Monthly Archives: January 2010

Браво, общинари!

Posted on by
Reply

Тия дни общините на по-големите градове в България поеха инициатива по настаняване на беЗдомници в социалните заведения в градовете. Тръгнало като жест на добра воля, тая инициатива определено се превръща в традиция. Явно не само по Коледа стават чудеса. Едно голямо БРАВО за общинарите.

Браво, защото да си беЗдомник е една от най-кофти работите, които могат да ти се случат в нашата страна. Още по-кофти е да си беЗдомник при – 10 градуса на вън. Да няма къде да отидеш, да се чудиш как и от къде да намериш ядене, да си чужд в своята страна.

Бездомниците са най-чуждите хора на света …Тяхната мъка не може да се регистрира от нормален човек, защото няма нещо, което да съответства на нея. Това е другата мъка – нечовешката. За да се доближиш поне малко до нея трябва или да поговориш с беЗдомник, или само да видиш сълЗите в очите му. БеЗдомниците плачат повече, когато се почувстват щастливи. Те няма да ти благодарят ако ги нахраниш или стоплиш. ПриЗнание за добротата ви са само потеклите по страните сълЗи. В такива моменти наистина е иЗлишен всякакъв вид раЗговор.

Да си беЗдомник не е предварително дадена характеристика. Тя е придобита такава. Но от друга страна никой не иЗбира сам да стане такъв. Такова нещастие никому не е потребно. Дори е иЗлишно. Но колкото и да им е тежко, те все пак имат своите мечти. Мечтите на мечтателя никога не умират, а и никой не бива да бъде лишаван от тях. Мечтите са повече от надеждата. И все пак живеят преживяват в злата реалност. Те знаят обаче що за стока са нормалните хора и не са иЗгубили вяра в доброто. Доброто, което го има в раЗлични количества, а като качество несъмнено е добро. Доброто е другото име на качеството. Понякога е малко, друг път – повече. Понякога можем да му се радваме, най-често – не.

Доброто за беЗдомниците е една чаша топъл чай, който да стопли премръЗналите им души. Или една цигара, с която да стоплят болните си дробове. А те им трябват за да могат да дишат и чреЗ дъха си да се топлят един друг. Те са до иЗстъпление тъжни хора.  И винаги мълчат. Винаги. Защото когато достигне крайния си предел, мъката е беЗгласна, а ужасът – ням …

Lilja 4-ever

Posted on by
Reply

„Лиля Завинаги” не е точно филм за американската мечта. Не е и за руската идилия. Не. „Лиля Завинаги” е филм за онова нещастие, което винаги ти се случва когато останеш сам. Едно бавно и мъчително пропиляване на вече беЗцелен живот … Едно похабяване и отчаяние. Неща силно контрастиращи на онеЗи мънички прости нещица, които Лиля желае: „Искам кукла, цветни моливи за рисуване и една роЗова чанта, с която да ходя на училище”. А всъщност една иЗгорена снимка, една търкулнала се сълЗа и едно задраскано минало.

Има три момента в тоЗи филм:

– Лиля преди (когато беше бунтар, но и добро момиче).

– Лиля сега (когато продаде тялото си за да продължи съществуването си на тоя отвратителен и лъхащ на руска водка и шведска сперма свят).

– Лиля Завинаги (такава каквато винаги е била). Вечната Лиля. 4-EVER

Това беше най-тъжното и същевременно най-реалистичното нещо, което съм гледал до сега. Колкото и да си затваряме очите и колкото и да си запушваме ушите – такива са нещата за съжаление. Или както каЗа един мой приятел: Такъв е животът …

Завеса.

Социален eXperiment !

Posted on by
4

Тестовата ми регистрация във Facebook приключи. Бях в мреж@т@ 5 дни и регистрирах куп неща. Социалният ми проект обаче завърши и аЗ си деактивирах юЗъра. Вече не съм „модерен” и ще продължавам да водя улегнал „офлаин” живот. Тц-тц-тц …

Your Facebook account has been deactivated.

FacebookЪТ! Той! Новото зло, но и новата интернет религия, в която повярваха дори и атеистите! Изобщо новият Google …

Facebook освен социална мрежа е и загубена работа. Аз преди се заклех, че това е най-глупавата програма в света на интернет. Заклевам се и сега (тук с Todorov имаме големи раЗногласия 😀 ). Като такава, основната и функция е да съЗдава списъци с поЗнати, чреЗ които поЗнати да намирате други такива (всъщност поЗнати е много коректна дума, не знам защо повечето ултраси наричат потребителити си там „приятели” ?!). Facebook има доста проложения, които да предложи на заблудения юЗър. Може да бъдете строителен инжинер, да сте финансов брокер, да имате ферма и да отглеждате животни. Може дори да поспамите като пращате мейли (инвайт) на ваши поЗнати, които нямат регистрация там. И докато вие се „забавлявате”, собствениците печелят пари на ваш гръб. Всъщност печелят долари – около 60-70 милиона годишно. Което никак не е лошо, о,да! Лошото обаче е, че Facebook са своегорода мошеници. Преди около 2 години за да се регистрираш във Facebook ти трябваше да дадеш съгласието си, че собствениците на програмата получават правата на всички снимки, които качиш там. Известен щатски фотограф си иЗпати много, шумя се, крещя се – стигна се до съд дори. Сега от ЦРУ въЗнамеряват да иЗградят подобна по структура вътрешна мрежа, чреЗ която да обменят информация, щото мрежата на Facebook вървяла доста добре. Всичко това ме навежда на мисълта, че от Facebook са адски долни снифъри …

Какво обаче регистрирах за потребителите в мрежата на Facebook?

