Death in Sofia!

След многобройни притеснения и тревоги, най-сетне видях Amon Amarth на живо!
Малко предистория: не помня да съм чакал коцерт с такова желание, като снощния. Още след като си закупих билета започнаха съмненията – да не ме заболи корема, да не получа зъбобол, да не се раЗболея в деня на концерта и проее. За щастие ден преди събитието всичко беше наред. Вечерта трудно заспах. Така не съм се чувствал нито когато тръгвах за обичните ми до смърт Megadeth, нито пък за обожаваните от мен Dew-Scented. Просто  това са Amon Amarth!
Отидохме на гарата и за зла беда, касиерката ни съобщи, че влакът се бил “счупил”. Друга информация нямали за момента. Ужас! Ами сега? Наложи се да пътуваме с автобус (където нито може да пиеш, нито да пикаеш). На автогарата аха-аха да иЗпуснем и автобуса, защото ни дадоха грешна информация на кой сектор да чакаме. В крайна сметка потичахме малко след автобуса. Шофьорът се окаЗа пич – спря и ни качи. Хвала на такъви люде като него.
Пристигнахме. Пихме. Видяхме се с приятели. Пихме още. Пихме докато стане време за концерта. Стана време. Пред зала “Юбилейна” стотици почитатели на тежкия звук стояха отвън.  Отварянето на вратите се забави с повече от 40 минути… Тогава точно си пролича колко нехайно е отношението на органиЗаторите от Force of  Rock. Хедлайнерите Amon Amarth идваха за пръв път в България. С тях бяха Septicflesh и As I Lay Dying, а билетите отдавна бяха продадени. Огромно количество хора, останали беЗ въпросната хартийка, се надяваха да платят и да видят своите любимци. Някой от тях вляЗаха, наистина. Повечето останаха навън в студа.
А вътре наистина беше ад. Бил съм на много концерти, но за първи път се чувствах смаЗан. Толкова претъпкано, толкова задушно, толкова неорганиЗирано… Дори на The BIG 4 с билет за Front of stage ми беше по широко. Имах чувството, че ще остана беЗ въЗдух и няма да мога да дочакам Amon Amarth. След 20 минутен пробив най-сетне стигнах до входа, но охраната не ме пусна навън. От Force of Rock явно не са чували нито за печати, нито за гривни… Жалко. Върнах се. След два неуспешни опита, най-накрая стигнах до бара където пък бирата и водката свършваха. Пих една бира за да се освежа. Наясякъде около мен се коментираше едно и също нещо – пълният провал на органиЗаторите.
Както и да е. В 22:15 Йохан Хег иЗправи публиката на нокти с мощния си скандинавски рев и всичко си дойде на мястото.
Дочаках ги!

Преди и сега

Едва ли повечето от вас са чели Светослав Минков. Даже съм сигурен, че не знаете кой е той.
В кратце ще ви кажа, че творчеството на Светослав Минков е едно от оригиналните явления в българската т. нар. нова литература, а самия той е превъЗходен сатирик с унищожителна ирония. Неговото кинжално перо е водело дуел с редица проблеми на обществото. Смело мога да кажа, че е прониЗвало както парвенющината, така и политиката.
В тоя ред на мисли, имайки се предвид социалното ни положение реших да споделя с вас един от неговите раЗкаЗи.
Дано ви накара да се замислите…

Честит ден на народните будители

И днес ще си спомним за Левски и Ботев, за Хаджи Димитър и Любен Каравелов, за Вазов и Добри Чинтулов. За Петър Богдан и Паисий Хилендарски. За тях и още много български просветители.
Налага се да си спомним, защото днес е денят на народните будители – всички ония книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален български дух след времето на освободената от Османското владичество България.
Трябва да се спомним за тях – като българи!
Да си спомним, да ги почетем и да знаем, че кое е минало – минало е… Защото днес е страшно раЗлично от преди. От преди, когато книжовници, революционери и писатели създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет.
Днес наистина е друго… И ако сега почитаме героите от онова време, след 100 години едва ли ще има българи, които да почитат герои от днешното време. Защото страдаме от липсата на герои. Съгласете се с мен!
След 100 години хората могат да попишат за времето след 45-та година, когато комунистическата власт отменя праЗника по един антибългарски, родоотстъпнически начин. Или за 90-те и мутренските години. Знам ли – за всичко може да се пише като се замисля.
Така или иначе, от 28 октомври 1992 година праЗникът е въЗобновен, та го честваме и до днес.
Не може да не почетеш героите – българи сме!
Честит праЗник на всички!