Честит ден на книгата и авторското право

pisalka

Днес, на международния ден на книгата и авторското право, ние от екипа на KlubTupak се чувстваме не само длъжни да отбележим тази дата с обикновена честитка, но и да добавим кратък текст за неумиращата и вдъхновяваща сила на книгата.
Честта (за сетен път!) се падна на мен.

Всъщност, какво представлява книгата?
Сам Аристотел казва:
„Книгата е хубава, ако авторът казва в нея само това, което трябва, и така, както трябва.”
Към тези думи бих добавил и Чеховото: „Не пиши, когато няма какво да напишеш.”, защото сами знаете, че да напишеш нещо не е като да кажеш нещо. Трудно се пише. Още по-трудно е да започнеш да пишеш. Но всяко първо нещо е изпитание – дори и в любовта е така. За това днес нека помислим за всички онези автори, издатели, редактори, поети, писатели и прочее майстори на перото, които изливат душата и сърцето си върху редовете за своите читатели. Техният труд не бива да бъде пренебрегван и омаловажаван, пък и ви моля: надейте да сканирате, печатате или публикувате в интернет от тяхно име. Имайте уважение към авторското право.

Противоречиви чувства напират в мен като споменах интернет. Както навремето пергаментът, устното и ръкописното слово са немеели пред печата, така и днес печатът на свой ред е застрашен от новата сила – безпрецедентният информационен източник интернет. Там, където може да намериш и прочетеш всичко, което те интересува. Отделен въпрос е дали е авторско. Днес тези неща не са от особено значение за повечето потребители на глобалната мрежа. Те разглеждат и четат ежедневно десетки статии или уеб блогове, без да си дадат сметка, че написаното е откраднато. Винаги съм се изумявал на такива крадци, които имат нахалството да наричат това „моята статия” или „моя блог”. Затова и ние, които винаги сме се стремели да се отличаваме от другите с остроумие и оригиналност на мисленето, се чувстваме по един или друг начин застрашени от тези крадците на авторското слово.

И тъй като имаме честта да считаме и себе си за автори, днес ние също празнуваме. Честит празник и на вас, уважаеми читатели. И не забравяйте, че книгата е удоволствие и само написаното остава.2011

Happy Beerday, KlubTupak!

Точно преди една година бяхме толкова претрупани с лични и служебни ангажименти, че не остана време да отпразнуваме новия първи рожден ден на блога ни и с това да дадем старт на т. нар. la vita nuova.
С ръка на сърцето признавам, че днес все още изпитваме неудобство от постъпката си, тъй като не намерихме мъничко време да отбележим тоя така паметен за нас ден.
През годините блогът ни претърпя куп метаморфози: започнахме с хостманията – сменихме hit.bg с .tk, докато накрая се установим на .com. Веднъж дори си счупих HDD-то, на който бяха всички текстове, снимков материал и идеи за блога. Ядосвахме се, че трудно ни разбираха, но пък се гордеехме, че карахме нещата все пак да се движат. В един момент обаче ни писна; махнахме с ръка на всичко и се отказахме…
Но точно преди две години стартирахме отново. На 21 април 2009 честта да напиша първите изречения на новия ни стар блог се падна на мен. И написах кои сме ние. Случайно или не текстове започнахме да публикуваме 2 дни след това – точно на международният ден на книгата и авторското право. На тоя ден традицията повелява хората да си подаряват книги. Ние, които винаги сме държали да се отличаваме от другите с оригинални идеи, ви подарихме уебблог.
Минахме периода на докосване, пипане и усещане – онова, което отърва на едногодишните бебета. Вече сме запознати със света около нас и дори се опитваме да анализираме нещата – кое е добро и кое не. Твърдо вярвайки на максимата, че човек се учи докато е жив, ние няма да спрем дотук, а продължаваме напред в търсене на отговорите на куп въпроси, които ни тормозят.

Ето по този начин пораснахме и продължаваме да растем!
Happy Beerday, KlubTupak!

The Pulitzer Prizes 2011

Късно снощи бяха раЗдадени 95-те награди за журналистика “Пулицър”. Победителите във всичките 21 категории ще получат своите приЗове в края на май.
А ето и самите наградени на церемонията в Ню Йорк.
За едни интересно, за други не – дано да си от първите:

* Public Service – Los Angeles Times
* Investigative Reporting – Paige St. John of the Sarasota Herald-Tribune
*Commentary – David Leonhardt of The New York Times
*Criticism – Sebastian Smee of The Boston Globe
* Editorial Writing – Joseph Rago of The Wall Street Journal
* Breaking News Photography – Carol Guzy, Nikki Kahn and Ricky Carioti of The Washington Post
* Feature Photography – Barbara Davidson of the Los Angeles Times
Пълният линк: ТУК

(А)

Замаян от цялата нелепост около случая с пуснатия на свобода срещу подписка Йордан Козарев, който изнасилил дъщеря си на 12 годишна възраст и продължил да издевателства над нея през следващите пет, реших да съм докрай откровен, въпреки че е трудно да се намерят думи, които да съответстват на трагизма в случая.

В България всеки краде каквото може и всеки убива както може. Думите като ред и закон отдавна са иЗгубили своя смисъл и значение – факт! Но не това е нещото, което трябва да кара българските майки да се притесняват за дъщерите си. Това, което се случи вчера на 17 годишната жертва на Йордан може да се случи утре с друго момиче. Или може да се случва дори в момента някъде. Никой не може да бъде застрахован срещу действията на разни иЗверги. Онова, за което българските майки трябва сериоЗно да се притесняват е, че в България липсва справедливост и логика, когато говорим за съд и съдебни служители. И това далеч не е първият пример за беЗполеЗност и посредственост на съдебната ни система.

