно клише става клише, когато голяма част от ограничените хора по света го чуят. Едно клише става клише, когато дадена уж свещена и недостижима част или аспект от живота се принизи до нивото на хората. И тук не казвам простолюдие, или неграмотници или друго определение, а просто казвам хора. Понеже всички хора са еднакви. Голямата уж разнообразност на света и жителите му, е една заблуда. Защо ли ? Защото погледнато реално, никак даже не сме толкова различни един от друг за колкото се смятаме. Направете си една проста равносметка, дори не ви карам да се замисляте дълбоко, че да не нараните гладките си мозъчета. Хората най – много си приличат по едно нещо. И то е стремежа си да докажат своята неповторимост. Това е заложено в човешкото ДНК и това е нещото което ще ни погуби. Не виждам какво толкова лошо има Иван да прилича на Петкан. Нали принципно сме създадени за да си приличаме. Дори така свещената ни религия го повелява. Там някъде, ако не се лъжа, се казваше: “…създаде по свой образ и подобие…”. Е че колко образа и подобия има ?

     Но нека поговорим за друг аспект на любовта – откровеността. По всички сълзливи сериалчета, филмчета и книжки се говори как една връзка се гради върху доверието и върху тоталната откровеност. Как смисълът на всяко отношение между един мъж и жена, или жена и жена или мъж и мъж, в зависимост от предпочитанията, е да се говори и споделя само истината и самата истина. Ехо, кой заблуждаваме ? Лъжата е заложена, също както стремежа да сме различни, в основата на всяко човешко същество. Та ние учим децата си да лъжат още от как са се родили ! Да така е ! Не си мислете, че казвайки на детето си колко е лошо да се лъже, ще му повлияете. Тук ще цитирам един мой преподавател от НБУ, който каза нещо горе – долу звучащо така “Едно дете до 7 годишна възраст се учи само и единствено, взимайки пример от родителите си. Независимо колко го убеждавате в правотата на дадено нещо, ако вие не го спазвате и то няма да го спазва.”. Тук трябва да кажа, че не бих бил по – съгласен. Не може да казваш на едно дете, колко е лошо да се лъже, а в следващият момент то неизбежно да става свидетел как всички покрай него лъжат. А и все пак, какво се учудваме ? Та то целият свят се гради върху лъжи. Преди два дни гледах едно предаване, в което хора плащат на други хора, за да проследят техните половинки и да им докажат, че им изневеряват и след това да им поискат обяснение публично по телевизията. ЗАЩО по дяволите някой иска такова нещо ? Някакво момиче разбира, че гаджето й тайно се среща с друго момиче. И като му каза, че знае започна да го пита: “Защо не ми каза ? Не трябваше да ме лъжеш. Не мога да повярвам, че си ме излъгал.” Ало ! Централата ! Как така да не може да повярва ? Хората лъжат ежедневно. По – често отколкото дишат. Всяка втора изговорена дума в света е лъжа. И как разкривайки лъжата на това момиче й става по – добре ? Не, не й става по – добре. Не й е по – леко. Напротив. Тя е наранена, плаче, остава без гадже. Каква е тази мазохистична мания обсебила света ?

     Наистина хората са луди. Цялото ежедневие на човекът е толкова адски сложно, че не съществува сила която да може да го разплете. Защо хората усложняват толкова нещата ? Може би това ги кара да се чувстват по – възвишени и напреднали. Е ако питате мен, заплетен и неразбираем живот, никак не е похвала за напредък. Напротив, ние копаем назад, а не напред. Целият свят е като едно огромно, супер гигантско и мега объркано кълбо от кабели. Нали знаете, когато си подредите всички нужни за работата пособия на бюрото в офиса и прикачите всичко, за да работи, какво се получава отзад на бюрото ви. Когато включите компютъра, телефона, факса, работната лампа, принтера, копирната машина, модема и т.н. Получава се една неописуема плетеница от кабели и ако решите да извадите дадено устройство, всичко друго трябва да прекрати работа за да се отвърже кабела му от другите. Следвате ли ми мисълта ? Това, което се опитвам да кажа е, че със всичкото ни развитие, културно и техническо, със религията ни, чувствата и връзките помежду ни, ние хората създаваме такъв супер, мега, адски неописуем ХАОС, че самите ние не разбираме какво правим. Най – учудващото е, че никой май не се замисля за това. Всеки продължава да добавя нова апаратура на бюрото в офиса, и нови кабели, и нови удължители, и преходници, и разпределители.

