Хищници & Пришълци

Ето ги и първите експулсирани български (?!) роми от Франция. Случайно или не те бяха точно 13 на брой. Вижте ги добре. Защо обаче ги наричат български роми не мога да раЗбера … Сякаш има гръцки финландци или пакистански чехи.

Снимка: БГНЕС

А ето какво каЗа френският министър на вътрешните работи Брис Ортефьо, който подчерта, че не става въпрос за дискриминация, а за мерки срещу хора, които не спаЗват законите: Ортефьо: Започнахме акция, която има за цел да осигури спазването на законите в републиката от всички. Тя няма за цел да заклеймява никоя общност, а е насочена срещу всички, които не спазват законите на нашата държава – във всеки град, във всяка сграда, във всеки апартамент.

Винаги съм искал да живея във Франция. Още от малък, когато от там не ни пращаха роми с чартърни полети. И сега искам там да живея, защото Франция е истинската правова държава. Там има закони и те се спаЗват. И важат за всички. Освен това във Франция има логика, докато при нас такава липсва. Ето я: Франция поема всички раЗходи по пътуването, но плащайки за това тя гарантира намаляване на престъпността в държавата. От своя страна ние, приемайки ги обратно, спомагаме за увеличаване на престъпността, защото ромите освен с кражба с друго не могат да се занимават в България. А посрещането … Господи! Така се посреща само виден държавен глава. То не бяха камери, то не бяха социални работници, то не беше полиция на кордони. Трябваше и червен килим да опънат за тия, които идат да ни окрадат и да иЗбягат отново във Франция (според думите им).

ОкаЗва се, че онова което Германия започна преЗ 1933 година не е отшумяло, а се прилага и днес, макар и не с ония крайности както тогава. И ако България наистина беше една истинска държава, каквато е Франция, то тогава по примера на СаркоЗи трябва да хване за мръсната непрана яка всеки един небългарски (така и не раЗбрах какво е български ром) ром и да го препрати за където трябва. На Луната ли ще е, на Марс ли ще е, в Тюркменистан ли ще е, мен това никак не ме интересува – искам само да не е тук в България.

На “Капаните”

Когато Тодоров ме запита днес къде се губя напоследък от към текстове, и аЗ сам не можах да му отговоря. Дали защото беше прекалено горещо последните няколко седмици, дали поради друга причина, но живота сякаш беше замрял и нищо интересно не се случваше (ако не броим това, че Франция си ни върна циганите). Туитвах от време на време и чаках сенЗационната новина. Новината, която да раЗбуди обществените духове и да даде храна на критиците. Та тогава някъде се сетих, че веднъж Фреа ме беше питала защо не напиша книга за живота на Капаните. Беше шега, раЗбира се, но се замислих, че ако не книга, то поне един кратък описателен текст може и да иЗлеЗе от тая работа докато чакам нещото да се случи най-сетне.

Какво всъщност са Капаните ?

Капаните не е кръчма или нормално питейно заведение. Не е бар, нито шатра. Не е и магаЗин, кафетария или клуб. Капаните е нещо като Дъглас Адамсовият ресторант „На края на Вселената”. Представлява една най-обикновена будка и няколко маси отпред. От едната й страна е парка с еЗерото, от другата – центъра. Пред нея: театъра; зад нея: полицията. Няма такова място! Капаните е неприкосновена зона с автономна форма на управление. На Капаните липсва логиката – беЗалкохолното е 30 стотинки, а бирите са по лев. Ако ти се пие мастика отиваш на денонощния магаЗин, купуваш си бутилка и идваш на Капаните. Никой няма да ти каже нищо. Дали си във вас или на Капаните раЗлика няма.

Капаните е територия, която трудно можеш да си представиш, освен ако не си минал преЗ нея. Това е институция и религия, в която ще повярват дори атеистите ако иЗпият по една бира там. Има представители на всички субкултури – хип-хопъри, трансъри, хардкораджий, металисти, пънкари, футболисти. Има майки с деца, има пенсионери, има тийнейджъри и всичко на куп – няма раЗделение на въЗръстта. Всеки, които е тръгнал на някъде или се връща от някъде, задължително минава оттам за да удари бира-две. Срещи там не се правят. Срещите на Капаните са 24/7 – там винаги има хора пиещи бира и компания никога не липсва. Там е весело, нетреЗво и нереално. Капаните не са част от планетата Земя – там е друг свят, е които няма правила и времето е спряло. За Капаните се пеят песни и се носят легенди. Там се гради историята – ето така се съЗдават митовете. За тях мога да иЗпиша томове (ако не и тонове!), но истинска представа за това друго иЗмерение човек добива само ако отседне там дори за една единствена бира.

Натам съм се запътил и аЗ сега за да пия една бира докато чакам голямата новина. НаЗдраве!

lioNoel messi

Винаги съм смятал, че славата и парите рано или късно довеждат човек до едно особено състояние характериЗиращо се с частична загуба на мисловната дейност и временно умопобъркване.

Докато се ровех в интернет попаднах на бомбастична новина: Лионел Меси щял да прави кавър група на Oasis. Тък като бил голям почитател на групата и особено на Ноел Галахър, Меси решил, че ще запишат няколко песени облечени в стила на Oasis от 90-те години. Дори вече били иЗбрали очилата, дрехите и перуките, и останало само да поработят (?!) върху маниерите на членовете от бандата …

Историята покаЗва, че понякога крушата пада по-далеч от дървото и дори деца на иЗвестни муЗиканти не успяват да направят успешна група. Примери много. Лошото е, че поЗволихме прекалено много на Шон Ленън, Лиса Мари Пресли, Кели Озбърн и Лора Караджова. Явно не сме си научили добре урока и ще продължаваме да търпим своеволията на богатите …