Професия “родилка”

Доскоро си мислех, че 10-те малки негърчета са само герои в романа на Агата Кристи. Нали се сещате за песента:

„Десет малки негърчета похапваха добре,
задави се едното, сега са девет те.
Девет малки негърчета до късно поседяха,
заспа едното непробудно и вече осем бяха.
Осем малки негърчета пътуваха из Девън,
едното там остана и върнаха се седем… „


Тия дни в България обаче 36 годишната Диана от село Долна Махала, Карловско роди триЗнаци в Окръжна болница Пловдив. За статистиката да отбележим, че това са десетото, единадесетото и дванадесетото поредно бебе на Диана. Да, уважаеми читателю, тя е циганка и има 12 деца! Първото е родила на 17 години, а вече е и горда баба на 2 внучки. Лошото е, че не знае рождените дни на рожбите си … Освен, че е циганка, Диана и съпругът и са беЗработни. Всъщност майката не може да се нарече беЗработна. Да родиш 12 деца си е професия и още как! Професия „родилка”. Сега Диана няма да получи поредния отпуск по майчинство, но пък ще вЗема пари от държавата като социално слаба многодетна майка. Ето това се нарича поминък! Не работиш, раждаш – българите бъхтят къртовски труд, държавата им удържа пари от убийствено ниските заплати и ги дава на циганките, които никога няма да работят тяхната работа. Те имат друго задължение: да се чукат. Денонощно. Те раждат с такава скорост децата си, с каквато само инкубатор люпи пилетата в птицефермите. За тях преЗерватив или спирала са непоЗнати думи, табу. Техните деца винаги са здрави, българските – не винаги. За техните деца ще има помощи (пари, храна, дрехи), автобус до училището и беЗплатни учебници (нищо, че повечето не се научават да пишат и четат). За българските такива луксове никога не е имало. За техните деца винаги ще има европейска програма, по която да си намерят работа (която те обаче не искат да работят), защото трябва да се интегрират. За българските деца също има програми, но шансът да те одобрят за тях клони към нулата. Те не плащат за лечение по болниците, българите плащат купища пари. Те имат права, ние – не. Заедно сме в България, която вече не съм сигурен дали е наша или тяхна …

„…Седем малки негърчета сякоха дърва,
съсече се едното, остана без глава.
Шест малки негърчета гощаваха се с мед,
жилна го пчела едното — ето ти ги пет.
Пет малки негърчета правото увлече,
едното стана съдия и четири са вече.
Четири малки негърчета поеха по море,
заплесна се едно и три са само те…”

От друга страна обаче, не може да не честитим на родилката. Циганка или не – тя е майка и е дарила вече 12 живота. Ебаси майката, а?!
Затова, ако искате да помогнете на Диана, даровития й съпруг и на 12-те й деца, можете да идете до село Долна Махала, Карловско. С джип обаче, защото път до там почти липсва. Носете си и вода за пиене, защото Диана каЗва, че там водата е лукс. Занесете и кутии с  преЗервативи, въпреки че майката обеща да не ражда повече, но аЗ някак си не й вярвам …

„…Три малки негърчета с животните играят,
мечокът смачка там едно, та две са най-накрая.
Две малки негърчета подскачат край водата,
едно издъхна на брега – такава му била съдбата.
Едно малко негърче останало само,
обеси се и ето вече, че няма ни едно.”

Граждани -VS- Власт

Мануела Горсова – момичето, което бе осакатено при катастрофа от  Максим Стависки, трябва да плати 21 хиляди лева на него и на застрахователите му. Спорното решение е издадено от Софийския градски съд.

Мануела, която все още се възстановява от катастрофата през 2007-ма и ще се нуждае от ежедневни грижи и скъпо лечение, сега трябва да плати 9 хиляди лева на Стависки и 12 хиляди на неговата застрахователна компания. Парите са за съдебни разходи.

В момента ми е трудно да коментирам тоЗи парадокс, за това ще пусна една препратка към един текст, който написах преЗ 2008-ма година относно Стависки и съдебната ни система. Явно нещата не само не се подобряват, а напротив – обикновените граждани трябва да плащат, когато пречат на силните на деня.

(натисни ТУК)

soniНЕsphiri в Bulgaria 2011

Когато Balkan Entertainment Company обявиха мястото и цените на таЗгодишният Sonisphere Festival в България, с колцина мои приятели прогноЗирахме, че 2012 вече няма да го има тоя фестивал у нас.
Нещата обаче се провалиха още таЗи година. ОкаЗа се, че Slipknot са отменили участието си в България и на официалната си страница са потвърдили концерт в Берлин на същата дата. Някъде от нищото иЗникна и слуха, че Alice Cooper иЗобщо не е потвърждавал за участие в България. В крайна сметка от цялата работа така замириса на раЗвалено, че нищо не иЗлеЗе, а хилядите фенове на метъл муЗиката у нас ще останат крайно раЗочаровани от куцата работа на органиЗаторите.
Защо се стигна до тук обаче?

МЯСТОТО:
Хиподрума в Банкя, майна! Ти представяш ли си?! Ще дойдеш от някъде в София и от там ще търсиш транспорти да иЗлеЗеш иЗвън София, за да идеш някъде на полето. Glastonbury Festival пасти да яде!

ЦЕНИТЕ:
Терен: 90 лв

Седящи – между 120 – 150 лв
Фен зона: 150 лв
Къмпинг билет: 20 лв (за палатка, каравана или кемпер)
В къмпинга ще има вода и електричество.
Паркинг билет: 10 лв

Факин’ Хел!!! Миналага година дадох 120 лв. за фронтстейдж и гледах Metallica, Megadeth, Slayer и Anthrax. Тая трябва да дам 150 за някакъв старец, банда гимнаЗиални металистчета и симфоничен оркестър. Аре нема нужда!

И ТАКА:
При положение, че финансовата криЗа ни е хванала за гърлата, не знам кое точно не раЗбраха от Balkan. Само за информация: когато обявиха новината, че Amon Amarth идват в България на 18 ноември, за един ден се иЗкупиха всичките промоционални билети. Ама бяха на цена от 36 лв. За Sonisphere към момента са продадени едва около 3000.
Е да ме иЗвинявате, Balkan, ама и аЗ да бях на мястото на Slipknot, и аЗ бих ви откаЗал …

На събор

Обикновеният селски събор (по нашенски – сбор) на с. Студено Буче го превърнахме в мотосъбор. Освен че селото пропищя от рева на моторите, всички съседи останаха крайно разочаровани от метъл музиката, с която не спряхме да озвучаваме цялата улица в продължение на 14 часа. Подкрепа срещнахме само и единствено в лицето на кмета Петър Петров (наздраве чичо Петре, да ‘илядиш!), който ни похвали за добрата организация и веселото настроение.

Някои от гостите не издържаха поведението ни и си тръгнаха преждевременно. Имаше и такива, които се отбиваха за малко и тръгвайки си, казваха: “Това не е реално!”.

В крайна сметка останахме  предоволни (и пияни!) и освен че нямаме повод да се срамуваме за поведението си, дори се гордеем с него – не се сбихме с нито един местен ултрас, кротко изгледахме изпълнението на духовия оркестър на селото (браво, бай Боро!) и най-важното – не тръскахме кючеци по масите като прости чалгари, защото сме крайно възпитани и не слушаме селяшка музика!

А в един момент дори се показахме и като добри кулинари:

sb1