     В крайна сметка никой не намира любовта. Никой не намира удовлетворението от толкова прехвалената любов. Никой не говори само истината и никой не му пука. Тогава защо се учудваме ? Защо си бием главата в стената и се оплакваме на психолози и приятели, че не си намираме перфектната половинка ? Е че как ще я намерим, като сме толкова претенциозни. Един приятел беше казал “Който пробира – не намира”. Много точно казано. Семпло и точно. Както ни е известно, всички гениални неща са супер семпли и простички. Толкова простички, че всеки би ги разбрал, стига да иска. Но предполагам, че това е проблемът на човечеството. Никой не търси простотата на събитията и леснотата, а всеки се напряга да измисли колкото се може по – сложен начин за развитие. За да се реши една съвсем проста задача, като например 1+1=?, хората не им е достатъчно да кажат, че е равно на 2 и толкоз. Те заместват 1 с буквата “а” и почват да усложняват. Защо ? Никой не може да каже.

     Нима природата не е показала на хората колко е важно едно нещо да е простичко ? Нима не прозираме перфектността на семплите неща ? Никой ли не се замисля, че щом нещо е просто, то значи ще работи във всеки един случай поради ограничените възможности за развитие. А когато нещо е сложно, никой не може да каже дали няма да се появи вероятност при която, даденото нещо да не работи въобще.

     Работата е там, че усложняването, радва хората. Колкото и абсурдно да звучи това. Предполагам, че и затова никой човек никога няма да е напълно щастлив. Защото никога няма да получи оптималното усложнение.

     Затова хората не намират любовта. Първо защото не се знае какво е тя и всеки я тълкува по своему и второ защото тя е сложна, но подлежи на непрекъснато усложнение.

     В края на краищата пак, опираме до общият извод, че светът затъпява. Никой не гледа колко много всичко си противоречи, колко много хора не знаят какво въобще правят с живота си и колко нещата отиват на зле. Не ме мислете за песимист самоубиец или садист. Аз вярвам в живота, но не и в хората. Има вероятност тази сложност да е само плод на болното ми съзнание, но все пак аз се замислям: “И сега к’во ?”

Теория на противоречието (част 1 – Глупостта като даденост)

    Предупреждавам те човече, че си на път да прочетеш най – противоречивото нещо на света. Ще ти кажа неща, които веднага след това ще отрека, ще ти дам аргументи, които веднага след това ще оборя, ще ти покажа примери, които веднага след това ще осъдя. Тоест, ще видиш реалността, защото тя е нищо повече от противоречива илюзия.

     Е-е-ех, ще си кажеш ти. Колко такива глупости си прочел, колко идиотчета с напреднала пубертетност и изостанало развитие са плямпали нещата дето аз пиша. И кой по дяволите съм аз, тъпия киндер, човек със стаж като живо същество по – малък от годините на “Ладата” на дядо ти. Как тъй ще мога аз, невежият, човекът без капка опит, да ти кажа, що е то реалност, житейска философия или мъдрост. Аз пък ще ти кажа едно – Нямаш си на идея колко си прав !!! Да, аз съм поредният пикльо с комплекси за избиване и размърдан мозък. Да, аз нямам опит и съм толкова мъдър колкото и гореспоменатата “Лада”. Даже съм невеж ! Ако не беше компютъра ми да ми покаже къде греша, щеше да се смееш с глас на това, което четеш, а и ти вероятно вече се смееш. А като заговорихме за компютри и колко са умни те, току що “той” ми “каза”, че думата “компютър” не е правилна и не се пише така. Както казват хората: “Вески има право на мнение.”

