“И в няколко дена тайно и полека, народът порасте на няколко века!”

Още когато споменаха за случая в Катуница се зареках да не пиша и коментирам случилото се.
Писна ми! Писна ми всяка седмица да пиша за загинали в катастрофи по “пътищата на България” или за чалгиЗирането и циганиЗирането на населението. Наистина ми писна.
Точно поради таЗи причина мълча трети ден и нищо не каЗвам (въпреки че колцина приятели искаха да прочетат личното ми мнение за националната трагеди в Катуница и последвалите протести).
В крайна сметка прецених, че една снимка (от шествието в Монтана) и едни беЗсмъртни думи (заглавието!) ще са достатъчно покаЗателни за случващото се преЗ последните няколко дни по улиците на България.

Една лъжовна българска неЗависимост

„  – Вие ми говорите, че е нужно да се предприеме тая борба – продължаваше Кандов наченатият разговор, – защото има за цел свободата. Свобода? Каква е тая свобода, да имаме пак княз, сиреч султанче, чиновници да ни грабят, калугери и попове да тлъстеят на наш гръб и войска да изсмуква най-жизнените сокове на народа! Това ли е свобода?
Вие си назначавате нови господари, които да заменят старите: понеже не щете шейх-юл-исляма, прегръщате друг, който носи името екзарх, сиреч менявате тирани с деспоти.”

Най-лошото нещо, което може да се случи на една нация е да праЗнува фалшиви национални праЗници. В случая днес – Независимостта на България.
Факт е, че на този ден се отбелязва годишнината от обявяването на суверенитета на Българската държава. До онзи момент, Българското княжество формално се е явявало васал на Османската империя и във всички външнополитически актове молеше за одобряване от турският султан. На 22 септември българският княз Фердинанд приел в гр. Велико Търново Манифест на Независимостта на България. От онзи момент, държавата е сменила формата от княжество на царство. Скоро след това Османската Турция и всички останали Велики сили на Европа официално са признали Царството България.

Къде обаче е българската неЗависимост, питам аЗ? И съществувала ли е иЗобщо тя?
За съжаление България е по-зависима и от хероинов наркоман. 45 години бяхме зависими от „братска” Русия. Сега сме зависими от Европейския Съюз. И още: самата ни политика също е зависима. Смята се, че нито едно политическо решение в България не се вЗима беЗ Ахмед Доган да каже какво мисли или иска.
Българската неЗависимост е иЗмислена неЗависимост. Фалшива, пошла, лицемерна. Гражданите сме зависими от количеството дупки по родните пътища (колкото повече дупки има, толкова по-голяма е вероятността да си счупим автомобила), зависими сме от спирачките на автобусите, с които пътуваме ( не се знае дали рейса е минал редовно преЗ технически преглед), зависими сме от цените на стоките (всяко едно повишение на продукт оЗначава да се лишим от нещо на трапеЗата си), зависими сме също така и от заплатите си, от добронамереността на шефовете си, от шуробаджанащината на работното място, от мутрите, от хората със сини лампи, от успехите на националният ни отбор по волейбол (нали все с нещо трябва да се гордеем и ние!), от кабелния ни оператор, от интернет, от Америка и прочее.
Зависими сме. Зависими от някой и от нещо. Но може пък така да е по-добре за нас. Не сме дорасли сами да иЗковем както свободата си, така и неЗависимостта си.
И като споменах за свобода и неЗависимост, се сетих за едни думи на Кандов (герой от Вазовия роман „Под игото”) относно свободата. Колко блиЗко заучат и сега теЗни негови думи…
„  – Вие ми говорите, че е нужно да се предприеме тая борба – продължаваше Кандов наченатият разговор, – защото има за цел свободата. Свобода? Каква е тая свобода, да имаме пак княз, сиреч султанче, чиновници да ни грабят, калугери и попове да тлъстеят на наш гръб и войска да изсмуква най-жизнените сокове на народа! Това ли е свобода? За нея аз не давам капка кръв от малкия си пръст.
– Но слушайте , господин Кандов – отговаряше Недкови – нам трябва преди всичко политическа свобода, сиреч да бъдем сами стопани на земята си и съдбините си.
– Вие си назначавате нови господари, които да заменят старите: понеже не щете шейх-юл-исляма, прегръщате друг, който носи името екзарх, сиреч менявате тирани с деспоти. Налагате на народа началници и унищожавате всяка идея за равенство; вие осъществявате правото на експлоатация на слабия от силния, на труда от капитала. Дайте на борбата си цел по-съвременна, по-човешка; направете я борба не само против турското иго, но и за възтържествуването на временните принципи…”

Честит праЗник! watch?v=Qer-u_P16P4

Моите 10 БГ филма

Отдавна бях намислил да направя един личен топ 10 на любимите ми български филми. Бавех се не за друго, а защото ми беше изключително трудно да наредя местата от 4-то до 10-то.
В класацията ми не попаднаха филми като “Щурец в ухото”, “Тримата от запаса”, “Бай Ганьо”, “Време разделно”, “Адио Рио”, “Граница”, “Господин за един ден”… и то не че не ми харесват. Напротив!
Обещавам, ако един ден правя топ 20, и те да са там 😉
И така:

10. “Опасен чар”
Тодор Колев влиза в ролята на изпечен измамник. Обикаляйки цяла България, той намира начини да съблазнява дами с предложения за брак, като след това ги ограбва.
“… както казваше моят добър приятел Франк Лойд Райт”

9. “Дами канят”
Стефан Данаилов ще видите като автомобилен инструктур, който след развода си се отдава на лекомислени любовни авантюри.
“Ти знаеш ли, че имаш страшни очи?”

