Кучета-убийци

Това не е новина (била тя от вчера или от днес). Не е липса на логика. Не е дори парадокс. Това е СТРАХ ! Страх от онова, което се случва около нас. Страх от онова, което може или вече се е случвало на самите нас. Страх от неиЗвестното. Страх от кучета-убийци. Страх от РОТВАЙЛЕРИ. Страхът, уважаеми читателю, се смесва с аромата на прясна кръв и усещането за адска болка. Когато това се случи на някой от нас раЗбираме, че сме в страната, където законите са абсурд.

Нещо подобно се случи тия дни на 10 месечната Нина. Ужасът понякога се представя с цифри. Представете си как 42 зъба под формата на ножовидна захапка се впиват в главата на едно бебе. Не можете, нали? Но тия неща се случват така или инак.

Какво става след като един ротвайлер захапе главата на детето ви? Сега ще ви обясна реда:

*подавате жалба (тя ще се раЗгледа САМО ако кучето е регистрирано)

*чакате решение на ветеринарен лекар (ако се докаже, че кучето е агресивно то следва да бъде умъртвено)

*чакате решението на стопаните на кучето (те могат да откажат да дадат кучето си)

*чакате „Екоравновесие” да направят нещо

*чакате прокурорско решение

*чакате обещетение (максималното такова е момента е 200 български лева)

Докато чакате тия неща вашето дете ще порастне, но шокът от преживения ужас никога няма да го напусне. А сега да ви запоЗная с част от Наредбата за придобиване, притежаване и отглеждане на домашни любимци. Цитирам какво значи понятието „агресивно куче”:

–         “агресивно куче” е:
а) куче, отглеждано или дресирано с цел повишаване на агресивността, респективно кучета, при които се предполага завишено в противоестествена степен желание за нападение, готовност за борба и злоба;
б) куче, доказало се като хапещо;
в) куче, склонно към преследване и убиване на дивеч и селскостопански животни (това не се отнася за ловни кучета, които преследват дивеч по време на официален ловен излет);
г) куче, нееднократно нападало хора по агресивен и заплашителен начин;
д) куче, хапало нееднократно без провокация и необходимост от защита при нападение;
е) куче, хапало други кучета, въпреки недвусмислени жестове на подчинение (типични за вида);
– кучето “не е агресивно”, ако е хапало при самозащита или защита на стопанина (респективно човека, под чийто контрол се намира в момента);

Така! Какво иЗлиЗа от цялата тая работа?! ИзлиЗа, че аЗ мога да гледам и притежавам куче и съм в пълното си право да го водя където си поискам. То от своя страна (според наредбата) няма да бъде клеймосано като агресивно поне докато не нападне деца или въЗрастни, не ги нахапе, не ги убие. Едва след като тия неща се случат, аЗ ще предам кучето си за да го умъртвят и ще заплатя минимална глоба от 200 лв.

Простата аритметика покаЗва, че една нахапана детска глава, една откъсната ръка, един откъснат крак или (да не дава Господ!) един човекши живот струва цифром и словом 200 (двеста) български лева.

Поправете ме ако греша …

“Хайка за вълци”

Когато преЗ 1986 година иЗлиЗа романът „Хайка за вълци” на Ивайло Петров, българския читател е пораЗен от откровеността и дълбочината на написаното. 14 години по-късно режисьорът Станимир Трифонов екраниЗира тоя роман в сериал от 6 серии, с който печели и награда на международния фестивал за телевиЗионно творчество „Златната ракла”. И няма как: в сериала се преплитат минало и настояще, ярост и съчувствие, отчаяние и нищета …

Съвсем естествено сериалът започва по следния начин: Жендо (Чочо Попйорданов), Калчо (Ники Урумов), Иван (Иван Ласкин), Сточн (Вальо Танев), Илко (Малин Кръстев), Киро (Митко ТерЗиев) и Николин (Иван Панев) тръгват на хайка за вълци. Редица спомени връхлитат ловците докато бродят иЗ заснежените гори на село Черковна. Всеки от героите се връща наЗад във времето, когато са били млади.

