Мъжът и жената интимно

От няколко години насам ми се случва да прекарвам по две-три седмици на място, което с течението на времето се превърна в публичен дом. ПреЗ тия няколко години имах въЗможността да надблюдавам как един балнеоесанаториум се превръща лека полека в замаскиран такъв за сексуални иЗвращения.

Там цари сексът.

Той! Секс на талаЗи, секс с преЗервативи, секс беЗ преЗервативи, секс с маски и беЗ маски. Бил съм свидетел как лелки си продават остарялите мириЗливи вагини за пари, за една вечеря в ресторант, за един джин с тоник. Случвало се е много пъти дори да липсва търговията и предметната раЗмяна – секс беЗ пари. Секс, с който застарялата курва си подхранва ранимото его.

Най-лошото от всичко е, че тия простаци прости са родители и имат семейства … Семейства, които оставят някъде в проклетата България за да доидат тук, в публичния дом, за да правят секс с други подобия на родители като тях, които също са оставили семействата си пак там някъде.

Не е ясно обаче кой кого ебе. Мъжете винаги са били тъпи и прости. Бачкат цяла година и пестят пари за да ги употребят в публичния дом. Винаги съм смятал, че да си платиш за секс е най-тъпият начин да си преебеш парите. ПриЗнавам, че там жените са в по-иЗгодната поЗиция. Те не плащат за секс, дори напротив – на тях им плащат за да го поемат.

В публичния дом има цяла една система от знаци и кодове.

„На заседание” значи, че бандата чичковци с големит шкембета ще се съберат следобяд на по водка и мастика, за да обсъдят къде ще се пие довечера, и кой коя лелка ще сваля за да ебе после.

„РаЗводача” се нарича най-нелепият от бандата. Той, нали, само раЗвежда лелките насам-натам беЗ да ги ебе.

„Аутсайдера” е тоя тъпак, които сутрин слиЗа в ресторанта за да вЗеме закуската на останалите от тайфата, щото те са препили и преебали вечерта и не могат да станат рано.

„’ла тука МА!” е директно предложение за секс. Там никак не го увъртат – всичко е ясно и целенасочено. Странно, но на тия „покани” винаги се откликва…

До сега съм смятал, че не е нужно нищо друго освен да притежаваш bon ton, да спаЗваш етикецията и да иЗлъчваш чар и прикрит сексапил за да свалиш някоя мацка. ОкаЗа се, че не съм прав. Истинският сваляч е простоват, груб, дебел, с липса на елементарна култура и интелект. Истинският сваляч никога не си попийва лежерно от напитката пред него, а винаги е във вихъра на купона. Колко повече се правиш на селяк, толкова по-добре за теб – ти си център на вниманието и ще ебеш. Верно, че жената ще е жена с дебел задник, но кой ти гледа тия подробности … Ти си свалил тая путка загубена и ще я ебеш. Доволни са и двете страни.

В цялата тая история най-тъжното нещо е, че ние българите сме най-глупавата нация на света. Там, в публичния дом, има и хора от други държави. И чуждите мъже си плащат за секса, както чуждите жени си продават путките за пари и алкохол. Сексът при тях обаче е някак по латентен и приемлив. Гъркините държат да не ги ебът в санаториума и много много да ги глеЗят преди да ги атакуват отЗад. Швейцарците от своя страна не чакат курвите да ги помолят, а сами ги водят в друг хотел. Руснаците … за тях не ми се говори – нека първо мине мъката.

Но българите, о, българите … Българите държат да се знае, че те ЕБЪТ. Да се знае кой, кога и как е ебал. И срещу какво. Мъжете се гордеят, жените си раЗкаЗват преживяното. Това е като в оная реплика: „Мъжете си мерят куровете, а жените срама…”

И с право! Отсъствието на свидетел на техните иЗживявания ги вгорчава.

Да стоиш на поЗорния стълб, е по своему привлекателно. Всички виждат какъв си мръсник!

Да заставиш останалите да знаят какви си ги вършил снощи, оЗначава да докажеш силата си. С желеЗен нашийник, иЗправен на дъсчена площадка на някое кръстовище, осъденият на смърт каторжник е пълновластен господар на вперените в него погледи.

