Мунчо на Новото време

Толкова много се иЗписа напоследък на Стефан от Кортен, толкова много се иЗговори, че за тоя, който все още не е каЗал 2-3 думи по случая му става чак неудобно.

Кой си ти, Стефане, е въпросът, който бих задал първо. Не защо го направи, не колко време си обмислял „плана” за обира на банката, а кой си ти всъщност. Обществото те знае само като Стефан от Кортен, но преди да станеш това, ти беше Иван, после беше наркоман, после беше турчин, после те нарекоха загубеняк, сетне те обявиха за луд, а днес вече има инициативен комитет в подкрепа на твоето оневиняване от твоите съселяни, за които ти вече си национален герой.

Голям си ти, Стефане! Голям, защото накара медиите да говорят за теб цяла седмица, пренебрегвайки и войната в Либия, и бедствията в Япония. Гледецът беше приковал очи в очакване да направиш нещо и хич и не се интересуваше, че две държави са на път да иЗчеЗнат от картата на света. Ти държеше под прицел 6 човека, докато в същото време Либия даде около 7000 жертви, а Япония 12000. Не е важно, че нищо не им направи, важното е, че България се интересуваше само от теб. Голям си наистина, Стефане. Чувствай се голям!

Герой си ти, Стефане! Герой за ония, които в мечтите си са силни, дръЗки и смели. Които насън подготвят бунт, правят революция и свалят правителството. Които тайно мечтаят да са като гърци и француЗи – да не им пука, да стачкуват, да отстояват исканията си, да не ги е страх, че ще бъдат бити от полицията (която стачкува повече от тях!). За тях ти винаги ще си Мунчо на новото време – единственият, който дръЗна да вдигне пушка пистолет срещу СИСТЕМАТА. Не е важно, че не уби тая система; важното е, че нанесе удър по нея. Герой си наистина, Стефане. Чувствай се герой!

Но си и беЗкрайно жалък, Стефане! Жалък за ония, които в началото те превъЗнасяха, а сега с наслада те унижават сякаш си ги обидил с нещо и с насмешка и преЗрение те споменават между раЗговорите си. Жалък си си, защото в днешно време сам войнът никога не е войн и е трябвало да си наясно, че успехът е страшно важен за крайния реЗултат. Ти нищо не постигна за съжаление – чувствай се жалък!

Но какво пък! В крайна сметка точно ти, Стефане, беше център на всеобщото внимание и имаше своите 15 минути слава па макар и печална. Най-тъжното е, че на твой гръб лаврите обра родната полиция. Тая така залиняла откъм страна на действия полиция днес се чувства адски горда, че съумя да те обеЗвреди, Стефане. Ти, който влеЗе беЗ цел в банката, не ограби и не уби. Ти си абсолютен червей и в същото време истински лъв. Ти държа в подчинение 2 дни цялата система на МВР. И ако в другите държави е ежедневие полицията да се справя с терористи, то тук явно това е равносилно на героиЗъм! Фалшив обаче…

Има нещо смешно в цялата тая история за съжаление. Обществото днес е раЗделено на две – едни искат да те линчуват с камъни, а другите искат да ти иЗпишат икона. Докато се лутат в търсенето на правилния отговор, ти Стефане, се чувствай свободен и най-вече – истински!

БНТ или ТНТ !?

Има нещо гнило в България. Дали са политиците или обикновените граждани е трудно да се прецени обаче. Политиците защото раЗрешават раЗни абсурди, а гражданите защото само мърморят под носа си и нищо не предприемат за да ги спрат.

Новината от вчера е стресираща и страшна за българското население. Може да я прочетете тук: http://www.vsekiden.com/89928

Очаквано и все пак иЗумително! Потурчването продължава с пълна сила в обща оргия с поробителите. Интеграцията на ромите е иЗмислена дума. Ромската интеграция е маскирана циганиЗация на населението. След като не можем да търпим 10 минути новини на турски в национален ефир ще гледаме цял канал на турски, цигански и евреиски. Хвала БНТ! Защо обаче не смените името на ТНТ ?! Ще приляга идеално на инициативата ви да зарадвате раЗличните етнически групи в България.

Еничарството е в сила и днес и никой не може да спре тоЗи ужас. Дори Бойко Борисов, който през 2009-та година подкрепи референдума на „Атака” за свалянето на новините на турски еЗик от ефир, но в последствие оттегли подкрепата си, защото турския министър-председател му каЗа, че това са потъпкване на човешки права. Явно нямаме думата в собствената си родина. Нямаме и права. Видно е, че нарежданията идат от друго място. Някой управлява страната ни беЗ да има нищо общо с нея. Това, съгласете се с мен, е повече от беЗумие. И беЗумие страшно дори, защото си представям България след 10-20 години – циганите са повече от българите, шалварите и фереджетата са доминиращи сред облеклата, а синагогите и джамиите са повече от християнските църкви. Ужасът е преголям и ми се иска да повърна!

In vino veritas

Има нещо общо между вЗривовете в японската атомна централа „Фукушима” и националния български протест срещу горивата. Това далеч не е паниката. Общото е … алкохола.

