‘ANAГКН

Преди стотици години нечия ръка издълбала на една от кулите на “Парижката света Богородица” думата ‘ANAГКН.
Тази дума е старогръцка и означава СЪДБА.
Тя е повод за следния кратичък текст по-долу, защото ме накара да се замисля каква е тази наша съдба, която имаме.
Ето и тази сутрин – събуждам се и какво да видя във вестниците: исторически рекорд постави цената на бензина у нас. Очаква се летвата да вдигне и дизелът, а сетне и газта. Отделно всички хранителни стоки отчетоха страшен скок, а самата захар за една година поскъпна почти двойно.
БДЖ също повишиха цените на билетите си, а поскъпване обмислят и автобусните превозвачи. И не само те! Цените на тока и водата ПАК ще скочат през лятото. Те така или иначе си скачат като по график всяка зима и лято.
Тук е моментът да се запитаме, защо не вдигат и заплатите на гражданите…
Изобщо цялата минала седмица беше шокова за българина. През тези няколко дни регистрирахме редица значими неща.
Регистрирахме протестите на миньорите от “Мини Марица-изток”. Бързо клекнаха обаче, защото макар битката да бе близо – близкото бе далеч… Регистрирахме също безотговорността на полицията, която остави един убиец да се самоубие пред очите им. Няколко дни след това гръмна и друг скандал – за бито с електрошокова палка момче от полицаи. Опозицията употреби думата “полицейско насилие”, а от ГЕРБ отвърнаха, че това са лъжи и опити да се злепостави правителството… Къде точно е истината никой не може да кажа, защото липсва логиката в нашата държава.
Обаче осъдиха цар  Киро Рашков. Верно, че само за 3 години и 6 месеца, но все пак по-добре малко, отколкото много. Парадоксът в случая е, че Рашков ще излежи присъдата си в… общежитие.
Лъсна и скандалът с досиетата на митрополитите. 11 от общо 15 се оказаха агенти на ДС. Някои от тях най-нагло заявиха пред журналисти, че никога не са били доносници.
Ето такива неща се случиха в България само в рамките на десетина дни. Леко и сигурно изгниваме. Бутне ли ни някой – ще паднем. А сме едва в началото на 2012… За това не ни остава нищо друго, освен да се опитаме да оцелеем в този менструален цикъл, който ни е обхванал.
А също и да се замислим над текста от песента. Ето и част от него:
“…Тук вече на никой не му пука
и търси спасение оттука.
Некадърна политика дотук ни докара –
година след година хомота ни затяга.
България за жълти стотинки я продава
нищо не остава от нашата държава…”

Расо върху пагон

Завчера Комисията по досиетата публикува списък, от който става ясно, че 11 от 15 митрополити от Светия Синод на Българската православна църква са били сътрудници на бившата Държавна сигурност. Всички са работили като агенти за Шести отдел на ДС, който е отговарял за “борба с политическата диверсия”.
Някого учуди ли го тази новина? Трябва да ви е учудила и то много. Хората някак си свикнаха с тези агенти на ДС. Спряха да обръщат внимание, че журналисти, режисьори и политици са били доносници. Но когато сложиш расо върху пагона – тогава става страшно! На политик не се вярва, на митрополит – трябва. Или поне трябваше.
Днес Църквата не е това, което е.
Ония, които ни учат да сме смирени, да се покайваме за греховете си, да не ламтим за богатство, да не сме алчни и прочее, са точна противоположност на това. Нещо повече – те са предатели! Грозно е, пошло е…
Видяхме българските духовници в какъв разкош живеят, какви коли карат. Веднъж пътувах с 2 момчета. Едното учеше в Семинарията, а другото беше от Видин. Заговориха се за дядо Дометиан. Студентът каза, че в Семинарията Дометиан бил много коментиран, а другото момче му разказа, че във Видин се говори как всяка вечер домът на духовника се превръщал в бордей и той гуляел с приятели и познати. Не знам дали тая история, която чух е 100% вярна, но се замислих за историите, който си разказвахме от казармата. Те бяха преувеличени, но все пак такива истории ИМАШЕ.
И ако утре реша да поискам прошка от някой митрополит, при кого да отида? Може ли да ме опрости оня, който е предавал своите? И има ли правото да го направи?
Страшно е! Щеше да е смешно, ако не беше страшно!