     Но да се върнем на същността, която принципно липсва. Но какво да ти го обяснявам това нещо. Сто процента ти си убеден в своите виждания и предположения за смисъла на живота. Аз пък ще ти кажа, че такъв няма и изсмивайки се в лицето на всички философи и мъдреци от вековете, ще ти кажа, че живота сам по себе си е най – безсмисленото нещо във вселената. Да, тези слова потресаващо приличат на слова на бъдещ самоубиец, само дето аз не съм такъв, понеже ме е страх да умра. Не, че живота е някаква голяма съблазън и самото му развитие ме кара да се страхувам от края. Напротив, страхувам се, че може да стане и по – лошо. Защото силно се съмнявам да стане по – добре. През простичкото си битие, човек се учи да се радва на това, което има и на малкото дори. Да ама това са пълни глупости ! Всеки иска повече, всеки се стреми “нагоре”, всеки се мисли за уникат и постижение на природата. “Ей, вижте ме, никой си няма крив пенис като моя. Сигурно съм много специален !” Абе, общо взето хората си търсят извинение за всичко. От начина по който се раждат и умират, до това да си изпуснат стомашните газове в асансьора. Защо по дяволите хората имат мазохистичното желание да намират причината за всяко нещо в живота ? То просто се случва.

     Знай, читателю, че аз съм тоталният неверник. Не вярвам в бог, не вярвам на гадатели и врачки, не вярвам в щастието, не вярвам в хората, не вярвам в себе си дори ! Но виждаш ли ходя един път в годината на църква, защото така повелява традицията. ГЛУПОСТИ !!! Традициите и нравите на хората са ГЛАВНОТО нещо, което ги превръща в роби на самите себе си. Осъзнай се бре заплес ! С какво ще помогне на практика запалването на малка връв обвита с восък ? Най – много да помогне за подпалването на църквата. А защо не поговорим за порядките ? Защо не поговорим за етикецията ? Кажете ми колко човешки живота е спасило яденето със затворена уста ? Или пък колко гладни по света е нахранило обличането в цветове, които “си отиват” ? Погледнете абсурдността на цялата човешка цивилизация. Твърдим, че правим всичко за благото и че приоритетно нещо е запазването на хората, живота, поколението, развитието. А всъщност не се стремим към нито един от нашите приоритети. И това ако не е жалко, здраве му кажи.

     Честно казано искрено съжалявам човешката раса. Нещата, които я радват са неща съществуващи от милиони години, за които ние си придаваме важност като казваме, че сме ги измислили. Съхраняването на живот ? Природата е заложила инстинкта за самосъхранение във всеки жив организъм. Ние с какво допринасяме ? Като усложняваме обстановката така, че този инстинкт да не е достаъчен. А може би сме изобретателите на развитието само по себе си ? Ами, че то еволюцията съществува милиарди години преди ние да сме се мотали така безцелно по синята планета. Това, което се опитвам да кажа е че живота сам по себе си, както хората го живеят няма никакъв смисъл. Но не се учудвайте ако след два – три абзаца ви кажа, колко важен и смислен е живота. Това е нормално.

      Все пак, поглеждайки какво става със света се замислям…”И сега к’во ?”. Със сигурност такива въпроси минават през празната глава на всеки човек на моята възраст. Не знам дали сте забелязали, но в три фази от живота, всеки човек започва да се изживява като философ и тем подобни глупости. Тези три фази са, когато навлезеш в пубертета, втората е когато наближиш трийсетте и живота те смачка с пълната си тежест и третата е след пенсионирането ти, защото тогава просто няма достатъчно глупости с които да се занимаваш и придобиваш магическото умение да тълкуваш живота. ГЛУПОСТИ !!! Ако имаше толкоз философи и умни хора по света, отдавна да са прозряли загубената кауза на живеенето. Най – лошото е, че когато човек навлезе в някоя от тези три фази, някак си от раз започва да се чувства като висше същество и едва ли не, вярва, че няма по – умен от него. И даденият индивид разбира перфектно живота. Сигурен съм, че не един път сте се натъквали на пъпчив пубер, захласнал се по момичето от съседната класна стая и в момента в който тя иде да се целува с баткото от горния етаж, разбитото сърце на пубера го прехвърля в някакъв сюрреалистичен свят от където вижда всичко и всички. Започва да говори сложни приказки за “обвързаност”, “саможертва”, “любов” … ГЛУПОСТИ !!! Също така съм сигурен, че сте попадали и на хората преживели ВСИЧКО ! Имаш някакъв личен проблем, споделяш го с този човек и той веднага казва: “Повярвай ми, знам как се чувсваш !”. Е това вече са не просто глупости, а МЕГА глупости. Как по дяволите ще знае как се чувсваш. Магическа дарба за прехвърляне на чувства ?

