Смъртта на прасето

Тия дни във фолк-клуб „Алегро” в Габрово имало интересно мероприятие. Наред с тютюневия дим, алкохолните пари и мириЗмата на пот, носеща се от телата на дивите кючекчии, сред присъстващите имало и едно прасенце мексиканска порода. Мъника бил намаЗан с олио и търчал обеЗумял (досущ като посетителите на заведението) сред дансинга. Бягал, защото онЗи, който го хванел, щял да го спечели като награда.
Края на фиаското завършило с публичното умъртвяване на прасенцето.
След това студентско парти, много хора сеЗирали районната прокуратура в Габрово, защото от където и да го погледнем, това е варварско престъпление. Публично при това.
Уведомление може да подадете и вие, като видите примерната бланка: =>
Знаете, че никога не лъжа за тия неща…
За да се раЗграничи от таЗи простотия и липса на елементарна култура и раЗсъдък, пловдивският кмет Иван Тотев забрани чалгата от днес, до края на годината в града под тепетата. За първи път по време на коледните праЗници, в центъра на града няма да звучат ритмичните звуци на Ориента. Така в следващите две седмици под тепетата кючеци и изпълнения на фолк певици категорично няма да има. В празничната програма обаче ще преобладават рок, джаЗ и коледни песни.
Хвала на такива люде и огромен поклон, господин Тотев!
Борбата срещу простотията продължава, ние сме с теб!

20!!

Смело мога да заявя, че 2011-та е годината на абсурдите!
И ако се върнем наЗад преЗ годините, ще видим как леко и сигурно затъваме в собствените си лайна. За справка: 2007, 2009, 2010 .
Какво се случи обаче в няколко реда:
Стартът ми беше  много силен – с концерт на Zonaria, Darkrise, Dew Scented, Melechesh & Nile. По-мощно започване на една нова календарна година – здраве му кажи!
Малко след февруари започнаха и абсурдите. Стачки, протести, закани… Народът се опитваше да оцелее в миЗерията наречена България, а правителството всеки ден му натякваше, че трябва да чака да станат магистралите и тогаваааа…
Фермерите започнаха да недоволстват. Феновете на Локомотив София – също. Едните ги ебаваха със субсидиите, другите със стадиона. Запуши се – една прелюдия към пожар. За да охлади страстите Държавата събори няколко бараки колкото за пред хората и медиите. Дворците на силните на деня си останаха недокоснати.
Като заговорих за футбол, трансферната бомба хвърли ФК Монтана и привлече Стефан Грозданов за треньор, а Асен Букарев за помощник. Обещаха минимум 6-то място в крайното класиране. В момента се борят да не иЗпаднат в Б група. Локото и то. Аз от своя страна започнах нова работа с огромно желание и надежди. С още по-голямо желание обаче напуснах… Сега съм на друга работа и нещата са повече от добре.
Лятото беше скучновато, ако не бройм стотиците пъти, в които чуждестранни туристи се оплакваха, че са ги иЗлъгали по морето.
Дойде есента. С нея и смъртта на две млади момчета. Едното беше премаЗано с бус съвсем нарочно заради някаква раЗправия между съседи. Едните от съседите обаче са били Рашкови, а за цар Киро и фамилия в България закони като че ли няма. Заради това покаЗно убийство и своеволията на циганската фамилия започнаха общонационални протести. Бях на протест и в Монтана, и в София. След седмица всичко тихо залиня и отшумя. Остана мъката в сърцата на роднините.
Цялото това беЗдействие и немърливост от страна на правителството трябваше да накара народа да се замисли и то добре. Още повече, че предиЗборно ни гепиха ламарината.
Уви! Месец след случая в Катуница иЗбрахме герберист за преЗидент на България. ГЕРБ вЗеха едноличната власт, а думата тоталитариЗъм започна все по-явно да иЗпъква в съЗнанието на българите.
Дойде зимата. С нея в София пристигнаха фермери от цяла България с тракторите си за нови протести. Стачка обявиха и БДЖ. Нещо наистина тъпо, защото колкото и отвратително да е пътуването с роден влак, БДЖ си остава предпочитан транспорт. Цялото протакане продължи 22 дни. Загубите бяха за милиони лева, а крайният реЗултат – нищо и половина. Управляващите покаЗаха, че няма да се дадат на стачкуващите, а ще става така, както те искат.
Около целия тоЗи цирк започна и една друга клоунада – класацията за футболист на годината в България. В нея феновете иЗбраха не кой и да е, а… Бойко Борисов. Това потресе родината на футбола Англия. В последствие премиерът се откаЗа (и с право!) и наградата грабна (къде заслужено, къде не) Ники Михайлов. Връчи му я татко му за да покаже, че шуробаджанащината отново е едни гърди  едно БФС напред, но също така и да докаже, че страдаме от липсата на класни футболисти.
На фона на всичките тия глупости обаче завърших годината така, както я започнах – с мощен концерт на  Septicflesh, As I Lay Daying & Amon Amarth.
И така – весели праЗници, бъдете здрави. Всичко друго е въпрос на оцеляване.