Б.ългарски Д.ържавни С.мърделници

Така би трябвало да се наричат Български Държавни Железници. Защо Смърделници ли? Защото не намирам по-подходяща дума, с която да опиша обстановката по някои от влаковете на БДЖ.
Отдавна бях замислил тоя текст, но все отлагах написването му. Последното ми пътуване с влак обаче ме провокира да напиша следващите редове. Наясно съм, че да пътуваш с влак е евтино и може би най-безопасния начин за предвижване. За какво плащаш обаче? Повечето родни железници са мръсни, прашни и безкрайно стари. Първото нещо, с което се сблъскваш качвайки се на някой от тези влакове е воня на мухъл, на вкиснато, на застояло. Прозорците или не се затварят, или не се отварят. Дупки по купетата изкърпени с ламарини и талашит, грубо заковани с пирони. Хартии, найлонови торбички и пластмасови бутилки се търкалят по седалките и пода, а самите седалки са до немай къде гнусни. По тях са наслагали босите си крака десетки цигани. Краката им са по-черни от мръсотия и от най-черното, което можете да си представите. Чувстващ, че докосвайки се до седалката, ще залепнеш. Стоиш прав. Три часа, четири часа, шест часа – колкото продължава пътуването ти. Повечето родни влакове са изключително бавни – движат се с около минута на километър – доста странна мерна единица. Единственото решение за да мине времето ти по-бързо е да пиеш, да се напиеш и да забравиш, че пътуваш. И също така да си сигурен, че ако повърнеш в краката си, ще е по-чисто.
Качих се с 2 бири на път на някъде. Седях на края на седалката и си мислех, че няма как да не пипна някоя кожна болест. Отпивах от бирата и се опитвах да не мисля за екземи, краста и възпалена лимфна система. Е да, но ми се допика. Във влак с 6 купета имаше една единствена отключена тоалетна. Има и служебна, но нея не можеш да ползваш. С нокътя на един пръст натиснах дръжката и влизах. Онова, което видях там, за малко да ме накара да повърна. Някаква калнообразна смес аха-аха да прелее от тоалетната чиния. Сигурен бях, че това беше смес от лайна, урина и менструална кръв. Сложих си тениската на лицето и излязох. Хората ме гледаха недоумяващо – приличах на вандал, който е дошъл да троши държавните железници, защото го е яд на безработицата и ниските заплати. Едно много симпатично момиче застана до мен и попита „Свободно ли е?”. В първия момент не я разбрах. Тя пак ме попита и кимна с глава към тоалетната. Чак тогава схванах, че иска да иде до клозета. Казах и, че там е някакъв ужас. Симпатичното младо момиче отвърна „Няма как просто…”. Искрено я съжалих и мислено си пожелах никога да не ми се случва такова нещо. Реших, че по-добре да ми се спука пикочният мехур, отколкото да умра в тоалетна на български влак. Не след време една безкрайно мръсна и лъхаща на пот циганка отиде до тоалетната, но бързо излезе с ръка на устата… и тя беше отвратена. Единствените хора, на които смрадта не правеше впечатление бяха кондукторите. Те се разкарваха толкова спокойно и така горди, сякаш бяха служители на Alstom, Siemens или ThyssenKrupp.
В крайна сметка на всеки е ясно, че има хора, които рушат, драскат с маркери по купетата и пикаят без да пускат водата. Но от друга страна пък не може никой да не се грижи за елементарната хигиена във влаковете. Все пак хората плащат за да пътуват, а не за да повръщат. Аз не съм виновен, че има лумпени без билети, които безчинстват по влаковете.
Можете ли да си представите как би се почувствал чужденец във влак на БДЖ? Можете ли да си представите неговия ужас, когато му се допикае и отиде в т. нар. тоалетни? Можете ли да си представите, че ние сме поданици на Европейския съюз? Не можете. И аз не мога. Пътуването с такива влакове на БДЖ е някакъв кошмар и за да не продължи този ужас, трябва да се направят някакви промени. Какви точно в момента не мога да кажа с точност, защото все още ми се повдига от пътуването…

CheerZ!

Една статистика сочи, че консумацията на алкохол у нас е от 3 до 5 пъти по-висока от европейските норми. Данните показват, че 70% от българите пият, но за близо 400 000 чашката е сериозен проблем. За последните 10 г. броят на дамите, които си пийват, е скочил над 6 пъти. Хората с алкохолни проблеми у нас са поне 10 пъти повече от употребяващите хероин, но нито обществото, нито институциите ги приемат на сериозно.