ПреЗ тия 5 дни, които прекарах там, за приятелство ме потърсиха 34 юЗъра.Повечето от тях действително са ми приятели, но имаше и такива, който не поЗнавам. Имаше дори и такива, който никога не съм виждал. Е стига де: приятелите на моите приятели НЕ са мои приятели! ИзлиЗа, че потребителите на Facebook са просто едни бутонаджии и нищо повече. Хора, които ми имат и телефона и скайпа, и които повече от година не са ме търсили и не са ми писали, моментално се раЗговориха с мен ТАМ. Е иЗвинявай, но подобно лицемерие ми иде в повечко … а аЗ мраЗя да повръщам. Facebook е много бърЗо състеЗание. Потребителите му са в постоянна трескава надпревара кой повече „приятели” да добави в профила си. Мерят сили дори с нечестиви фотографии … Даже публичният чат е един огромен фарс, където всеки се опитва да блесне пред другите с някаква „интересна” фраЗа.О, колко жалко е всичко това … Сега същите тия раЗлигавени от въЗторг уста, които на времето крещяха „Само Мааспейс”, днес станаха предатели и се присъединиха към Facebook, а Facebook, аЗ и преди съм каЗвал, е социална програма за комплексари, които чреЗ нея подхранват ранимото си его … Та същите тия раЗярени ултраси май забравиха 11-та неписана заповед, че не трябва да плюеш там, гдето си лиЗал. Факт! Пък и в крайна сметка, както коментирахме с едни поЗнати в един фотографски форум, кому е нужно да контактува с едни и същи хора посредством 10 раЗлични програми ?!

P.S. Благодаря на всичките 34 потребителя, които ми поискаха рикуест. Сега-засега няма да си активирам профила, защото цялата тая циркаджийска работа, цялата тая покаЗност и публичност ми иде нанагорно. Ще се видим пак след около година 😉

50-те

Posted on by
3

… поста! Т’ва е копеле – честит ми 50-ти такъв. Нещо като юбилей, нали … (поЗдравителни картички и подаръци приемам на лични само 😉 )

50 поста за по-малко от година никак не са много, но и никак не са малко. Когато с Todorov решихме да въЗобновим отново Клуб Тъпак си мислех, че няма да мога да употребя литературата достатъчно добре. И верно! – някои от текстовете ми бяха силно алитературни. Бях критичен, саркастичен, нападах с шпагата смело, но в интерес на истината бях искрен и честен във всичко това, което наисах…

А за какво писах? За любовта, за курвалъка (по принцип), за чалгата, тук там направих някоя и друга реценЗия на филмите, които са ми направили особено впечатление, драснах и по ред за социалните програми, за обществеността, а пуснах и няколко мои снимки.

Много неща обаче НЕ публикувах. За “истинските приятели”, за предателите, за лицемерието, за егоиЗма и лъжата. Някъде обаче съм загатвал по един особено латентен начин за тях … Все пак НЕЩАТА трябва да се каЗват, т.е. пишат.

Едно благодаря на всички, които четяха постовете ми и писаха по някой и друг коментар. Те всички са поканени на една виртуална трапеЗа типично по фейсбуковски 😀

cheerZ !

Нова година, нови идеи, нов живот ?

Posted on by
Reply

Дойде поредната нова година. Все още сме живи. Все още сме тук. Все още светът не е свършил и все още нещата продължават своя извратен развой. Вечер заспиваш един, на другия ден календарът е променил последната цифра и от теб се очаква да си друг. Някак си не само обществото, но и ти самият си налагаш, през новата година нещата да са различни. Най-честото пожелание, което чух през тази дни, беше следващата година да е по–различна от тази. Може би по–добра, ще рече това ?

А, дали е така ?

Дали различното е по – добро или просто е различно ? Изконното желание на всеки човек е да се променя към по – добро. Всеки си пожелава да се развива и върви към илюзорната падина на човешкото изобилие и райско същество. Дали това ни трябва ? Защо смятаме, че щастието се крие в повечето, в многото, в другото ? Не е ли щастието нещо много по – елементарно ? Нещо не толкова гигантистко и не толкова гротестко ? Най – големите философи и мислители на света винаги са казвали, че щастието се крие в семплите неща. В малките неща. Защо болшинството хора не се замислят какво наистина им трябва, за да са щастливи ? Защо всички гонят този сапунен балон, раздут от общественото мнение, наречен щастлив живот ?

Едно нещо мога да кажа. Щастието е нещо малко, щастието е нещо лесно постижимо. Всеки, повтарям, ВСЕКИ може да е щастлив. И то много лесно ! Най – лошото е, че за да бъде осъзнато това, за да ни стане ясно колко е лесно да си щастлив, трябва да го открием. Чак като го намерим се плесваме в челото и си казваме “Бахти, колко било елементарно !”.

Аз се смятам за щастлив човек. Не си мислете, че черният ми тон, който често изразявам в тези ми статии, показва, че не съм. Просто съм прекалено циничен и критичен към себе си и света. Но това далеч не значи, че съм нещастен. Напротив. Аз посрещам новата година с високо вдигната глава и с чувство за удволетвореност от нещата в живота ми. Не ме разбирайте погрешно ! Далеч не съм човек без проблеми, нерви и болежки. Имам си ги в изобилие. Но точно това искам да кажа. Въпреки всичките лайна, които ни поднася живота, ние можем да сме щастливи ! И като се замисля в крайна сметка, всичко е до промяната. Не към заученото по – добро, а просто към нещо различно.

Пожелавам на всеки от вас да открие своето различно нещо и да бъде щастлив, а на живота и проблемите му, майната им !

Всички знаем, че Майката Природа е кучка, но това не значи, че ще ни попречи да си живеем щастливо.