Let There be muZic !

Един ден ше зема да си подредя муЗиката на комп-а тъй както на мен ми харесва. Щото ми писна всеки път да забравям да сейфам плейлистата и после на ново да редя, редя, редя … Много е гадно, някак си .. И отнема време. И се драЗня! Определено много се драЗня, а аЗ обичам да има ред, нали .. И ше оставя от всичките групи само най-яките албуми, а от албумите – само готините песни, тея дето мен ме кефят .. сеш се? А тия дето много са хвалят, че имат дискографии на не знам си кой, да не ми се правят много много, щото в света на интернет сичко може да имаш ако ти поЗволява HDD-то. Щото и аЗ имам дискографии на групи, ма съм плащал за тях. И съм пращал пощенски записи да ми пратят аудиокасети, мхм .. кво знаете вие ..

Та листата ше е горе-долу така:

*песни на футболни агитки (тея на Локо СФ, ЦСКА, ПартиЗан и Ливърпул)

*един албум на Paul van Dyk

*един руски дръм’енд’бейс сет (няма и 30-на минути)

*всичко на наще момчета! (раЗбирай: Джимбарев, Цеци, Недко, Дедата и Растич)

*няколко песни на Ndoe

*малко Ревю, Контрол и Хиподил + Suicide на ЕРА

*Всичко на Oasis + още и още бритпоп

*два албума на Кежуалтис

*РАК

*Ой!

*ХардКор

*Траш Метъл

*Дет Метъл

*едно минимъл радио

*едно дъбстеп радио

*едно транс радио

*едно хаус радио (не знам за какво ми е даже .. ма да има, нали)

*ЗиРок радио

*Ай Хейт Мондейс радио

*Хард-кор, пънк и метъл радио

*Дет-метъл радио

А като подредя тая листа ще зема да си направя и една реклама на блога във фейсбук (върнах се там, да!), щото много е модерно гледам напоследък да имаш страница с нещо “твое”.. Очаквайте покани за тая страница.

Ми т’ва е. Чалга няма. Съжалявам.

Началото на края

Спор да няма, годината – досущ като при учениците – започва с края на лятото. Тогава, след всичките иЗпити бири и мастики по паркове и градинки, след екскурЗиите и триповете по градовете, идва един период на тромавата пренагласа на съЗнанието от отпуската към работата. Или оня неиЗбежен преход, към който трябва да се адаптираш отново и отново …

Някъде тогава започват да ме налягат куп въпроси и тревоги – защо неволята учи, що за обяд е „ориЗ със сирене”, кой погреба ЦСКА, защо Тодор Батков е винаги усмихнат, заляЗва ли чалгата в България в периода на криЗа, колко зло е малкото зло, има ли корупция сред корупцията и виновна ли е Франция, че ни върна ромите. А също и колко е 5х6, на какво заприлича българското черноморие и мит ли е „българската реклама”.

Отговори на повечето от тия въпроси очаквайте съвсем скоро, а до тогава наЗдраве и късмет. Ще се видим тия дни ;”))

КРАЙ! (Упадъкът на един отбор)

Определено не съм се объркал, въпреки че много ми се искаше да е така. Крахът в националния ни отбор по футбол настъпи. Днес угасна и последният лъч надежда за представяне на европейска сцена. И по-добре. Стига толкова смях.

Време е за промени. Кога ще настъпят те – никой не знае. Знае се само, че думи като „надежда”, „шанс” или „късмет” отдавна вече са иЗгубили смисъл, а иЗраЗи от рода на „мачът се играе 90 минути” и „не ни отписваите” звучът нелепо и пошло от устите на беЗдарниците, на които гръб обърна дори публиката (да не кажа и телевиЗионните зрители). Оная верна публика, която винаги е подкрепяла българския национален отбор по футбол. До днес обаче, защото й писна от иЗвинения и раЗбра, че покаянието на лицемера е също така лицемерно.

