KlubTupak.com

Затрупани с купища ангажименти (лични и професионални), освен първия рожден ден на сайта който забравихме  и с което страшно много се срамуваме и смутени мачкаме шапките си в ръце, така и не остана време да помислим за лого и фавикон за сайта. Но ето, че днес (най-накрая!) му дойде времето – честито лого и фавикон на блога ни!

И наЗдраве на alus1onZ, който иЗмайстори тия мънички нещица, които имат огромно значение.

100-те

… публикувани поста!

Най-накрая можете да ме поЗдравите за тях. За 100-те !!! За ТЯХ. Ония 100 поста, над които умувах, раЗсъждавах, водех откъслечни записки по тефтери, рецепти, телефони, органайЗери, употребявани тетрадки и дори виЗитни картички Ония 100 поста, които за да напиша трябваше да препрочета десетки книги и списания. Зарад които се наложи да се раЗровя в няколко монографии, няколко речника и няколко пъти да полЗувам Google (за иЗображения) и Wikipedia (за справка). Тия 100 поста, които написах предимно за себе си (защото имах и имам нужда да говоря, т.е. пиша), но и за Вас (читателите).

Да съм честен със себе си, но нямах търпение да стигна до 99. Още от 95 мислех текста за 100-те !!! Е .. дойде му времето, ма тъпото е, че някак си вече не ми е интересно да пиша за тях. В началото мислех да ви кажа за какво писах преЗ цялото това време, но се сетих, че това вече го споделих в 50-те !!! Сетне реших да ви запоЗная с бъдещите ми проекти, но и за тях съм споменавал в Началото на края и Littera Scripta Manet. В крайна сметка осъЗнах, че това не е нито началото на тоя блог, нито краят му за да пиша юбилеен пост. Ние просто продължаваме напред. Толкова бърЗайки, че дори пропуснахме първия рожден ден на новия ни стар блог – 21 април …

И все пак няколко добри думи за:

– Вапсата, Джимбо, Гери, Frea, Недко, Фифи, Деси, Ricetek, Габи, Петя, Стефан, Ина, Иво (които ме четяха преЗ цялото това време и пускаха по някой и друг коментар)

– сп. Егоист, сп. Maxim, сп. ЕГО, НойЗи Цветков  и доц. ЛоЗанов (или с други думи: ТЕ, т.е. евангелието, камата и пищова на перото, т.е. мишката и клавиатурата)

– ракията на Светли и Шуменско пиво (пияните пишат по-добре!)

– и най-вече на Тодоров! (който търпи всички мои прищявки, съветва ме, помага ми, хоства ме, а аЗ съм толкова прост, че все още не съм го почерпил дори едно уиски за благодарност … а удобни моменти е имало и то не малко).

Свобода на словото !

Най-лошото се случи! Онова, от което се страхувах и ме карало немалко пъти да се събуждам вцепенен и ужасен, стана реалност. Една болеЗнена реалност. Барековата фраЗа „имаме новина” вече не ми е смешна, а напротив – плаши ме, защото наистина имаме новина. Ето я:

Скандална поправка в Наказателния кодекс, приета от правителството, предизвика реакция от страна на депутати и правозащитници. Промяната може да вкара в затвора за 4 г. всеки, който си позволи да пише или говори публично срещу бедни и богати, разведени и семейни, млади и възрастни, управляващи и опозиция. Идеята е да се наказва всяка дискриминация по политическа принадлежност, лично и обществено положение, възраст, сексуална ориентация, семейно положение и пр. На практика това означава, ако журналист или блогър напише критичен текст за управляващите, могат да го съдят по тази поправка.Депутати коментираха, че се дава възможност за субективна преценка на прокуратурата, а правозащитници предупредиха, че може да се ограничи свободата на словото.


Докато обмислях какво точно да напиша по темата над 10 пъти си зададох въпроса „това ли е демокрацията която исках и за която гласувах?” Така и не си отговорих на въпроса, защото куп противоречиви мисли се въртяха в главата ми. Всъщност нека припомня какво точно оЗначава думата „демокрация” Цитирам: думата демокрация буквално оЗначава „народовластие” и е форма на държавно устройство, където гражданите могат да участват пряко във вЗемането на решения. Сега пиша тия редове с болеЗненото усещане, че демокрация в България иЗобщо няма. Бавно и сигурно примката около гърлата ни се затяга. Стана така, че вече си чужд в родната си страна, че нямаш почти никакви права и си ограничен от към свободата на словото. Думата тоталитариЗъм ми се върти в главата. Ще споделя с вас нейното значение: форма на държавно устройство, при която власта е напълно централиЗирана и държавата се стреми да регулира всички аспекти на политическия, социалния и интелектуален живот , като цели преди всичко налагане на контрол и ограничения върху вътрешната свобода на индивида. За да добиете пълна представа какво точно представлява тоталитариЗма ще ви цитирам един американски журналист от сп. Травълър, който преди години има смелостта да посети Северна Корея.