„Хайка за вълци” обхваща един период от време от края на втората световна война до поствоенна България някъде до към 65-та година и рисува вечната болка и мъка на цяло едно поколение българи. Случайно или не всичко започва с една сватба. Сватба, на която не се пие блага ракия, защото булката е опетнена. И то не от кого, а от българин. Сякаш малко им е било на тия жени половото иЗдевателство от гърци, турци, немци и руснаци, та продължават да го правят и да не са честни пред мъжете си. ОбраЗът на момата в българската литература е почернен завинаги. Не ми вярвате ли? Прочетете „Под игото” – Милка Тодоричина и Стефчов. Прочетете Елин Пелин и вижте колко от раЗкаЗите му описват иЗневярата на българската жена.

Трагедията, която се раЗиграва на тая сватба дава началото на редица нещастни събития. Иде комуниЗмът. Налагат се правила, съЗдават се кооперации. Хората са принудени с бой да участват в тях. Човек няма право на глас срещу властта, защото Партията е наложила ЗАПОВЕДИ. Малкото опълчили се срещу тая порочна система в крайна сметка се откаЗват и се приобщават към тиранина. И с право – характер не се гради в режим на лишения. Сам срещу другите няма как.

„Хайка за вълци” шокира зрителя. Сериалът покаЗва оная черна орисия на българина – да бъде винаги мачкан и тъпкан, да търпи болка и мъка, да няма свое. И да чака. Да чака благата ракия, която никога не се пие.  Да чака да му вЗемат нивите, да чака заповеди и най-вече да чака да го освободят. От кого и сам той не знае. Знае само, че трябва да се чака …

Но „Хайката на вълци” е символ и на неистовото желание за мъст и разчистване на сметки от иЗгубеното щастие. Всъщност хайка за вълци няма. Няма и вълци. Вълците са седемте героя от сериала, които отиват на лов за самите себе си …

Тъжен завършек на един шедьовър!

“Хъшове”

ЕкраниЗацията на една от най-аплодираните и обичани пиеси играни някога на родна театрална сцена – „Хъшове”- по повестта на Иван Вазов „Немили-Недраги” и най-доброто за момента българско кино. Три награди „Аскеер” и още цял куп похвали.

В „Хъшове” Александър Морфов се е постарал да събере цял букет от превъЗходни актьори като Валери Йорданов, Руси Чанев, Петър Попйорданов, Христо Мутафчиев, Рени Врангова, Валентин Ганев, Валентин Танев, Деян Донков, Николай Урумов, Димитър Рачков и др. И не само ги е събрал, но и се е постарал да ги иЗцеди до край за да може да ни зарадва с една брилянтна актьорска игра.

Всъщност „Хъшове” не е точно онова, което уважаемият зрител очаква да види, а точно онова, което не иска приЗнае: държава не се сваля с 10 пияни нехранимайковци. ОбраЗът на българския хъш (инак символ в историята на България) не е обраЗ на революционер. Не. В екраниЗацията на „Хъшове” аЗ видях едни постоянно пияни, постоянно гладни и постоянно биещи се хора. Хора, които се крадат един друг беЗ капка скрупули и хора, които постоянно повтаряха „Да живее България”. На пияни глави обаче. Знаете, че алкохола побеждава страха, но по същото онова време друг българин приЗоваваше тия „хъшове”, че не прикаЗки са нужни, а дела. Същият тоя българин остана да работи в България, а не тръгна да емигрира, защото там в родната му страна не могло да се диша (по думите на Бръчков). Същите тия родолюбци пропиха за една нощ събраните пари, които бяха потребни за една мисия за убийството на султана. Видях и това как се раЗпръснаха кой на където види след като Странджата се поболя и вече нямаше нито кой да им запали печката, нито кой да им налее ракия, нито пък кой да им свари една боб-чорба.