     Мога да гаранирам, че всеки в даден момент от живота си е искал да бъде сам. Лошо е, че много хора подценяват самотата. Бягат от нея като от проказа. Най – големият страх на човека е да не е самотен. Това е така защото хората не могат да се изправят пред себе си. Хората не са сигурни в себе си. Аз също не съм сигурен в себе си, но дяволски много обичам да прекарвам времето си сам. Сега ги разбирам отшелниците. Малко хора в днешни дни и специално в България прекарват достатъчно време сами. Всеки търси шумни компании, дискотеки, барове, интернет клубове. Общо взето, места където има хора. Но най – лошото, същевременно и най – интересното е, че никой не отива на тези места за да помогне на другиму, а отива за да помага на себе си. Това води до парадокса на човешкото лицемерие, на човешкото себелюбие, на човешкият егоизъм. Чудно ми е само как тъй себелюбците не остават сами у дома и да си се радват. Това е един вид заблуда внесена от нравите, обществото и вярванията. За това и хората вярват. Не защото това ги кара да се чувстват по – добре, не защото това ги обединява до някаква висша степен. Просто си търсят какво да правят и как да се извинявят за постъпките си. Всички сме чували за серийните убийци, приписващи желанието си да убиват, на разни гласове на Исус Христос, Господ и други такива недоказани източници.

     Няма спасение. Само това мога да кажа със сигурност. Живота не се променя, ходи си в тъпата си праволинейна ограниченост. Смъртта не е решение. Никои не се замисля: “И сега к’во ?”

     Не знам, харесва ли им на хората да си живеят живота такъв каквто е. Колко хора по света могат да кажат с ръка на сърцето: “Аз съм щастлив от живота, който живея.” ? Аз не бих го казал, защото е лъжа, но и не бих го отрекъл защото пак ще е лъжа. А на практика от къде идва всичко ? Как се определя кое е важно и кое не ? Кое е приоритет и кое не ? Кое ни прави щастливи и кое не ? Векове наред се плямпат купища тъпотии относно способността да различаваш доброто от злото, черното от бялото. Е че как ще кажеш, че нещо е лошо след като за друг се счита за добро. Значи на практика не каваш истината, а реално я казваш. Целия живот е един шибан парадокс.

     Най – дразнещи са инспирираните хора, които нон стоп те ръчкат с думи от рода “Хайде, давай, хвани живота за рогата.”, “Живей за мига”, “Опитай всичко” и така нататък. И пак тонове глупости. Тук ще цитирам един мой приятел и ще попитам: “Абе вие мислите ли с тая глaва ?”. Какъв ти “живот за мига”, какви ти рога ? Самия ти скапан живот е един миг. Ти искаш или не, си живееш за мига. Ценностите на хората са нещо много странно. Всеки твърди, че сме нещо повече от животните и че сме висши същества. Все пак, УЖ сме на върха на хранителната верига. Но аз пък мисля, че животните много добре си правят. Не се тормозят за глупости и не се занимават с глупости. Колко маймуни чухте да са починали от инфаркт, в следсвие на много стрес ? А колко заека чухте да са си теглили собственръчно ножа, защото зайката от другия храст не им е пуснала ? Отговора е лесен. Всичко просто е смислено. Всяко затормозяване и усложняване на нещата води до парадокси и тъпотии.

     Доста се отклоних от първоначалната тема и целта заради която започнах да пиша тая безсмислица, но нищо, нека има.