„… въпреки страховитата си репутация, Северна Корея предлага от време на време по някоя и друга инцидентна въЗможност за туристическо посещение.Ако си любител на индивидуалните посещения – забрави. Посещенията се органиЗират само от държавата и то на групи … За да се включиш трябва първо да бъдеш одобрен на баЗата на собствената си афтобиография, предоставена от съответното консулство. Ако си американец или журналист – не дай Боже и двете – шансовете ти са иЗключително малки … Пристигнеш ли в Корея за теб се залепя гид, който бъквално е с теб преЗ цялото време.Гидът предупреждава: не е добре да напускаш хотела беЗ ръководителя на групата, снимки на статуята на Ръководителя се правят само в цял ръст, нямаш право да се съмняваш, че звуците на птиците идещи от короните на дърветата са гласовете на Божийте ангели въЗхваляващи Ким Ип Сен, литература се чете, но написана само от Ръководителя.”

Ако днес Виктор Юго беше жив, неговите тогавашни думи „книгата ще убие сградата” днес биха звучали ето така: власта ще убие Държавата! Думи силни и страшни, но думи верни и каЗани на място. Страшно е наистина да живееш в собствената си държава родина, а да нямаш никакви права. Страшно е гласът ти да не бъде чут, но още по-страшно е, когато някой е натиснал бутона mute и е ограничил свободата ти на слово. Представете си една беЗмълвна страна, представете си едни хора с лепенки на устите, представете си праЗните листя на вестниците, представете си новинарските емисии, които ще бъдат само с картинки, представете си ужаса и страха в очите на хората, представете си мъката в душите им, представете си раните в сърцата им. Неописуемо! Няма по-коварно нещо от това да ти отнемат думата. Дори обречения на смърт има право на последна дума …

Господа управляващи, ако ме смятате за престъпник само защото искам да отстоявам правата си, то аЗ не мога да ви се сърдя, мога само да ви … простя. За това Ви моля: върнете свободата на словото! Имаме нужда да говорим и общуваме, защото преди всичко сме поданици на Европейският СъюЗ и нам е нужно не да сме ограничени, а да сме консуматори на качественото и да можем да се въЗполЗваме от охолството, красотата и беЗкрайността на тоя по-голям свят. Та нали и ние вече сме част от него … Одата на радостта е и наш химн. Благодаря!

 

 

Новото зло в муЗиката

Let there be чалга! And house music was born! Хаус муЗиката … хаус муЗиката е новата чалга в България. Fuck!

Днес е страшно модерно да слушаш хаус. К’ва муЗика слушаш, питам? Хаус ми вика една мацка. После гуЗно ме поглежда и ме пита коя точно е раЗликата между техното и хауса (?!) … Да пропуснеш да и се иЗсмееш в лицето? Недопустимо! Да знаете – всички чалгари друсат амфетамин и слушат хаус. Хауса слушат за да прикрият простоватата чалга потребност – вижте ме, аЗ съм раЗкрепостен и слушам всичко. За чалгаря всичко е само това – чалга и хаус. Вече не схващам кое харесват повече – амфетамина или муЗиката, чалгата или хауса. Не раЗбира също как по обяд може да се натряскаш с ракия и да пощракваш с пръсти на някоя фолкдива, а вечер да треснеш 2 линии и да „иЗбухнеш” на Тери Франсис или Калмаран. Не че те са лоши DJ, нали .. просто ни липсва хаус културата за да употребим правилно тая муЗика. Нищо не раЗбирам, честно ви каЗвам.

Сега като се замисля и регистрирам колко е лесно да слушаш хаус. По-лесно и от чалгата, а да слушаш чалга е просто като 2 и 2. В чалга текстовете няма повече от 20-на раЗлични думи в максимук 8 иЗречения беЗ особен смисъл. В хауса пък почти липсва текст. Интересно е, че докато при чалгата трябва да иЗтъкнеш колко си пиян, то при хауса трябва да те забележат колко си друсан. Друго: феновете на чалгата обичат да носят особено анцуци. Обожават ги, боготворят ги. Хаусърите са с риЗки и овърсайЗ очила, т.е. нещо като маски за оскижен. Липса на вкус гарниран с особен вид колоритност. Отвратително!

Днес обаче се срещат едни субекти, въплатили в себе си представителите на горните 2 субкултури. Въпросните персонажи се поЗнават иЗдалеч – джапанки тип „прашка”, долнище на анцуг „Адидас” (2 или 4 ленти!), риЗа на цветя и палмови листа, слънчеви очила скриващи 2/3 от лицето, футболна прическа (отгоре на бодли, отЗад на кече) и задължителната чантичка преЗ рамо! Това са новите истински нощни хаус фенове и дневни чалга такива – нелепо реални за съжаление …

Съвременният лидер

От доста време не бях писал, а искам да споделя с вас нещо.