Горните твърдения не би трябвало да учудват никого. Всъщност, с какво друго да се занимава човек в България освен с пиене, при положение че 2/3 от сънародниците ни едва свързват двата края. Какво друго, освен да удавят мъката в чашата с алкохол?
Веднъж Чарлз Буковски на въпроса с какво се занимава, отговорил: „С нищо. С пиене. И с двете.”. Четейки творбите на Буковски, в неговите герои аз виждам олицетворение на пиещия беден българин. Няма как – ние много искаме да подражаваме на американците. Шефовете ни много държат да пушат скъпи пури, които да държат между развалените си зъби. Обичат и да пият маркови уискита, защото американците и богатите правят така, нали. Бедните в България обратно – пушат и пият каквото намерят. Но никога не се оплакват.

Бедните пият повече, защото ги боли. Единственият лек срещу тая болка е алкохола. Бърнард Шоу много добре го е казал: „Алкохолът е упойка, която помага да се изтърпи операцията, наречена живот.”  Прав е като се замисля. Наистина трябва да приемаме нещо, което да ни направи безчувствени по отношение на лошата ни съдебна система, корумпираната полиция, ниското образование, черното тото и липсата на спокоен живот…
Лиам Галахър го е казал: All I need are cigarettes and alcohol!
CheerZ!

Честит Световен ден на фотографията

Днес се навършват точно 170 години, откакто фотографията е призната от Френската академия на науките и изящните изкуства.
И до днес един въпрос тормози любителите на тази наука на светлината – хоби ли е фотографията или професия? Мисля, че двете съчетани е едно значат фотография. Еудора Уелти казва, че добрата снимка не позволява момента да избяга. Джеймс Ларопуй Кейвъм допълва, че фотографите прекарват години, дори целия си живот, в опити да уловят моменти, които взети заедно се равняват само на няколко часа. Бих добавил, че понякога се равняват дори на един миг.
Винаги съм предпочитал фотографията като начин на изразяване. Понякога се чете цяла история в една единствена снимка. Неща, които трудно можеш да представиш с думи. Фотографията е продължението на литературата – там където думите не стигат се появяват снимките. Те са послания без код.
Гледал съм работи на много фотографи. Не знам обаче мога ли да определя кой от кого е по-добър, коя фотография е по-качествената и коя е най-качествената. Всъщност какво е „качество” и как да го дефинираме? Качеството е мисловна и словесна характеристика, която се осъзнава по немисловен път. Тъй като дефинициите са продукт на ограниченото, формалното мислене, качеството не може да се дефинира. За това фотографиите не се окачествяват. Те се разбират. И чувстват. Трябва да имаш усет за тия неща и да отсееш доброто.
Честит празник и на любители, и на професионалисти – всички ония, които с фотоапарат в ръка се опитват да уловят момента.

Добрият Швейк

„Правителство, което повиши цената на бирата, неминуемо пада от власт”
Ярослав Хашек

Едва ли си чел „Приключенията на добрия войник Швейк”, но нищо не ти пречи да изгледаш филма. Е, верно, че няма холивудски екшън сцени, боеве с лазерни мечове и скъпи дългокраки проститутки, по които да точат лигите си лошите герои от филмите, стиснали скъпарски пури между развалените си зъби. Има обаче нещо съвсем друго: гаранция за истинско забавление, за което главен „виновник” е забавният и жизнерадостен Швейк.
„Приключенията на добрия войник Швейк” е антивоенен роман и обхваща периода на Първата Световна война. Сама авторът казва, че всяка епоха трябва да има своя герой. И оня епоха го намира в лицето на Йозеф Швейк, чийто образ съчетава безименния народен ропот срещу безсмислието и жестокостта на войната.
„И този тих, скромен, опърпан човек е наистина старият добър войник Швейк, героичен, храбър, чието име едно време, през австрийско, не слизаше от устата на гражданите на чешкото кралство и чиято слава не ще залезе и при републиката.”
Знаете, че животът не е школа за изтънчено поведение. За това и „Приключенията на добрия войник Швейк” не е ръководство за салонни обноски или научна книга, в която можете да намерите упътване с кои изрази можете да си служите в обществото. Но какво пък! Само оня, който не е запознат с историите на Швейк, само той не знае какво губи.

Furious and in passion

Hooligans, thugs, louts, yobs, headbangers, geezers. You can love us or hate us, we really don’t care. This is just the way we choose to show our love for the greatest game on earth. See, I’m a regular geezer, just like you.
I have a missus, a mortgage, had a job that put me in a decent bracket of society. I flew punters from one side of the country to another and I wash my hands after pissing, not before.
I was what you’d call respectabIe.
My problem was I had another life too, the one that Ianded me in here. We all had jobs, relationships, responsibilities, even kids, but that’s during the week.
Come the weekend, all that disappears and we become part of the greatest army in the world…

Светът отново е футбол!