Боза от сутрин до вечер

Току що изгледах „Лора от сутрин до вечер” и филмът успя да ми докаже нещо, което вече знаех – филм не се прави с 5 лева и една камера (образно казано).
Посредствеността е опасна!
Няма и 2 минути и гафът бе налице.
Сцена: доктор слага лепенка вдясно на челото на Лора. В следващия кадър лепенката е вляво на челото.
Ето такива недоглеждания от страна и на сценарист и на режисьор отблъскват зрителя и внасят чувство на несигурност и недоверие. На непрофесионализъм, на посредственост.
Отделно самият филм е изключително муден и скучен. Зле разказан, зле изигран и по особен начин се явява един черен PR на главната героиня. И да ме прощава господин режисьора, обаче „Лора от сутрин до вечер” е един половинчат филм…
Аз отдавна жадувам за българско кино. Иска ми се да може поне леееко да се доближим до френското, скандинавското и сръбското кино. Те отдавна се доказаха. Ние все още не, защото страдаме от липсата на идеи. Половината ни филми не струват, а ония, които струват, са с повтарящи се сценарии. Всеки трети български филм е за Прехода. А това вече наистина омръзна на българския киноман. Ние, зрителите, имаме нужда от раздвижване. Истинско раздвижване. Защото ако филми като „Източни пиеси”, „TILT”, „Светът е голям и спасение дебне навсякъде”, „Мисия Лондон” и „Стъпки в пясъка” дърпат българското кино напред, то от друга страна ленти като „Лора от сутрин до вечер” и „Love.net” ужасно много затрудняват придвижването. А ние винаги сме в позиция на догонващи. Време няма!

Зимни изненади

Когато снегът падне,
светлините загаси…

Тия дни, в нощта срещу Ивановден наваля сняг в България. И така за пореден път зимата ни изненада…
Монтана и Враца (два от най-големите градове в Северозападна България) останаха без ток за повече от 20 минути. Сякаш изчезнаха от картата. Странното в случая е, че от ЧЕЗ не можаха да обяснят какъв е проблемът. Нищо ново.
В общините Чепеларе, Тетевен и Роман обявиха бедствено положение. Към момента то продължава трето (!!!) денонощие. Хората извадиха лоените свещици и газените фенери. Няма как – без светлина не може.
Завчера пътувах с една майка и двете й дъщери. Тя ми каза, че миналия ден тръгнала за София и останала на магистрала „Хемус” 11 часа. Представяте ли си?! Няма как да си го представите, освен ако не сте били на нейно място. Стоически удържала на студа, глада, жаждата и куп други неудобства; стигнала до София и на другия ден с влака – тези така мръсни, бавни и неудобни български железници. И все пак – сигурни и независещи от снежната обстановка през зимата. Казвам през зимата, защото последните години снегът винаги, ама винаги тогава ни изненадва – именно през зимата. Смешно е, нали?
Въпреки, че преди идването на зимния сезон, всяка община се тупа в гърдите и на всеослушание заявява колко пясък и луга е закупила, как машините са в изправност, как акумулаторите са заредени, а резервоарите – пълни.
И пак, и пак падне ли първи сняг – пътищата остават затворени, а общинарите – изненадани.
Made in BG!
А времето лети: ще отмине и тая зима, и друга ще дойде, но никой няма да върне нито изгорелите електроуреди на хората (в следствие на многото токови удари), нито някой ще успокои майките, изживели ужаса да бъдат блокирани на някоя родна магистрала с децата си…
За това някой „горе” трябва (налага се!) да поеме отговорност и да се извини на тоя така изстрадал български народ.
Не е трудно…