След като цената на бенЗина стана по-скъпа от бирата, сред народа място зае нов слоган: „Пий! Не карай!” Вчера пък родни професори посъветваха жителите в България да пият повече червено вино. Това било иЗпитана рецепта срещу заплаха от радиация. Дори била докаЗана след аварията в Чернобил..

Ми .. да пием – наЗдраве! То друго така или иначе не ни остана. Не можем да иЗберем читави управници, не можем да иЗградим ДЮШ и игирща за малките деца, не можем да се справим с корупцията и престъпленията, с мутрите, с кражбите, с мародерствата по улиците и прочее. Но винаги можем да се напием. Тогава ще сме смели и силни, и най-вече обединени, защото в момента сме страшно егоистично и завистливо племе беЗ чувство за отговорност и граждански дълг за раЗлика от японците, които са сплотени и дисциплинирани, и всички заедно действат за преодоляване на щетите от сполетялата ги трагедия. БеЗ да се напиват обаче …

Бягство от Сибир

Лагерите на ГУЛАГ, Сибир, 1940 година. Там където лятото е страшен задух, а зимата непоносим студ. На територия от над 10 милиона квадратни километра са раЗположени лагери за принудителен труд или с други думи: каторги. Представете си огромен двор обграден с двойна ограда между която се движат часови. Вътре има няколко т. нар. каЗарми в които раЗпределени по раЗдели живеят арестантите натъпкани като сардели сред въшки, бълхи и хлебарки. Представители на цяла Русия, там има раЗбойници, апаши, скитници, убийци, шпиони, военни и политически престъпници. В каторгите са ония, които са застанали против замаскираната деспотична машина наречена комуниЗъм. Осъдени на 10 или 20 години тежък каторжен труд, времето за тях там е спряло отдавна. Каторгите са място, на което дори Господ е обърнал гръб за това всички там живеят ден за ден и раЗчитат единствено на собствените си сили.

Но цел на всеки един затворен човек е да иЗбяга. Точно за това и Зоран, Валка, Смит и няколко други политически престъпници решават да иЗбягат от каторгата. Макар да знаят, че суровата зима може да ги убие, те са решени на всичко за да са свободни. Прекосявайки Сибир, пустинята Гоби, Тибет и Хималаите, те стигат до Индия и там намират жадуваната свобода.

БаЗиран по действителен случай по мемоарите на полския лейтенант Славомир Равич, “The Way Back” е иЗключително силен филм за свръхчовешкото желание и борба за свобода. Макар и малко муден на моменти, както и прекалено тежък преЗ цялото време, филмът е доста въЗдействащ и не бива да се пропуска от никой киноман. Приятно гледане и раЗмисъл.

“Турция ке падне”

Тая година, за раЗлика от миналата, няма да се впускам в раЗсъждения относно турциЗма и чалгиЗацията в България. Няма да правя и аналиЗи на българския хъш. Тая година реших да обърна внимание на един преломен момент в историята на българското освободително движение.

Това, което ще прочетеш по-долу, уважаеми читателю, е част от подготовката за Априлското въстание, което по своите движещи сили – представители на всички съсловия на обществото от селянина, преЗ занаятчията, търговеца и интелектуалеца – и по своята цел – иЗвоюване на неЗависима България – е връх в българската националноосвободителна революция. Макар и удавено в кръв, въстанието е постигнало своето, а самата прелюдия на борбата е пораЗителна и е мерило за силата на една велика идея.

Честит праЗник, БЪЛГАРИ!

Shipkaf0rbLoG
Снимка и ретуш: Наско(Пловдив)

„…с напредването на пролетта и революционното кипене напредваше гигантски. Цяла Западна Тракия – главната му област – приличаше тая пролет на един вулкан, който иЗдаваше глух тътен, предиЗвестник на иЗригването. Рояк апостоли и проповедници кръстосваха планини и полета и органиЗираха борбата. … Преди 20-на години Раковски , който бе загатнал в едно село за въстание, едва бе се спасил от пайванта на селянитес помощта на женски дрехи. Сега народът, като чуеше, че иде апостол, вместо потери пращаше му телегации да го приемат. … Идеята със стихийна сила проникваше всъду, обхващаше всичко – и балкана, и равнината, и колибата на сиромаха, и килията на монаха. Даже чорбаджийте, жигосаната класа, се намериха под обаянието на идеята, която вълнуваше умовете на средата им.

Прочее въодушевлението растеше и заливаше всичко. Всеки ден то вЗемаше нови раЗмери и нова сила и заедно с него – приготовленията; старо и младо беше се заловило за работа. Селяните не дооряваха нивите, за да леят куршуми, и гражданите заряЗваха търговията. Тайни шощи снивяха денонощно; младежите иЗлаЗяха на военно обучениес пушки; жените тъчаха навуща, плетяха върви за тях и увиваха фишеци; бабите месеха и печаха сухари; чиЗмарите работеха само чанти, цървули, паласки и други бунтовнически потреби. … Във всяко село растеше складът на оръжие, куршум и барут – барута го доставяха самите турци, черешовите дънери провъртяни, одялани, стегнати с желеЗни обръчи, обраЗуваха артилерията! … Старите хора учудени си каЗваха: „Това е поличба божия!”

Иван Вазов, „Под игото”