2 и девет

… под формата на бележки и линкове в един файл (по-раЗличен от тоЗи за 2007-ма). За едни интересно, за други – не, дано да си от първите.

МУЗИКАТА

– заложих на по-тежкия звук (отново). Преоткрих за сетен път Metallica. Върнах се пак към Megadeth, Slayer, Soulfly, Sepultura, Cataract, Pyogenesis и други. Стигнах дори до Illdisposed, Seance, Six Feet Under, Evile и Entombed (неща, които преди не ми допадаха). Изтрих си техното (вече не съм модерен БРАТ!). И нашето махнах дори … Но няма как – културтрегерът задължава!

ИНТЕРНЕТЪТ (или къде се шляех в мрежата преЗ иЗминалата година)

mIRC – винаги и завинаги. Там бях 24 от ОСЕМ. В #torsion (и сега съм там).

– В повечето фотографски сайтове като: фото-форум, фотокамюнити, фотодом и уанекс.

– В туитър и в новия си стар блог.

– В скайп (който все повече и повече ненавиждам!).

– В мааспейс (за да видя, че потребителят ми, който регистрирах преди 5 години вече е деактивиран, защото не го полЗувам) и във фейсбук (за един социален eXperiment).

– А,да! И около 10-на пъти посетих гугъл и уикипедия. Ъ-ъъ-ъ и веднъж бегемапс.

ГРАДОВЕТЕ

– Десетки трипа до София и Враца. Освен тях и до Велико Търново, КаЗанлък, Павел Баня, Пловдив, Видин, Лакатник, Перник, в. Ком и тия останалите локации около мен + едно неуспешно до Варна и Родопите …

СОЦИАЛНИТЕ КОНТАКТИ

– Неангажиращ секс.

– Нови приятели (някой от старите се самоЗабравиха и въЗгордяха прекалено много …).

КУЛТУРАТА

– книгите и авторите: отново Достоевски, Гогол и Чехов (обожавам руската литература). Освен тях Виктор Юго, Труман Капоти, Том Робинз,  Джон Ървинг, Уилям Уортън, Кърт Вонегът, Албер Камю, БъроуЗ, Буковски и Селинджър (пак) + Марто К., Христо Фотев, Харуки Мураками, Орхан Памук и Александър Томов (същият, за който си помисли и ти, да!).

– Театърът – отново и отново. И още повече и от преди.

– Киното (беЗ кино тая година. ФАК!)…

#######################################################

Това е. Честита нова `-))

Весели праЗници

… на всички.

В суматохата около праЗниците отделете 5 минути мисъл: всеки има нещо към което да се върне за момент, защото важни са не думите, а всичко онова, което ни превежда по моста между спомени и очаквания.

Какво друго?
А, да!

Надявам се, че не сте се иЗцапали от менструалния цикъл, който е обхванал цяла България, да нямате големи тревоги, да сте добре (Вие и блиЗките Ви), да сте здрави, да нямате заеми, да не се спирате пред дребни проблеми по пътя към щастието и целите си, и да се радвате истински на живота.

А също така и да подбирате добре кръга от хора около себе си, защото както и да си ги подбрал, не е за вярване колко тъпотия може да се смести в един единствен човек …

Весели праЗници, бъдете здрави!

Поклон, Коко !

Тая нощ ни напусна един от най-добрите български театрални режисьори – професор Крикор Азарян.

aZarqn

Настръхнах, когато чух печалната новина и очите ми се насълЗиха … Смело мога да заявя, че това бе и ще остане за мен любимият ми режисьор. Не зарад друго, а именно зарад неговия по-раЗличен поглед над нещата; другият ъгъл, с който гледаше на света ми подадаше и харесваше и не на последно място това, че преди всичко беше човек отдаден на работата си и обичащ работата си.

“Като човек, който работи в театъра, имам шанса да ползвам един храм. На това място чрез спектаклите си изповядвам и своите грехове.”

Грешник ли беше Крикор Азарян? Да! За това и каЗваше, че Господ обича повече грешниците, и че те са по-блиЗо до небето, отколкото беЗгрешните …

“Колко силни и велики да са някои, с течение на годините всичко се променя, а животът се променя сякаш не сме го живели.”