А за да победиш ти трябва не само спортен хъс, желание за игра и дуЗпа, но и игрова практика. Такава при повечето от националите ни за съжаление липсва. Лошото е (да не кажа кошмарно), че няма кой да ги замести, защото колцина престъпници погребаха българския футбол, заедно с детско-юношеските школи и баЗи, и направиха от най-любимата на поколения българи игра машина за пране на пари – досущ реплика на българския парламент. Жалко …

Лицемерът по Юго

„ … Да лъжеш, е равносилно да страдаш. Двуличникът е потърпевш в двойния смисъл на таЗи дума; той дълго подготвя своята победа, но и дълго се самоиЗтеЗава. Да иЗпипваш беЗконечно и умишлено някое злодеяние, като го съчетаеш със спартанския си начин на живот, а душевната си подлост да подправяш с беЗукориЗена репутация, да мамиш постоянно, да се преструваш, да не покаЗваш никога истинския си лик – това наистина е свръх силите на човек. С целия тоя катран, който премилаш в моЗъка си, да се преструваш на божи агнец, да искаш да раЗкъсаш ония, които дълбоко те тачат, а в същото време да бъдеш ласкав, да се въЗдържаш, да подтискаш себе си, да бъдеш винаги нащрек, бечно да се самонадблюдаваш, да раЗкрасяваш скритите си престъпни наклонности, да представяш душевното си беЗобраЗие като красота, да превръщаш злобата в съвършенство, да гъделичкаш някого с острието на кинжала си, да подслаждаш отровата, да бдиш за иЗяществото на жестовете си и за напевността на гласа си, да мамиш хората – няма по-непосилна и по-мъчна задача. Отвращението към лицемера води своето тъмно начало от самия лицемер. Когато пиеш постоянно от локвата на собственото си беЗчестие, започва да ти се гади. Подсладеното с хитрост и коварство злодейство е отвратително преди всичко на самия злодей, принуден да чувствува постоянно вкуса на таЗи смесица в устата си, от който на моменти така му се повръща, че, аха, да иЗплюе камъчето.Да преглъщаш на храчки, е ужасно. Прибавете към това и беЗмерната горделивост! Колкото и да е странно , има редки мигове, когато двуличникът иЗпитва уважение към себе си. Обикновено у всеки беЗчестник се таи едно ненормално раЗвито самочувствие. Така глистът пълЗи подобно на дракон и надига глава досущ като него. Предателят не е нищо друго освен един въЗпрян в амбициите си деспот, който може да иЗяви волята си единствено като се примири с посредствена роля. Той е нищожество, способно да достигне чудовищни раЗмери. Лицемерът е духовен пигмей с ръст на гигант.

А какво облекчение е да свалиш маската си! У двуличника преЗрението към хората е тъй голямо, че предиЗвиква желание и той да бъде преЗиран от тях. Скучно е да бъдеш уважаван. Лицемерът се въЗхищава от раЗюЗдания, открит порок. Гледа с лакомо око на хорското падение, което тъй добре вирее върху калта на поЗора … Да почувстваш беЗ съмнение, че си мерЗавец – какво блаженство за иЗчадия адови!

Лицемерието е поклон пред Сатаната, за който той по-късно се отплаща. За лицемера раЗобличението е провал, но самораЗобличението – триумф! Това е опиянение от дръЗката и самодоволна наглост, нечувано беЗсрамие, което беЗогледно накърнява всичко наоколо си – върховно блаженство! Лицемерът, който е самото въплащение на злобата, крие у себе си и двете крайности на перверЗното. От една страна, той е целомъдрен проповедник, а от друга – раЗвратна жена. Двуполов е като дявола. Лицемерът е отвратителният хермафродит на злото. Злото се самоопложда в него, самораЗвива се и се преобраЗява. Хвърлите ли му повърхностен поглед , лицемерът е обаятелен, но раЗголите ли душата му , тя ще ви накара да занемеете от ужас. Ето това се нарича да си играеш с човешката глупост … „

Из “Морски труженици”, Виктор Юго