     Нека си поговорим за мечтите. Деведесет и девет процента от хората живеят заради мечтите си и се УЖ стремят да ги осъществят. Мечтите са типичното усложнение на иначе простичкият живот, който можем да водим. Даже те са най – голямото. Че кое друго живо същество ще жертва всичко в името на един сън ? Тази безметежна глупост може да я направи само и единствено човекът. Ако сега ви кажа, че съм човек без мечти, един бог знае какво ще си помислите за мен. Че съм ограничен и че живея безсмислено. Много ми е чудно само как може да се мери интелекта на един човек, на база възможността и желанието му да си създава алтернативни реалностти в иначе празната си глава. Може би това е начинът да я напълни с нещо.

     А тогава кажете ми колко от мечтите се сбъдват ? … Колко ? … Я ПАК ? … ГЛУПОСТИ !!! НИТО ЕДНА. Всяка така наречена “сбъдната мечта”, на практика няма нищо общо с реалната изградена в болното подсъзнание на даденят индивид. Но когато човек се убеди сам себе си, че мечтата му се е сбъднала, той изпитва удволетворението от живота. Мисли си, че разбираш ли, е постигнал това което е търсил цял живот. Да, ама не. Постигнал е грънци.

     С какво се измерва човешкото щастие ? Предполагам със степента на удовлетвореност от действията си и начина на развитие на нещата. Тогава как може да се дефинира щастието след като е нещо толкова строго индивидуално ? Как може да кажеш, че даден човек е щастлив, след като не можеш да знаеш какво го прави щастлив ? Това е общата заблуда. Всеки съизмерва живота около себе си, спрямо своите виждания, а две еднакви виждания няма, следователно няма обща представа за нещата.

     Хората лека по лека затъпяват. Това е страховита тенденция. Плашеща тенденция. Може би е време за размисъл и преоценяване на приоритетите. Може би е време да си седнем на дупетата и да направим нещо смислено, да се запитаме: “И сега к’во ?”

Сън наяве

Той отпи глътка от ароматното каФе и отново потъна в раЗмисли.
“Ах колко прекрасен е живота”, каЗа си.
Нещата вървяха повече от добре. Вчера беше получил похвала от шеФа, а днес денят му донесе и повишение на заплатата. И за всичко беше “виновна” ТЯ – SmileGirl ! От нея черпеше вдъхновение, тя му даваше сили.
Още помнеше деня, в които иЗбра ника и в листата и написа, вече просташкото за него “hi, asl ?”. От тоя ден, нещо в него се преобърна. Той лягаше и ставаше с мисълта за нея. Беше лудо влюбен, тя в него също. Само едно нещо го притесняваше силно, а именно – растоянието, което го делеше. Тои в СоФия, тя в Пловдив. Не че е кой знае колко път, но времето, подяволите, времето и задълженията във фирмата го спираха да се види с нея. Заради нея той дори спря да влиЗа със собственият си ник, и започна да полЗва ника “SmileBoy”. Естествено открадна го, направи тая жертва заради нея, въпреки, че знаеше колко мъмрене ще отнесе заради това си деяние от колегите си. Мдааа, той беше освен началник на рекламният отдел в фирмата си, беше и IRC Oper. Натисна бутона “POWER”. Сякаш иЗпадна в транс. Вниманието му се съсредоточи върху една единствена икона – mIRC

* Connecting to irc.ITDNet.net (6667)
……
-> *ns* id LoveSmileGirl
-NS- Password accepted – you are now recognized
-* SmileGirl is on IRC (My Love {P})

