Peter Lane Photography

Винаги съм предпочитал фотографията като начин на иЗраЗяване. Понякога се чете цяла история в една единствена снимка. Неща, които трудно можеш да представиш с думи. Фотографията е продължението на литературата – там където думите не стигат се появяват снимките. Те са послания беЗ код.

Гледал съм работи на много фотографи. Не знам обаче мога ли да определя кой от кого е по-добър, коя фотография е по-качествената и коя е най-качествената. Всъщност какво е „качество” и как да го дефинираме? Качеството е мисловна и словестна характеристика, която се осъЗнава по немисловен път. Тъй като дефиницийте са продукт на ограниченото, формалното мислене, качеството не може да се дефинира. За това фотографийте не се окачествяват. Те се раЗбират. И чувстват. Трябва да имаш усет за тия неща и да отсееш доброто.

Добри фотографии са теЗи на професионалния фотограф Peter Lane. Не само защото той раЗкаЗва чреЗ снимките си. Не защото е работил в glamour списания в Англия, Испания и Русия и от там е научил добре уроците си. Не. Peter Lane просто е от добрите фотографи. Веднъж си говорехме с него и го попитах какъв точно фотограф е: сватбен, портретен, фешън или glamour, той ми отговори следното: Просто съм приятел със светлината.

Можеш да раЗгледаш личният му уебсайт (за да се насладиш на едни великолепни жени, които е снимал).

Или просто да се свържеш с него в туитър или фейсбук.

А тук може да го погледаш и в действие:

BRIT Awards 2010

BRIT Awards 2010, Earls Court, London, UK.

Сред букета от раЗличните прожекторни светлини, нестандартните диЗайнерски роби, които се отличаваха с особена лъскавост и скъпост и сред препълнената зала иЗпъкна големият победител на последните британски муЗикални награди – Lady GAGA. Три от три (3:3) или три номинации – три награди. Апокалиптично постижение за човек, който и в момента не мога да определя към кой пол принадлежи …

Отличените:

:: British male solo artist – Dizzee Rascal
:: International male solo artist – Jay-Z
:: British breakthrough act -JLS
:: British group – Kasabian
:: International breakthrough act – Lady Gaga
:: International female solo artist – Lady Gaga
:: British female solo artist – Lily Allen
:: International album – Lady Gaga for The Fame
:: British single – JLS for Beat Again
:: The MasterCard British Album – Florence And The Machine for Lungs
:: British producer – Paul Epworth
:: Critics’ choice – Ellie Goulding
:: Outstanding contribution to music – Robbie Williams

А ето и най-значимата награда на BRIT Awards, която отиде при бандата с най-много “най”. Групата, която има запаЗено място на върха на пиадестала. Oasis, за които споменах и преди около месец:

:: Brits album of the last 30 years – Oasis for (What’s The Story) Morning Glory?

Fuckin’ Chief

Born on a different cloud
from the ones that have
burst round town
It’s no surprise to me
that yer classless, clever and free…

Loaded just like the gun
You’re the hero that’s still unsung
Living on borrowed time
You’re my sun and you’re gonna shine

Talking to myself again
This time I think I’m getting through
It’s funny how you think
It’s funny when you do

Lonely soul
Busy working overtime
Nothing ever gets done
Specially when your hands are tied

Lonely soul
Baking up your mother’s pride
Nothing ever gets done
Not until your war’s won


“Spread”

Рядко обръщам внимание на американски иЗмишльотини. Много рядко. А когато стане въпрос за драма моментално ги задрасквам в тефтерчето си (обраЗно каЗано).

“Spread” (да съм честен с вас) даже не му обърнах внимание. Но пък обещах на дЕската да го иЗгледам, щото трябваше да го откоментираме сетне с нея …

“Spread” е своего рода кичоЗен филм (спор да няма). Но пък не мога да отрека великолепната игра на Аштън Кътчър (момчето с летните шалове!), който от своя страна винаги играе едни и същи роли.

“Spread” е филм за … Всъщност няма нужда да ви раЗкаЗвам за какво точно е филм. Това ще прочетете в реценЗиите по торенттракерите. Онова, което имам да добава я, че “Spread” ме накара да се замисля над това какво постигнах до сега в живота си и какво смятам да правя занапред. А и също така ме постави в шах-мат. Ама честно. Да си приЗная, не очаквах точно такъв край на лентата … А не знам и какво се е стремял да ни внуши режисьорът: че момчетата винаги си намират майстора или че момичетата винаги са били … лошите.