Реших да погледна встрани и да дам пример със Запад, където се налагат истински присъди, но в крайна сметка се откаЗах. Исках да се успокоя с това, че понякога присъдите са справедливи, докато понякога не са, но дълбоко в себе си не чувствам, че не би трябвало да има такова раЗделение. И така стигнах до заключението, че когато има справедливост имаме Европа, а когато нямаме – България.

Неволите на Денисович

Всяка прилика

Денисович, след като се иЗбръсна гладко, облече се, погледна за последен път часовника (той беше много зависим от времето) и иЗлеЗе. Днес му се обадиха от една агенция за интервю за работа.  Денисович никак не очакваше да го потърсят, защото обявата беше за мениджър-ръководител на екип. Изненадаха го приятено обаче.

Противник на традиции и остарели принципи и до иЗстъпление мраЗещ „новата мода е да се подранява за среща”,  Денисович твърдо реши да закъснее, но в рамките на умереното. Точно в 15:05 часа той влеЗе в офиса на „***”. Реши, че 5 минутното закъснение ще държи другата страна в очакване. Противно на очакванията му обаче, други кандидати за интервюто нямаше. Госпожа Мюлер, шефката на агенцията му предложи кафе и започнаха един скучен и досаден за него раЗговор. Обясни му, че работата не е такава, каквато пишеше в обявата, че няма конкретно работно време, че няма основна заплата, а само %, че не предлагат дори трудов договор.  Денисович осъЗна огромното раЗминаване между онова, което предлагаше обявата за работа и това което му предлагаха, при все, че госпожа Мюлер на няколко пъти спомена, че фирмата им се гради на честност и проЗрачност.

След едночасов раЗговор,  Денисович си тръгна оставяйки надеждата, че ще се съгласи да бъде новият служител на агенцията, но дълбоко в себе си бе раЗочарован от срещата. Хвана си такси до вкъщи, влеЗе в апартамента си и окачи на закачалката елегантното спортно сако на ZARA. В тоЗи миг в съЗнанието му иЗникнаха последните думи на госпожа Мюлер: „И да знаете, че ние много държим да сме облечени по така”. Спомни си евтината конфекция, с която бе облечена госпожа Мюлер. Погледна в огледалото марковите си кецове на Nike, джинсите на Eddie Bauer и лонгслийва на Rip Curl  и се запита какво точно значи да си облечен „по така”. Сетне поЗнавачески заключи, че въЗрастните предпочитат кича и не раЗбират дрескода, който младите следват днес. Като скъса кода за достъп до POP теста който му бяха дали,  Денисович плю на цялата работа, отвори си една бира и реши да не се занимава с глупости.

Има ли почва ромската интеграция у нас

* Шестима роми потрошиха с павета патрулна кола на полицията по време на 70-километрово преследване в София. По време на гонката шофьорът на преследваната кола се опитал да иЗбута служебния автомобил извън пътното платно, а спътниците му хвърляли павета по патрулката, в резултат на което предното й стъкло било счупено. *

Това, уважаеми читателю, не е нито сюжет на филм, нито литературна иЗмислица. Това е реалността вчера, днес и за в бъдеще. С думи прости: made in BG.

Интеграцията. Циганската такава. Започнала още преди времето на Освобождението. Онова нещо, което практически е невъЗможно и нелогично, но трябва да го има заради Новото време. My ass!!! Ето какво се случва, когато се опитваш да приобщиш циганите към обществото – мятат с павета по теб, по колите ти, по патрулките. Аз винаги съм ненавиждал родната полиция, но точно в тоя момент искрено ги съжалявам. Не че не знаят какво да правят, а че нямат права, които да упражнят.

Това е циганската благодарност – да отхапят ръката, която ги е хранела. Нещо подобно на оня арабски анекдот за честата дума: „мога да ти обещая, че няма да ти крада дините, но това не ми пречи да ти окрада тиквите”. Да се опитваш да ги научиш да четат и пишат, да са грамотни, щастливи, сити, да имт топла вода и да знаят за какво служи сапуна. Да искаш да ги направиш хора, а те да се опитват да те убият за благодарност. Реално ли е това ми кажете?! Не е, но то се случва така или иначе …

България губи ежегодно милиони лева от неплатени сметки за ток. Ток, които циганите полЗват, но няма сила, която да им забрани това нещо. В циганските гета се раЗпространяват зараЗи от липсата на хигиена – гъбички, сифилис, хепатит, спин. Там също липсва силата, която да ги закара до диспансера. Населението на България пропищя и в последствие онемя от циганските грабежи и убийства. Това също остава беЗнакаЗано. Защо? Защото циганите са социално слаби и имат права. От мен да знаете – „точен и стабилен циганин” няма! Това е мит. Опитайте се да ги обвините в нещо – ще ви съдят за дискриминация и потъпкване на човешки права. Опитайте се да ги накарате да работят нещо – ще ви се иЗсмеят в очите с думите „ние сме прост народ, неук .. ако работищ ме вЗемаме минималната работна заплата, а така не работим и вЗемаме повече пари като социални помощи”.

В същото това време докато светът се опитва да интегрира циганите в обществото, според проекта „Ромско езикознание и ромски език“, циганите наричат другите народи с думата „гаджо“ (не-хора) и в частност славяните – с „дас“, произхождаща от староиндийска дума за “слуга”, „роб“.