8. “Баш Майсторът на море”
Гарантирана порция смях с историите на Кирил Господинов, който тръгвайки на море, аварира на пътя с “москвето”.
“Утре вземам москвето и беш!”

7. “Топло”
Едва ли има българин, който да не е гледал комедията на Владимир Янчев за жителите на кооперация “Цар Крум”, които искат да се сбодият с “топло”, но биват измамени от трима “майстори”.
“Това е ВЪЗМЕЗДИЕ!”

6. “Вчера”
Емблематичен филм. Действието се развива в края на 60-те години. Учениците на елитна езикова гимназия не са много съгласни с ограниченията, които комунистическата система им е наложила.
“Сега ще видите вие кон боб яде ли!”

 

 5. “С деца на море”
Неповторимият Георги Парцалев изпада в неудобно положение, когато детето на съседите му в София го заснема с фотоапарата точно в момент, в който любовницата му слиза от колата.
“Чичо Манчо, ти се мина с тия кебапчета… Трябваше да си земеш филе-миньон.”

4. “Момчето си отива”
Един от най-стойностните български филми за нещата от живота, за самият живот и за любовта.
“Една боза от шест стотинки…”

3. “Вилна зона”
“Вилна зона” е един от трите филма, които знам наизуст. Действието се развива ту около новобранецът Емо, ту около баджанакът Минчо.
“В съда няма тинтири-минтири, братчед. Съдът на документи ли ще вярва или на честна дума?!”

2. “От нищо нещо”
Отново главно действащо лице е незабравимият Стефан Данаилов. Тук е в ролята на ревнивия съпруг. Комичните ситуации ще ви накарат да гледате този филм отново и отново без да ви омръзне.
“И ти ли, Бруте?”

1. “Оркестър без име”
Емблемата на българското кино не се нуждае от коментар.

“- Глей са кво прай бас китарата.

– Какво прави?
– Е там е работата, че нищо не прави!”

***
Бонус
“Бунтът на L”

 

Съединението прави силата

„…През нощта срещу 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Съставено е временно правителство. След броени дни
Русия обявява своето недоволство, че акцията не е съгласувана с нея. Подкрепяна от Австро-Унгария, Сърбия на 2 ноември 1885 г. напада България. Започва Сръбско-българската война. След тридневни боеве край Сливница на 5-7 ноември българите побеждават, а последвалият Букурещки договор от 19 февруари 1886 г. възстановява довоенната граница със Сърбия. Съединението получава международно признание.

Преди 126 години няколко стотици истински българи решили, че разделението на България на Княжество България и Източна Румелия е повече от несправедливо. Те решават да обединят двете територии в една, защото съединението прави силата. И го направили! Заедно! За България!
Днес за съжаление разделяме нашите територии за пари. Колкото повече дадеш, толкова повече получаваш. Кметове и кметски наместници в ролята на феодали самоуправляват области и общини. Търгуват както с имоти и земи, така и с хорски души. В Гоголевия герой Павел Иванович Чичиков се превръща всеки, който иска да се сдобие с власт. Народът продава гласа си за 50 левова банкнота, 2 бири и 3 кебапчета. И вече е мъртва душа…
Последните няколко години на управление разкъсаха България като дрипа. Не за това са се борили истинските управници на родината ни преди 126 години…
Честит празник, БЪЛГАРИ!

ПоЗдрави от мен Боговете

In memoriam: Митко Воев

Смъртта отне на 5 септември 1992 година не само един поет, компоЗитор, вокалист и муЗикант. Тя отне и ЧОВЕКА Димитър Воев. С него замина и част от искреността на родната муЗика….