Така или иначе “Spread” става – гледайте го `-))

Надежда за децата на Хаити

Благотворителният концерт “Надежда за децата на Хаити” е част от кампанията на УНИЦЕФ за набиране на средства. Да съм честен, хванах около час от него, т.е. 2 греани ракии. После с `max отидахме да пукаме бири … ПреЗ това време обаче надрасках на бърЗо няколко бележки:

  • +++ cont.
  • Ивана – облекло ?
  • нас. 10 мил жители
  • водещи bTV
  • SMS 1021
  • UNICEF – 100 мил $; събиране
  • Анелия | М. Попова
  • 30 операции на ден + липса (храна, вода, лекарства)
  • ТРАГЕДИЯ, ХАОС, ЧОВЕШКО СТРАДАНИЕ
  • мед. помощ – спасител; светлина
  • топло+храна
  • 2 мил деца
  • чалга, блус, поп, ритъм
  • КарамаЗов – автор (?!)
  • рекламите – НЕ !!!
  • Глория +
  • Бойко и Слави

Аз рядко пиша положително. Когато трябва да похваля нещо или някого – мълча. Сега обаче не мога да не приЗная, че съм доволен от кампанията за набиране на средства за децата на Хаити. Идеята на UNICEF е да събере 100 мил долара. От благотворителния концерт и сетне от шоуто на Слави, чреЗ смс-и в България бяха събрани около 800 000 лева. 857 000 – да сме точни.

Концертът “Надежда за децата на Хаити” събра на сцената страшно много противоположни личности. И като характери, и като облекло и като модел на мислене. Това не попречи обаче да се обединят в името на една идея и да дарят надежда. Децата на Хаити имат нужда от тая надежда повече от когото и да било. Надеждата им трябва поне докато дойдат лекарствата и водата. Защото там нямат вода. В Хаити освен руини и прах има адски много мъка, страдание и липса на съчувствие. Владо КарамаЗов обобщи всичко в една единствена дума: ХАОС. Концертът беше против тоя хаос. И беше добър. Стана. Получи се. Така трябва. Дори Бойко Борисов и Слави Трифонов загърбиха PR-а и личните нападки един към друг. С ръка на сърцето приЗнавам, че това беше единственият път, когато понесох чалгата. Може би защото певиците бяха толкова прибрани с тениските на UNICEF, а не с ония роби, които раЗкриват цялата пищност и новост на гърдите им… Анелия дори ми беше леко симпатична.

Ако искате и вие да помогнете на децата в Хаити пратете SMS на номер 1021 или се обадете на същия. Той е предоставен беЗплатно на всеки един GSM оператор. Може да го направите и онлайн, чреЗ сайта на UNICEF. Или по банкова сметка (Райфайзен Банк България BG34 RZBB 9155 1065 0349 19)

Имате въЗможността да помогнете на хора в голяма беда. Там всяка бутилка вода е панацея, а всеки медицински работник – спасител. Бъдете хора.

Защото

… ми писна!

Писна ми, ти каЗвам, не се шегувам. Ше се побъркам и ше полудея – толкова сме я закъсали. Нема логика, копеле. Не става. КУР!

Две (2) седмици вече спират тока в квартала всяка сутрин и всеки следобяд за около 30-на минути. Е да му се не знае, но сме 21-ви век. Тия нещастни нещастници обаче ме връщат по времет на Соц-а, когато имаше режим и на ток и на вода. 2:2 – два има, два няма. Но поне беше по график. А при тия няма график, няма нищо. Не става така, копеле. Не е верно и не е честно. Ние сме в Европа, европейци майна, и сме член на ЕС. Не, не … ние сме неумития член на ЕС. Ето това сме ние. Даже не съществуваме реално. Хората знаят, че ни има по мириЗмата която отделяме. МириЗма на застояло и вкиснато НЕевропейско тяло – лакмус, чреЗ който се самоидентифицираме пред света.

Противоречиви чувства напираха в мен в навечерието на влиЗането ни в ЕС. От една страна се радвах, че ще станем поданици на един по-голям свят. Че това, което го има по магаЗините в Милано, Виена или Париж, ще можем да си го купим и тук – в България. Че ще станем консуматори на по-качественото, по-свежото, по-новото. Че ще сме европейци … От друга страна обаче дълбоко в себе си чувствувах, че това няма да е толкова лесно като щракване с пръсти. Хората си мислеха, че ще се събудят сутринта на 01.01.2007 и ще видят България в нова лъскава опаковка. Тия неща, знаете, ги има само в прикаЗките. Трудностите тепърва започваха … И верно:

Тая снимка направих 9 месеца след присъединяването ни към ЕС. Хората действително станаха консуматори, но не на новото. Back to the primitive. И ако тогава българинът успяваше да поминува с рибата наловена в басейните (?!), сега не може. Там вече няма вода. А започнаха и тока да спират. По два пъти на ден. Така не става. Нямаме шанс, а нямаме и друга алтернатива. Ние сме по средата. Нито на ляво, нито на дясно. Точно в средата … на НИЩОТО.