Свърши ли алкохолът, героиЗмът умира! На неговото място иде мъката и махмурлука. Хъшовете гледаха България от брега на Дунав с бутилки в ръце и повтаряха „колко е блиЗко, а същевременно колко е далеч…” По същото това време докато те се опиваха с вино на румънския бряг, от другата страна на реката треЗви българи биваха бити и убивани.

Убити бяха и нашите герои, но като че ли те не умряха за България, а искаха да сложат край на собствените си мъки, защото им писна да се помотават немили-недраги. Кой знае … дано да греша в преценката си.

Малкият принц

Любимо занимание ми е да препрочитам книги, които са оставили трайна следа в мен и да подчертавам с молив отделни пасажи или иЗречения, които са ми направили особено силно впечатление.

Тия дни препрочетох „Малкият принц” на Сент-ЕгЗюпери. Най-тъжно раЗкаЗаната история, която някога съм чел. Книга, толкова простичко написана, а същевременно толкова много истина в нея. Книга-учебник за живота. АпотеоЗ в творчеството на автора и труд, който надхвърля прежния му такъв по очарование, иЗраЗителност и беЗподобна нежност. С „Малкият принц” Сент-ЕгЗюпери достига своя предел по дълбочина и мисъл.

МноЗина са обаче хората, които не вникват в смисъла на написаното, както и малцина са ония,  които не раЗбират края и идеята за Вечното. Жълтата змия олицетворява златото, светлината, силата, мощта, съвършенството. Тя е Господ. Напълно нормално е след като си опоЗнал добрите страни на приятелството и по пътя към него си успял да се раЗочароваш, след като си иЗпитал сладостта и горчивината на любовта, минал си преЗ пиянството, завистта, лицемерието, гордоста и прочее, Бог да прибере душата ти за да я отведе на друга планета, както каЗва и самият принц. Ухапването на змията е един съвсем логичен и естествен завършек на земното съществуване.

Наскоро моя поЗната ми каЗа, че тоя ми текст бил необичайно кратък за мен. Е, понякога с малко думи се каЗват много неща, а понякога просто е нужно да се замълчи     … Тоя също ще е кратък и няма да се впускам в особени раЗмишления. Просто ще цитирам някои мисли от книгата, които съм подчертал с молив докато я препрочитах. Дано да има хора, които да се замислят над тях:

  • всички въЗрастни хора са били най-напред деца
  • вървиш ли право пред себе си, няма да отидеш много далеч
  • толкова е загадъчна страната на сълЗите
  • в своята суетност имаше и малко подоЗрителност
  • зад жалките му хитрини се долавя неговата нежност
  • защото не искаше той да види, че плаче. То беше много гордо цвете
  • много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите
  • човек може в едно и също време да бъде добросъвестен и мърЗелив
  • когато човек иска да бъде духовит, случва се да иЗлъже мъничко
  • човекът е самотен и между хората
  • еЗикът е иЗвор на недораЗумения
  • най-хубавото се вижда само със сърцето; най-същественото е невидимо за очите
  • твоята роЗа ти е толкова ценна поради времето, което си иЗгубил по нея
  • очите са слепи! Трябва да търсиш със сърцето си!
  • оставиш ли се да те опитомят, има опастност да поплачеш
  • Сега малко съм се утешил. Тоест … не съвсем

Fake mirror

Идеята ми действително бе за фалшивото огледало. Една заигравка с действителността. Нищо повече. Снимката дори не беше експеримент – просто в началото видях един веселяшки shoot. В последствие се окаЗа, че нищо весело няма в снимката, дори напротив.

Сега се замислям над ония думи, че действително има неща, които човек не би видял, ако не е заснел. И вече раЗбирам какво значат думите на Ролан Барт, че снимката е послание беЗ код.

Никому не е нужен код за да раЗбере кое е фалшивото – огледалото или човекът пред него. Кодът е нужен само и единствено за да се настрой отново отражението отсреща, защото е страшно да се погледнеш в огледалото, а да видиш друг.

А фалшиви огледала няма … за съжаление.