РаЗлиствам книгата „Поздрави от мен Боговете” на иЗдателска къща Литавра и за сетен път чета: „…Димитър Воев – съЗдателят, вдъхновителят и концептуалистът на рокгрупа „Нова Генерация” – бе художествено явление и последователен новатор. При това – не само в областта на муЗикалния авангард, а и в областта на текста, рисунката и метафората.”
Не съм се свърЗвал с иЗдателството за раЗрешение да полЗвам текста, защото време все няма… Дано да не ми се сърдят.
Чета там за сетен път за „Нова Генерация” – групата на Митко Воев; групата, с която се забавлява се е забавлявал на тъмно… Защото Митко отдава вече го няма. Но пък остави след себе си МНОГО. Смело мога да кажа, че иЗраснах с неговата муЗика, а и не само с неговата. Онова време, в зората на демокрацията, преЗ 90-те, имахме Киора, Атлас,Клас, Ревю, Кале, Милена, Контрол, Тъмно, Хиподил, ЕРА… Сега ги нямаме и не съм сигурен дали отново ще имаме такива групи. Не за друго, а защото ритмичните звуци на Ориента (чалгата) се иЗсраха върху родното творчество (буквално!). Постепенно във времето загубихме AciDust, Fyeld, Insmouth… И не само тях! А си спомням, че като ученици тичахме до Unison-а за касети и купувахме българското. Сега нищо не купуваме, защото всичко е съвсем беЗплатно в интернет. Лошото е, че липсва качественото българско творчество. Липсва останалата муЗика. Аз така ги деля – на чалга и на останалата муЗика. Всичко, което не е чалга, за мен е добро, защото е написано и иЗпято с душа, а и от сърце.
Смъртта отне на 5 септември 1992 година не само един поет, компоЗитор, вокалист и муЗикант. Тя отне и ЧОВЕКА Димитър Воев. С него замина и част от искреността на родната муЗика….
„Иначе на бас китара се свири лесно. Слагаш си ръцете – едната на грифа, другата на струните и: там, там, там. А и струните са само четири…”

Футболисти сме, ама не съвсем…

Преди седмица футболният фолклор роди страхотен виц.
„За мача България – Англия, Kапело викнал 6-ма от Манчестър Сити, 5-ма от Манчестър Юнайтед, 3-ма от Челси и 2-ма от Ливърпул! Лотар Матеус иЗвикал – 6-ма от Син Сити, 5-ма от Найт Флайт,  4 от Спартакус 3-ма от Биад и 2-ма от Планетa.”


Няма какво да се кривим – Англия ни опуха прахта за нула време. Дойдоха, видяха (че нищо не става от нас) и победиха. След 0:3 всички шансове за класиране на Евро 2012 приключиха. Матеус даде интервю пред вестник „Сън” преди мача: “В България футболистите се мислят за велики. Това е проблемът. Някой играч вкарва два гола, след това решава, че “може да бъде като Меси” и започва да вярва в това. Взимат се за герои. Те имат мечти, но не виждат реалността. А реалността е, че нито един български отбор не остана в Лига Европа или Шампионската лига. Това е тяхното ниво.” Адски е прав, като се замисля. Думите му обаче докачиха нечия гордост и сега се говори, че повечето футболисти и част от Изпълкома на БФС готвят преврат срещу Матеус. Мълвата е, че за треньор се гласи Любо Пенев. Проблемът е, че срещу него обаче са хората на Боби Михайлов.
И тук е моментът да се запитаме, кой точно е виновен за беЗобраЗно ниското ниво на националния ни отбор по футбол? Матеус или Михайлов? Едва ли виновник е хер Лотар. Той си вЗима 30 000 евро на месец и се прави на притеснен и загрижен за националния ни отбор само пред журналистите. Виновен е Михайлов, защото тези пари могат да се наливат в ДЮШ. Постоянно се оплакват, че нямаме млади таланти. Еми как да ги имаме, след като няма лев за децата? Принудени сме да даваме гражданство на македонци, сърби и браЗилци. С националната фланелка на България излиЗат раЗни лусио вагнерци и маркиньоси и колкото са по-черни, толкова повече не могат да боравят с топката. Но защо им е да могат? Те са предали собствената си страна, ще се стараят ли за друга?!
Аз и преди писах, че с такива манекени и пияндета нищо добро не ни чака. Писах също, че съм склонен да се предложа за треньор – няма особена разлика дали аЗ ще ръководя А отбора или Моуриньо – знаете, че не може да заснемеш маймуна, а да иЗлеЗе лъв на снимката… Закъсали сме я, закъсали сме я откакто Перуката вЗе властта в БФС. Толкова много се я закъсали, че като погледнем нагоре, виждаме дъното. Закъсали сме я и откъм публика. Около 30 000 души на мача България – Англия е обидно ниска цифра. Сещам се за една сцена от един сръбски филм:  „Вижте англичаните – пълен стадион! Това е велика нация. Вали, а стадионите са пълни. Тук стадионите са праЗни, като че има чума. В Англия има стадиони, място за паркиране, тоалетни…не е като тука – 30 000 човека на един кенеф. Бях на “Цървена Звезда” и “Барселона” на Маракана. Говно до говно, навсякъде… Реферът искаше да спре мача; мислеше, че е димка, но не беше…”
Матеус каза, че в България липсват спонсорите и за това няма пари. А без пари не може вече. Беше време, когато всеки един футболист играеше преди всичко за слава. Сега времената са други. Играе се за пари. За много пари. И въпреки да знаят, че за да получиш нещо, трябва и да дадеш, от БФС много не им се дават пари за футбол…