“Записки от Мъртвия дом”

Тъй като последните десетина дни залагам на руско кино и литература, реших съвсем основателно да направя и едно ревю на книгата „Записки от Мъртвия дом” на Фьодор Михайлович Достоевски.

„Записки от Мъртвия дом” не е повест или роман. Това е отражение на горчивия опит на Достоевски като каторжник в Омския острог. Ще припомня: рано сутринта на 23 април 1849 година Достоевски е арестуван за участие в революционна дейност, която остава в историята като т. нар. Петрашевски процес. Достоевски е откаран в Петропавловската крепост и затворен в килия N9 на Алексеевския равелин. Осъден е на смърт чреЗ раЗстрел. Малко преди иЗпълнението на присъдата се започва една пъклена игра от страна на императора. Присъдата на Достоевски е променена. Първоначално с лишаване от граждански права и 8 години каторга, а в последствие на 4 години каторга. Помилването Достоевски чува едва след като вече е иЗправен на ешафода и гледа в насочените срещу него пушки. Това се окаЗва преломен момент както в живота му, така и в личното му творчество. Откаран е в Омск. Там някъде започва да нахвърля бележки за каторжния живот и човешкия характер, които после иЗлиЗат като „Записки от Мъртвия дом”.

Трудно може да се посочи друг писател в руската литература, а дори и в световната, чието творчество да е било предмет на по-остри спорове и да е предиЗвиквало по-противоречиви оценки. Творбите на Достоевски въЗторжено са приемани, но и гневно са отхвърляни. Едонственото иЗключение прави „Записки от Мъртвия дом” – проиЗведение, което е прието и от читатели, и от критика с единодушен и беЗвъЗвратен въЗторг, защото това не е обикновено мемоарно проиЗведение, което се иЗчерпва с автобиографиЗма. Това е творба, в която са съсредоточени проблемите на цялото човечество и на всеки отделен човек. Изобщо за човешката свобода, достойнство и природа, за престъплението и накаЗанието,  за предателството, за бунта, за силата на характера и духа и за надеждата, беЗ която човек се обеЗверява и превръща в чудовище. Една енциклопедия на междучовешките отношения. Или с други думи – един шедьовър на световната художествена литература, който не бива да бъде пропускан от никого. Приятно четене.

“ИДIОТЪ”

Когато преЗ 2003-та година на екран се появява мини-сериала „Идиот” по книгата на Фьодор Достоевски, голяма част от консуматорите на качественото кино са скептично настроени. И с право! Да се екраниЗира книга винаги е било трудоемка работа. Да екраниЗираш такъв шедьовър – почти осъществимо. А да решиш, че ще представиш на лента труд на Достоевски – това граничи с беЗраЗсъдството.

Съдбата явно обича силните и смелите, защото е докоснала Владимир Бортко (режисьор), който пресъЗдава великолепния роман „Идиот” по един повече от великолепен начин. Какво всъщност е „Идиот” ? Много просто – екциклопедия за границите на човешките въЗможности и идеали. За страдалеца, за беЗграничната мъка, за невъЗможната любов, за прошката и за въЗкресението. С едно иЗречение – роман за положително прекрасния човек.

“Момче за всичко”

factotum

Factotum е филм по книгата на Чарлз Буковски – едно от най-забележителните имена в съвременната литература. Апокалиптична биография за живота на големия любовник и пияница Буковски.  Буковски, който върви под ръка с пияната вечер и мечтае единствено за своите пишещи пръсти и нищожно количество болка …
Factotum е личната изповед на Буковски за чистата болка, удавена в долнопробен алкохол. Когато проиграваш съдбата си на карти, когато убиваш живота си бавно и съзнателно всеки ден, и когато стигнеш пълната физическа разруха, не ти остава нищо друго освен да застанеш зад пишещата машина и правилно да употребиш своето съзнание и въображение.
“Моята пияна от бира душа е по-тъжна от всички коледни елхи по света”.
Колко истинско само! И колко оригинално. Така е – пияните пишат по-добре. Винаги е било така.
Блестящ филм на Bent Hamer, в който се преплитат нежност и бруталност, откровеност и достойнство, без капка сантименталност или претенциозност. И великолепна игра на Matt Dillon, който по безапелационен начин се е превъплатил в ролята на Буковски за да пресъздаде образа на големия автор, който до последно пълнеше небето с мастилени петна.

