-2010

ТоЗи път ще бъда съвсем кратък с темата за равносметката в края на годината. За раЗлика от предните пъти сега няма да се впускам в подробности били те лични или общи. Така или иначе годината я писахме криЗисна – поне да пестиме и от думи.

Не знам дали ще съм честен ако кажа, че не мога да преценя дали бе успешна или провалена иЗминалата 2010-та. Знам само, че почти нищо раЗлично не се случи от предната 2009-та. Едни и същи си останаха и ДС-та и скандалите в министерствата, и неуредиците в здравната и съдебната система, и нечестивите закачки между премиер и преЗидент. Изложихме се дори пред света с бившата шефка на Държавен фонд земеделие Калина Илиева. Всички ни видяха такива, каквито сме всъщност. И докато народа обедняваше и затъваше до шия в заеми, младото и талантливо иначе поколение на България продължаваше да напуска родината си за да търси реалиЗация в други държави. И дали от съчувствие, че населението ни намалява, Франция реши да запълни редиците ни – върнаха си ни ромите. Стана скандал – ромите заявиха, че пак ще се върнат във Франция, щото тук в България нищо добро не ги чака …

Всичко това не пречеше на управленците да се тупат в гърдите. СряЗаха се много ленти, удариха се много „първи копки” и повечето богати българи се сдобиха с прякори – наглите, крокодилите, регистраторите, лихварите, недосегаемите и други. И макар, че МВР ни покаЗа лошите, нито един не бе осъден. Така стана и с неЗаконните строежи – свят вдяха стотици сараи, но съборени бяха едва десетина бараки колкото за пред очите на хора. Лошото е, че същите тея хора, макар и невярващи вече на праЗни прикаЗки, не правеха нищо за да отстоят правата си подобно на гърци, руснаци, украинци, италианци и француЗи. Протестите и стачките се брояха на пръсти (дали от страх, дали защото все се надяваме на друг е трудно да се каже).

От друга страна не може да не отречем постиженията в спорта. Едно голямо БРАВО за националния отбор по волейбол. Адмирации също за борбата и тениса. От части и за футбола, където Бербатов вкара хеттрик на Ливърпул и пет (5!) срещу Блекбърн.

Подаръци под новогодишната елха трябва да има и за консуматорите на качественото – хората, които продължават да вярват, че има елит в България, че като поданици на ЕС не само трябва да се надяваме, но и истински да вярваме, че страната ни ще бъде подиум на висококвалифицирани специалисти, професионалисти и социалноангажирани лидери, които да останат тук и да карат нещата в България най-сетне да се случват, за да може всеки да се стреми към по-добър живот и кариера.Посоката е правилна.

Колкото до мен: написах 100-те, стиснах ръката на Глен Бентън и видях на живо The Big 4 – това е предостатъчно да отбележа 2010 като успешна.

Спорна 201!  Бъдете здрави!

Моят ден беЗ skype

… беше съвсем като всеки останал. Не ми беше лошо, не се тръшках, не се жалвах на приятели по телефона, не писах дори „Кога по дяволите ще оправят skype?!” по форумите и дори дадох игнор на моментално съЗдадената група във фейсбук „Скайп се бъгна”.

Днес, след като вече всичко е наред и милиони потребители въЗобновиха скайп-комуникацията, установих, че няма повърнали, припаднали, полудели или починали ултраси на skype. Всичко си е както преди.

ОкаЗва се, че денят беЗ skype е съвсем поносим и дори желателен, за да могат потребителите да обърнат внимание на хората около себе си, да идат на кино или да прочетат някоя и друга книга (нещо отдавна забравено за съжаление). А също така и да се наспят добре.

“Островът”

Когато част от екипа на #torsion заяви, че ще се занимава с кино, леко се иЗумих. Верно, че саркаЗмът и налудничавите идеи на теЗи хора не са недостатък, но пък не са и голямо предимство, когато си решил да снимаш филм. Така или иначе режисьорският им дебют се окаЗа експреримент. Или по право, според думите на самия режисьор „мистичен експеримент номер 39”.  Но да си приЗнаем, в експериментирането, досущ както и при любовта, всяко начало е трудно. Важно е да имаш усет, хъс и желание за работа, особено когато боравиш с такава материя като пропадане на субпространството, преплитане на времето, раЗкъсване на времевия пояс, раЗпространение и задържане на материя и антиматерия, която от своя страна води до зануляване на състоянието премахване на съществуването на двете.

“Островът” предиЗвика обаче противоречиви мнения. Имаше такива ултраси, които заявиха, че еди кой си кадър е могъл да бъде доиЗпипан, а друг пък съвсем бил иЗлишен, защото не бил по тематиката на филма. Аз взех страната на режисьора и поЗнавачески заключих, че не винаги нещата могат да бъдат съвършени, че понякога при липса на черешка марашино коктейла се гарнира само с портокалови реЗени, но като цяло се цели питието да остави един приятен послевкус. Добавих също и че това все пак е дебютния им филм, където неволно допуснатите грешки са простими. Важното е, че е направен с удоволствие.

И аха да пуснат трейлър, режисьорът и главният герой вЗеха, че си биха капаците и отпрашиха към Лондон с думите “публиката може да почака”. To be continued …

 

Великолепните поЗьори

Винаги съм смятал, че “много хубаво не е на хубаво” важи в пълна сила за България.  Че макар и да направим нещо добро и качествено, то по нататъшен опит да го повторим и подобрим се окаЗва провал.

Снощи гледах финала на “Великолепната шесторка”. 2-ят сеЗон на предаването (ще си поЗволя да го наричам така) е в съвместно партньорство с УНИЦЕФ, но за раЗлика от предната кампания на bTV и УНИЦЕФ, сега всичко бе огромен провал маскиран по особено умел начин и режисиран от виртуоЗи на PR иЗкувството, които дори имаха наглостта на нарекат предаването си с нечестивото определение “шоу”. Но може би и с право … “Великолепната шесторка” не будеше у зрителя представа за благотворителна акция, а по-скоро генерална репетиция за новогодишна програма. С цялата си колоритност от персонажи, с оная покаЗност на скъпи тоалети, с фалшивите усмивки и най-сетне с иЗкуственити цици на участничките (които покаЗваха на зрителя по най-беЗцеремомен начин), “Великолепната шесторка” се окаЗа огромен медиен провал, но пък чудесен политически PR.

Жалко за лицемерните усмивки на участниците и за децата беЗ родители, които имат истинска нужда от грижи, топлина и най-вече честност. Жалко и за “усилията” на водещите … Така нареченото “шоу” не се получи …