Ешафодът е своеобраЗен пиадестал. Има ли по-блестящ триумф от тоя да станеш център на всеобщото внимание?! Да приковеш гледеца на обществото към себе си, е една от формите на чувство на превъЗходство. За ония, за които злото е идеал, поЗорът е ореол… На ешафода ти си над всички. Това е висота, както и да го тълкуваме. На нея престъпникът е цар.

Да бъдеш иЗложен на покаЗ, значи да бъдеш съЗерцаван…

Такива бяха Мария, Радостина, Петя, другата Петя, Гюлфие, Кати, Лиляна, Наско, Иво, другият Иво, още един Иво, Жоро, Тошко, Ахмет, Хамид и още много много подобни.

Те всички бяха дебели, гроЗни, прости, но родители все пак… Родители, които имат семейства, при които ще се върнат след седмица-две. Доволни обаче от почивката. И няма как.

М. обаче е истинска курва … Адски дебел задник, ниска, големи цици, лице, като на силнокаторжник и иЗлъчване, при което ти става ясно, че М. е гълтала спермата на над 100 раЗлични мъже. По няколко пъти.

Тя също е родител.

Тъжното е същевременно и смешно. За нея аЗ не мога да кажа нищо …

Ужасът, знаете, е ням …

Ебаси майката!

Всички ура за Човека Праз !

Снощи докато с близки приятели играехме пословичната игра “Генерал” на Jim Beam, макар да пиехме ракия, бяхме пуснали НоваТВ. Започна шоуто “Горещо” с Венета Райкова, където гост беше последният спечелил Българската Евровизия – Красимир Аврамов, наричащ себе си “Човека Глас”. Въпреки, че той нагло твърди, че така му казвали “колегите” и “почитателите”, абсолютно съм сигурен, че той си е единственият си почитател. Затова повече му подхожда “Човека Праз”.

Аз не съм музикален специалист и в никой случай не мога да претендирам, че мнението ми е миродавно, но смятам, че този човек не може да уцели на живо 2 тона правилни един до друг, дори някой да го стисне за топките. Въобще не искам да навлизам в бозата, наречена Евровизия, просто е безсмислено.

Та тоя “хубавец” седеше там при Венета Райкова и с цялата си помпозност и простотия обясняваше как бил ходел по концерти и как неговите “колеги” го поздравявали “разплакани”… Позволете ми да повърна ! Не съществува по явен признак, че лъжеш и че сам знаеш, че не струваш, от това да се хвалиш сам така селяндурски. Имаше една приказка: “Умре циганката, която те хвалеше, та сега започна сам”. 

За съжаление забелязвам някаква тенденция на такива самовлюбени тъпанари в публичното ни пространство. Първо тоя прът, после “ентелигентната” Мис България. Все хора, който срещат МАСОВО неодобрение, но за да запазят някакво тъпо самочувствие, продължават да се само-хвалят и да претендират, че всички грешат, само те прозират истината.

Аман от изроди !

Едно, две, три … дванайсет!

Чета днес, понеже сега започват иЗпращанията и баловете на таЗгодишните абитуриенти, и регистрирам много противоречиви мнения по раЗни форуми.

Сред обществения шлак преобладава мнението, че да крещиш пред училището си или по улиците „едно, две, три … дванайсет!” е проява на простащина и селяния. Било смешно, било нелепо, било пошло и гроЗно . Тук там попитах кому пречат абитуриентите? Нападнаха ме, за дето ги защитавам, въпреки че не иЗраЗих ясно своята поЗиция. Пречели на хората да спят, викали им под проЗорците и раЗни други подобни. Та иЗвинявайте господа обвинители, но вие в качеството си на какви съдите ?! Смешно е да допусна, но сред мноЗината недоволни ултраси има и такива, които не могат да броят до 12 (факт!). А има и такива, които не са съумяли да иЗучат до 12 клас. Викали били, крещяли били. На кой му пука? Нека си викат. Човек прави бал веднъж в живота си (да се ожениш/омъжиш можеш и 5 пъти). Пък и реално погледнато това крещене не продължава повече от ден-два и то за рамките на цяла календарна година.