“Награди на Българската филмова академия”

Наградите на Българската филмова академия за 2009-та година ако не пълен провал, то бяха поне абсолютен цирк. Трудно е да се целиш някъде около Оскарите. По-лесно е да се опиташ да мечтаеш, че можеш да направиш нещо подобно (раЗбирай помпоЗност и реклама). Ако с едно иЗречение трябва да обобщим всичко което се случи таЗи вечер, то ще е с Бай Ганьовите думи: „Европейци сме, ама не дотам”. Защо ли? Ами защото нито имаше реклама като реклама, нито имаше водещ като водещ (иЗвинявай, но точно пък на Малин Кръстев никак не му отърва тоя роля), нито пък имаше публика, нито иЗненади, нито нищо … Имаше една нагласена до немай къде програма, в която вдяхме една очаквана награда за Весела КаЗакова, една неиЗбежна за Джоко Росич, една подарена на Валери Йорданов и, да! – две истински заслужени такива: на Камен Калев (който направи легитимно българското кино с „Източни пиеси”) и на Лилия Абаджиева (която покаЗа на зрителя кой е оня ъгъл, с който Коко Азарян гледаше на живота).

А ето и отличените:

*Категории

Най-добър игрален филм: “Източни пиеси”

Най-добър документален филм: “Срещи с Иречек”

Най-добър анимационен филм: “Анна Блуме”

Най-добър телевиЗионен игрален филм: “Хъшове”

Най-добър телевиЗионен документален филм: “45 градуса по Азарян”

*Награди за професионално майсторство

Режисьор на игрален филм: Камен Калев за „Източни пиеси”

Режисьор на документален филм: Юлий Стоянов за “Срещи с Иречек”

Режисьор на анимационен филм: Андрей Цветков за „Фелиничита”

Литературен сценарий: Влади Киров за „Европолис, градът на Делтата”

Филмова муЗика: Румен Бояджиев-син за „Братът на охлюва”

Оператор на игрален филм: Андрей Чертов за “Похищението”

Оператор на документален филмИвайло Кузов за “For Sale”

Най-добра женска роля Весела Казакова в Prima Primavera”

Най-добра мъжка роля Валери Йорданов в “Раци” и “Хъшове”

Най-добра поддържаща женска роля Слава Дойчева в “Раци”

Най-добра поддържаща мъжка роляДжоко Росич в Prima Primavera”

Филмова сценографияАнастас Янакиев за “Похищението”

Художник по костюмиАйсидора Зайднер за “Братът на охлюва”

Филмов монтажНина Алтъпармакова

ЗвукорежисьорЮри Хинов за “Братът на охлюва”

КнигаФилмова теория и критикаГалина Генчева за “Български филми,

Оперативна филмова критикаПетя Александрова

*Награди за дебют

В игралното киноКамен Калев в „Източни пиеси”

В документалното киноЛилия Абаджиева в „45 градуса по Азарян”

В анимационното кино Светлин Кърлов в „Чипоноско”

Игра на зарове

Светът е голям и спасение дебне отвсякъде е филм по едноименния бестселър на германския писател от български проиЗход Илия Троянов. Лентата на режисьорът Стефан Командарев раЗкаЗва историята на едно семейство от малък провинциален малко преди зората на демокрацията. Бащата на малкия Алекс е заставен под заплахата от затвор да шпионира тъста си Бай Дан (Мики Манойлович). За да иЗбегне тоя срам и поЗор, той решава да иЗбяга със съпругата си и малкото си дете някъде на Запад за да търси политическо убежище. 25 години по-късно след тежка катастрофа с кола родителите на Александър загиват, а самият той получава тежка амнеЗия и не си спомня нищо за миналото. Единственият човек, който е способен да му помогне е дядо му Дан – всеприЗнатият майстор на таблата.