Преди около месец бях на един семинар, който беше свързан с магистратурата ми по мениджмънт. Там сътворихме едно клипче като екипен проект, което имаше за цел да бъде инспириращо и вдъхновяващо, насочено към съвременните мениджъри-лидери. Погледнете го, дано ви хареса. Всеки коментар ще е добре дошъл !

httpv://www.youtube.com/watch?v=m_1LpmbSk64

Орисия ли е, да я опишеш…

Нали си вездесъщ, Господи?!
Защо така си отвърнал глава от нас и позволяваш на неколцина престъпници да ни затриват бавно и мъчително като народ, като нация?
Както ти сторихме, Господи, че от нийде съжаление няма, от нийде милост няма, от нийде помощ няма?!
Римляните те разпънаха на кръст, но ти им прости, Господи…
Какво по-лошо сторихме ние, та така ни наказваш? Нима те предадохме, нима те замерихме с камък, нима се отрекохме от теб?!
Двеста години, Господи, под гръцко робство сме били, но вярата и Църквата си запазихме.
Петстотин години, Господи, под турско робство сме били, и пак вярата не си дадохме; кръвта и главите си дадохме, но с теб останахме. И децата ни взеха, и майките и майчиното им мляко взеха, но вярата си не продадохме…
Защо ни обричаш на гибел, Господи?
Грешни сме, знам. Грешни сме, че сами позволяваме на крадци да ни управляват, но толкова ли сме виновни, та да заслужим тази съдба? Да не престава да ни съпътства нищетата и бедността, да сме малцинство с собствената си родина, да сме бели роби, да се скитаме немили-недраги по земята…
Лоши ли сме, Господи, че сме овце? Това ли не можеш да ни простиш, че хиляда и триста години все чужд пастир ни налага с тоягата си?
А като малък, Господи, съм чел, че когато си раздавал земите, за нас не останало парче, та си взел от всяка земя по малко и си го дал на нас, та затова сме станали най-хубавата земя на света.
Защо сега позволяваш да ни отнемат и горите, и планините, и езерата, и хората. Защо допускаш майките да се отричат от децата си, синовете да напускат страната си, бащите да се чудят как да изхранят семейството си? Колко сме черни, колко сме виновни пред теб, Господи, и с какво?!
И не ни казвай, че после ще ни отредиш живот в Рая, защото няма толкова боя на света, с която да ни изпишат икони като мъченици… То такъв живот живее ли се? Па и ще остане ли българин на тази земя, който да пролее сълза за нас, който да си спомни за нас, който да запали свещица за нас?
Помогни ни, Господи, нали си вездесъщ?! spela kasino

Спрете ни тока, не искаме вода

Уважаеми читателю,
В началото на календарната година направих един текстови файл и в него записвам по-значимите неща, които се случват в България. Пълният текст ще видиш в края на месец декември (ако имам пари да си платя интернета и пишещите ми пръсти не са премръзнали от студ, тъй като не съм сигурен, че съм дотолкова платежоспособен, че да отчитам всеки месец на ЧЕЗ парите за изразходвания от мен ток). Само ще ти подскажа, че в този файл пиша предимно за увеличаване: на ток, вода, газ, петрол, хранителни продукти, такси за обучение, медицинско обслужване, билети и прочее. А! И веднъж писах за увеличението на заплатите – минималната „скочи” с 20 лева.
И понеже традициите трябва да се спазват, на 1-ви юли осъмнахме с нова цена на тока: цели 13%, въпреки обещаните 10%. Тананикайки си “Спрете ни тока, не искаме вода” на Хиподил, още неотърсил се от шока, ново увеличение тази сутрин ме стресна – това на хляба.
Именно увеличението на хляба ме накара да си спомня за Великата френска революция, която е разтърсила основите на Европа, а влиянието й е било усетено в целия свят. Тази Велика френска революция, която е осигурила храна на бедните, демокрация (ама истинска!) на Франция и е създала нов ред в обществото!


Кое е дало началото й?
Според историците, това е годините на занемаряване от правителството, което оставя френския народ в бедност и глад, празната хазна, огромните данъци, които трябва да плащат бедните селяни ( в същото време благородниците са били освободени от данъци!) и разкоша, които Версай си позволява, докато народа гине.
Но една от най-важните причини е бил хлябът!
Хлябът бил основната храна на французите, а лошите реколти повишили цената на брашното. Скокът в цената на хляба веднага бил усетен от всички и скоро един самун струвал колкото една месечна заплата.

„Знаете ли защо има толкова хора в нужда?
Защото това, което поемате лакомо за един ден, ще стигне за прехраната на 1000 души!”
Максимилиан Робеспиер

Гладът преминал в гняв, а в цяла Франция започнали бунтове. Паднала Бастилията. best online pokies