Мен лично повече ми пречат чалгарите. Щото зимата както и да е, но лятото, когато са отворени и проЗорци и врати, от всяка една съседна мене локация чувам раЗни просташки рефрени от рода на „пий заради мене и се сбий заради мене”. Или „искам го, стискам го”. Или „най ми е добре с няколко мъже”. Ето това за мене е проявата на селяния. Ето това е нелепо и това ми пречи. Ето това е гроЗно и пошло – да гледам как по масите тръскат кючек ученички на по 15-16 години и щракат с маЗни пръсти (доколкото това е въЗможно). И същите тия кючекчийки, които сега съдят, след година-две с раЗлигавена от въЗторг уста ще крещат и те по улиците и пред училищата си „едно, две, три … дванайсет!”. А тия, които вече са минали по тоя път – и те са викали, нали? Може би не са брояли от едно до дванайсет, но пак са викали. Тях не мога да съдя. Не мога, защото така или иначе единодушието притежава дарбата да се иЗражда в еднообраЗие. То е покаЗателно за тях – за съдниците. Щото те май забравиха единайстата неписана заповед да не плюеш там гдето си лиЗал …

Честито завършване драги абитуриенти! И успех в живота!

МааСпейс ?!

Току що си отварям й-мейла и що да видя – писмо от МааСпейс …

Канят ме да се регистрирам. Имало муЗика, можело да завържа много поЗнанства ( при положение, че почти винаги един потребител на МааСпейс има около 300-400 “приятели”, а от тях 290 дори не подоЗира кой е тоя техен “приятел” и дали иЗобщо съществува такава персона …).

А. Имало и картинки, които, раЗбираш ли, мога да пращам на новите си приятели …

Това обаче, което ме иЗуми е от къде МааСпейс имат моята поща, при положение, че аЗ НИКОГА не съм се регистрирал там?

Което ме навежда на мисълта, че МааСпейс са адски долни снифъри.

Сега чакам от ФейсБук да ме поканят да се регистрирам в сайта им …

Фак !

Никога не е късно да станеш предател!
Никога не е късно да станеш за резил!

Това беше надпис, който видях някъде към 1998 година в една студентска стая … и комай дойде времето да раЗбера кой, какво и що се крие зад тия думи.
Сега, след толкова години се чудом-чудя закъснях ли да раЗбера тая сентенция (ако може да се нарече така) или просто от днес насетне трябва да е друго и по съвсем друг начин да се отнасям към релацията приятел-лична гордост …

Никнейм манията

Едно от любимите ми занимания, когато няма какво да правя, е да следя тайтълите на поЗнатите ми, който имам в скайп-листата си.

Преди много се захласвах по това нещо в mIRC , но сега когато той отшумя заедно с айсикю-то и раЗните му там месинджъри, скайпа си е доста голям иЗточник на смях.

Та що ми е любимо занимание да следя какво отавят потребителите по тайтълите си?

Защото още на времето ми е било адски интересно, кому аджеба е нужно да оставяш след ника си допълнителна информация какво точно правиш в момента.

Имало е доста интересни неща за четене. Изобщо ако си достатъчно надблюдателен винаги може да проследиш целия ден на конкретния потребител.

Примери:

Никнейм’става’от’сън

Никнейм’се’протяга

Никнейм’си’прави’кафе

Никнейм’пие’кафе

Има толкова вманиачени потребители, че просто няма и минута, дето да не е сменен никнейма.

Сега, във времето на скайп тия неща са още по-смешни.

Освен, че може да оставиш текст след преходното си има може да оставих такъв и на тайтъл.

Получавали са се неща от сорта на:

Никнейм’го’няма | отивам на планина

Никнейм’тръгва | стягам багажа

Никнейм’с’главобол | препих снощи

Никмейм’ще’пие’бира | Айде да иЗлиЗаме довечера да се напиваме

И други подобни нелепости.

Веднъж една моя стара приятелка ме попита защо не й пиша, когато се случи да съм на линия.

КаЗах й, че следя това, което оставя на тайтъла си, и че то за мен е достатъчно да знам какво прави преЗ всяка една част на деня. Всички други въпроси биха били иЗлишни.

Тя на своя страна ми каЗа да не съм й се бил подигравал.

Попитах я защо държи хората да знаят с какво се занимава преЗ всяка една минута? И какво си мисли, че света се върти около нея и е наложително да информира останалите ежеминутно със себе си?

А тя рече: поЗнавам те от над 10 години … станал си лош…

Което и сега не мога да раЗбера като комплимент ли да го приемам или като критика.