Изживя ли своя живот Крикор Азарян? Мисля, че не! Остави след себе си повече от 100 спектакли, сред който личат автори като Шекспир, Пинтър, Дуковски, Ердман, Распутин, Уилямс, Гогол и Чехов. Чехов, на когото Коко винаги се е въЗхищавал … Жалко, че не му остана време, за да ни предаде още уроци за живота, над който напоследък раЗмишляваше.

На скоро четох една статия, в която някакъв драскач нечестиво се беше прикрил зад преходен псевдоним и плюеше срещу професора. Бил омръЗнал на публиката и трябвало да се оттегли от сцената. И действително, преди около 2 седмици бях на неговата “Чайка” по Чехов, а хората в залата бяха обидно малко … Но аЗ отдавам това, не на иЗтъркалия се вече Азарян, а на затъпелия български народ, които не се интересува вече от културата … “Запупавяха хората”, каЗваше за тях Радичков. И с право.

Светла му памет !

“Чайка”

Когато театър „Българска армия” ти дойде на крака, с Чеховата „Чайка” на професор Коко Азарян, с цял куп съзвездия на българското актьорско майсторство, като Иван Радоев, Анастасия Ингилизова, Иван Ласкин, Иван Бърнев и Александра Сърчаджиева, и когато залата е полупразна – това, уважаеми читателю, се нарича липса на културен избор.

Пиша тия редове с болезненото усещане, че ние изобщо нямаме култура. Никаква. Голямата ни мъка е, че сме самотни. Всъщност нашият персонаж е мъртъв. Уби го геенската смрад от изпотената небръсната подмишница на чалгата. Чалгата като душевадец и душеебец.

Проф. Крикор Азарян: „Чалгата прави човек да изглежда глупав и елементарен. Това е когато нещата са много лесни и прости.”

Нашият герой трябва да се съживи и да продължи напред. И да убие на свой ред чалгата на дуел, от десет крачки и през кърпа! Типично по руски. Човек от страни би бил потресен ако трябва да избере на коя страна да застане. Коя от двете невъзможности да избере? Театърът срещу чалгата. Е, няма такъв ТЕАТЪР просто!

Досущ като в Чеховата „Чайка” – смешното същевременно е и тъжно …

Без СПИН !

spin_lekarstvo

Понякога се плаша, че страдам от липса на идеи. Че прежният ми ищях за писане е секнал. Че вече съм загубил своя ексцентриЗъм и бърЗина на мисълта. Че колкото и да се мъча, нищо не иЗлиЗа иЗпод перото, т.е. под мишката и клавиатурата … Даже с мъка препрочитам стария си блог и се учудвам от къде такъв стил и иЗкаЗ.

Друг път се улавям, че намирам идеи дори само в един единствен ред в книгата която чета. И пиша, пиша, пиша … Имам толкова много чернови, толкова много непубликувани неща и толкова много иЗгубени по трасето текстове, че чак не си вярвам. И пак се плаша. Плаша се, че няма да ми стигне времето да напиша за всичко, за което имам да кажа по няколко думи иЗречения. Като примерно за самозабравилите се, които те полЗуват докато са около теб, а когато идат някъде те забравят, защото са заети да търсят друг гостоприемник (сещате се за параЗитите, нали?). Или пък за горделивите, които пък забравиха от къде тръгнаха, а като цяло до никъде не са стигнали. Или пък за … Боже, наистина има толкова много неща, за които да се пише, толкова много. А времето не стига …

Ето и сега на 1-ви декември – световният АНТИСПИН ден. Толкова много неща има, които да се кажат. От друга страна едва ли повечето ще обърнат внимание на думи като “употребявайте преЗервативи” или “направете си тест за ХИВ”.

В тоя ред на мисли реших да не пиша нищо, а само да дам препратка към някои от половите болести, които дебнат в страни от кондома и са точно на една путка раЗстояние от кура ти или обратното … все тая:

генитален херпес

гонорея

кондиломи

мек шанкър

трихомонаЗа

хламидия

СПИН

… както и още много, много други като сифилис, катар, гъбички, венеричен гранулом и т.н.

Следващият път преди секс наистина се замислете над тия неща.