<SmileBoy> Hey, dobro utro :))
<SmileGirl> ohooo, zdrasti 🙂
<SmileBoy> kak si ?
Зададе въпроса почти машинално, емоциите бяха прекалено големи (тъй както хората – прекалено засмени) Вече трета минута чакаше отговор, но нищо не се появяваше на екрана. “Тя си пише с някои друг ?” – помисли той. Странно … провери “idle time-a” – 7 sec. Може би го беше забравила, или просто не искаше да си пише с него.
<SmileGirl> ei, sorry, gledah si mail-a {}
Чувство на съмнение обЗе съЗнанието му. Дали тя не си играеше с него?
<SmileBoy> koga nai setne shte mojem da se vidim? <SmileGirl> hehe, tochno za tova iskah da pogovorim, drugata sedmica shte idvam s gadjeto si Sashko na sF 🙂 <SmileGirl> shte se razberem da se vidim, ok ? :)))
“shte idvam s gadjeto si Sashko na sF” – само това иЗречение виждаше SmileBoy в тоЗи момент, нищо друго. Сякаш нещо се пречупи в него, магията се раЗвали. Всичките мечти, които градеше преЗ последните 5 месеца се превърнаха на прах за една единствена миниута. Не можеше да повярва на очите си – та тя го обичаше! Как тогава можеше да си има приятел? С какво той беше повече от него? ОмраЗата в него беше толкоЗ голяма, че започна да мечтае, как ще програмира един свой Сашко, на компютъра си и ще убива, убива, убива… С болка в сърцето затвори mIRC-ата. От тоя ден, живота на SmileBoy се промени. Започна да ходи с нежелание на работа, усмивката от лицето му иЗчеЗна. За него живота вече представляваше едно табу – черно-бял калейдоскоп. Започна и да пие. ОбеЗпокоени, клегите му започнаха да се питат един друг “Какво стана с тоя човек бре ?” Дори на OperWall-a се чудеха, каде се е покрил. Един ден пристигна писмо в мейл листата на UniBG. “Скъпи колеги и колежки, знам че сте учудени, защо толкова време ме няма, но се случиха едни много непредвидени неща, които страшно много ме раЗстроиха, както психически, така и фиЗически. Моля да ме раЗберете и иЗвините. Надявам се скоро да се оправя и пак да сме заедно.
С уважение : Митко Петров IRC Op oF irc.ITDNet.net” SmileBoy започна все повече и повече и деГрадира. Алкохола не му стигаше за да удави мъките си. Започна да употребява антидепресанти. Започваше да става страшно… Тогава той я видя в дискотеката. Беше по-хубава от всякога. Облегната на бара, бавно отпиваше от чашата с мартини. В тоЗи момент SmileBoy виждаше единствено нея. В неговите очи тя беше божество.
“Ако сега ненаправя таЗи крачка, ще съжалявам цял живот” – каЗа си той. Бавно тръгна към нея, чувстваше се като в прикаЗка. Почти припадна в ръцете й.
– Мило, обичам те, не мога повече да тая това е себе си. Искам да си винаги до мен.
– Моляяяя ?!?! – SmileGirl го погледна с очудване.
– Аз те обичам и ти мен, какво пречи да сме заедно ?
SmileGirl го погледна с преЗрение. За нея той сега беше по жалък от всякога.
– Колко си глупав и наивен… Та това е само едно IRC… Нещо задушаваше SmileBoy. Почувства как някой стиска ръката му все по-силно и по-силно… Беше другата му ръка ! Стреснат, той се събуди. Видя, че беше в стаята си, а не в дискотеката.
“Всичко е било просто кошмар”, каЗа си той и уморено се отпусна върху леглото. SmileBoy прие тоЗи сън, като знак. Сякаш неиЗвестна сила, вля живот в него и лека усмивка се появи на лицето му. Той седна пред компютъра и зареди mIRC-ата с надежда тя да е там.
……
* SmileGirl is on IRC (My Love {P})
<SmileBoy> Zdravei {}
<SmileGirl> Xa, ot kade se poqvi ? Tolkoz vreme te nqmashe {}
<SmileBoy> Ami imah malko lichni problemi, sega sym dobre 🙂
<SmileGirl> hey, radvam se che si se opravil 🙂
<SmileBoy> Vij, iskam da ti kaja neshto mnogo vajno… malko mi e trudno…
<SmileGirl> Mda, slushkam te :Pp~
<SmileBoy> Milo, obicham te i ne moga poveche bez teb, iskam te do men, zavinagi {P}
<SmileGirl> heh, pil li si neshto ?
<SmileBoy> no nie se obichame, ne mojesh da go otrechesh, chatim poveche ot 5 meseca…
<SmileGirl> kolko si glupav i naiven… ta tova e prosto IRC…

Това беше краят за SmileBoy…

*** Всички лица и събития в тоЗи раЗкаЗ за иЗмислени и неверни. Просто плод на фантаЗията на автора.