Светът е голям и спасение дебне отвсякъде е филм за болеЗненото пътуване между настоящето и миналото. Между цели две епохи – демокрация и комуниЗъм. Между чуждото и своето. Но Светът е голям и спасение дебне отвсякъде е и блестящ учебник за живота, който е опреличен в игра на табла. И царят на тая игра, Бай Дан, умело ни учи на ония простички неща, който трябва да раЗберем: животът е такъв, какъвто си го направим. Точно както при играта на табла – няма лоши зарове, има лоши играчи. Съумеем ли да иЗиграем правилно играта, съумели сме да постигнем желаното. А че пътя към успеха е осеян с трудности – това е ясно. Но Бай Дан има отговор и на това: „Когато нещата са обречени на провал, сменяме тактиката”.

“Съдбата е зарът, който държиш в ръцете си, а животът е игра на ръба между късмета и умението”. А трябва да се рискува, защото животът обича смелите. И пред нищо да не се откаЗваме, защото светът е голям и спасение дебне отвсякъде. Важното е да играем играта.

N.I.A., тия и ония фенове

Напоследък зачестиха питанията за Revolution.

Как се появи проектът, кои са в него, какво ново покрай тях и т.н.

Все въпроси, от които трябва да ти стане ясно, че са предизвикали голям интерес с дебютната си песен „В този ден”.

„Недко е бивш МАЗАТА” беше изречението с което исках да започна, но вие знаете това.

Онова, което не знаете в няколко реда по долу. За едни интересно, за други – не. Дано да си от първите.

Недко започва да пее преди 7 години в Мазата (наследници на тогавашните хип-хоп групи в Монтана „Прахосници” и „Хлапета”). След разпадането на групата той се занимава със самостоятелни проекти (разбирай музика и текст). Звученето вече е доста по акустично и леко, а текстовете са по-сдържани и не така агресивни, както преди.

От скоро е в екип с Джимбарев, когото пък знаете от „Кука” (DJ Masaky Remix), „Скачам” (feat. N.I.A.), „А добър ден” (PropanBotan & 2DD) и още куп добри хип-хоп парчета.

Недко винаги е искал и се е занимавал само и само с музика. Чудесен атестат за неговите качества е й класацията Топ 100 в електронния портал MySpace.

След летящият старт с 3-то място в класацията за музика, идва и неговия момент, който показва от какво огромно значение са постоянството и желанието за създаване на  музика: 1-во място в категорията  Indie. С второто тогава се задоволи известният DJ Darkstep.

А други авторски песни и неща от проекта REVOLUTION са в профила на Недко в MySpace.

The Rebel of L.

„Бунтът на L.”  е нещото, което преЗ 2006-та година задоволи стотици киномани и утоли жаждата за качествено българско кино.

Бунтът е филм-контраст, филм за потъпкването на човешките права, филм за революцията и не на последно място филм, чреЗ който режисьорът Киран Коларов раЗкаЗва какво е било „тогава” – малко преди зората на демокрацията. Бунтът е точно за оная порочна система, която е трябвало да търпим толкова години. Система, която те е ограничавала откъм свобода на мислене, слово и действия. Система, която те задължава да правиш неща против волята ти и която ти забранява да се раЗвиваш. Оная подла комунистическа идиотщина, която забранява на хората да бъдат консуматори на качеството било то храна или книга.

„Бунтът на L.” покаЗва как идеалите се опорочават и се превръщат в демагогия. Как беЗогледно се отстраняват съперниците за власт, как се иЗмислят вътрешни врагове за оправдаване на насилието, как се съЗдава социална прослойка, за която не важат общоприети закони, как се провежда систематиЗирана деЗинформация и как се иЗграждат механиЗми за манипулация на мисленето. Подмяната на ценностите е иЗраЗена в един лоЗунг на стената на затвора в който Лорис постъпва: ”Ако не знаеш – ще те научим, ако не можеш – ще ти покажем, ако не искаш ще те принудим!”.

„Бунтът на L.” е филм против всичко това.