“Germinal”

Два свята – нито един излишен.
Два свята, без които не можем. Два свята – на Земята и под Земята.
На Земята има бедни и богати, под Земята – всички са равни.
Два свята и никога три.

Наричат миньорите в Боринажа „черните мутри”, а самата местност в Белгия – „Черният Египет”. За тях е споменавал Ървинг Стоун в биографичната книга за Винсент Ван Гог „Жажда за живот”. Описвал ги е като малки, почернели от въглищен прах човечета, изнурени от работа, страдащи от охтика, вечно гладни и жадни; черните мутри от Боринажа – на Земята зъзнещи от студ, под Земята в мините – изгарящи от топлина. Хора, загубили човешкият си облик. Хора, за които единствените удоволствия в живота са кратките почивки в мините, когато могат да хапнат хляб и сирене с възкисело кафе.
Преди много, много години Емил Зола прекарал там известно време, за да събира материал за своята книга „Жерминал”. Екранизация на класическия роман на Зола днес е направил режисьорът Клод Бери в едноименния филм „Germinal”. В главната роля е Жерар Депардийо – човек с грубовати обноски, но с добра душа и меко сърце.
“Germinal” е филм за експлоатацията на човешкия труд, но също така и филм, за човешката жажда за справедливост. Миньорите знаят, че увеличаването на заплатата при капиталистическа икономика е утопия. Те са обречени на вечен труд и безпаричие, а най-лошото е, че са свикнали със съдбата си. Един ден, обаче, един човек променя тяхното мислене. Същият този човек ги повежда на барикадите срещу алчните им господари. Битката е неизбежна!

Оскар 2012

Една скучна откъм филми 2011-та година и съвсем естествено едни скучни награди „Оскар”.
Онова „всичко е написано”, днес звучи като „всичко е заснето”, което пък никак не извинява липсата на идеи при режисьорите.
Победителят (за първи път няма да употребя „големият” с „победител”) на вечерта е The Artist – нищо неочаквано или изненадващо.
Ето и другите НАЙ (пълният списък – тук):

* режисьор: Michel Hazanavicius (The Artist)
* актьор в главна роля:
Jean Dujardin (The Artist)
* актриса в главна роля: Meryl Streep (The Iron Lady)
* актьор в поддържаща роля: Christopher Plummer (Beginners)
* актриса в поддържаща роля: Octavia Spencer (The Help)
* оригинален сценарий: Midnight in Paris  (Woody Allen)
* адаптиран сценарий: The Descendants
* анимационен филм: Rango
* документален филм: Undefeated
* чуждоезичен филм: A Separation (Иран)
* визуални ефекти: Hugo
*операторска работа: Hugo
*монтаж: The Girl with the Dragon Tattoo
*саундтрак: The Artist (Ludovic Bource)
*звуков микс: Hugo
* монтаж на звуковите ефекти: Hugo
* песен:Man or Muppet“ (The Muppets)
* късометражна анимация: The Fantastic Flying Books of Mr. Morris Lessmore
* късометражен филм: The Shore
* късометражен документален филм: Saving Face
* грим: The Iron Lady
* костюми: The Artist

Парите на чиновника

Че има нещо гнило в България – има.
Напоследък обаче много се развоня на изгнило.
Тия дни гръмна един скандал с едни пари, които били раздадени като бонуси на едни служители от една шефка. Шефката се казва д-р Нели Нешева. Тя е директор на НЗОК. Нели Нешева, освен че ми е страшно несимпатична, е и адски безочлива и нагла. Гледах я вчера как показа арогантното си поведение пред журналистите, сякаш те са виновни за случилото се.
Всъщност какво се е случило?
Д-р Нели Нешева е раздала като бонуси за 2011 година някакви си хиляди левове. За нея самата е определила 12 000 лева. Според нея, на толкова е оценила труда си през изминалата календарна година. Няма лошо. Хубаво е, когато шефът ти те стимулира с пари. Аз взех 200 лв. за миналата. Е, не са 12 000, но е по-добре от нищо. Разгневената Нешева вчера, днес е много кротка. Казват – нощта утешава. Гледах я пак тази сутрин по една телевизия – разкайва се за безобразното си държание вчера и каза, че ще дари парите си за благотворителност. В същото време гледах и здравния министър по друга телевизия. Той се опита да обясни, че това не са бонуси, а – напротив – това са изработени пари. Накрая най-нагло заяви, че въпросът с тези пари е малко по-специфичен и хората не могат да го разберат.
Ние, хората, обаче разбираме нещо друго. Върху тези бонуси не са плащани нито здравни, нито пенсионни вноски. Това са чисти пари. Ето това разбираме ние. Разбираме също и че е криза и трудно свързваме двата края.
Затова тази порочна практика трябва да бъде премахната, защото утре в някое министерство ще решат да си оценят труда на по 100 000 лева (примерно). Какво им пречи? А тия пари идват от моя и от джобовете на другите обикновени хора като мен. Но ние, разбира се, едва ли може да разберем спецификата на тоя въпрос…

„…Дантон кресна:
– Ако имах за два лиарда власт, щеше да стане страшно!
– Зная какво казвате, Робеспиер – продължи Марат, – зная какво е ставало в кулата Тампл, докато угояваха Луи Шестнайсети, и то така, че само през месец септември лъвът, лъвицата и лъвчетата са изяли осемдесет и шест кошници праскови!”
Виктор Юго, „Деветдесет и трета година”

За това пак ще повторя: спрете тази порочна практика, особено в периода на криза или въведете някакъв таван за парите, които си опеделяте извън заплатата!
Не е нужно историята да повтаря Френската революция.
И, ако днес няма Бастилия, то има Парламент!
Един ден на тоя изстрадал български народ наистина ще му дойде до гуша и ще стане страшно, защото напоследък наистина много се развоня на изгнило.

АСТА la vista

И ние, българите, да не останем по-назад, отиваме да протестираме днес срещу търговското споразумение за борба с фалшифицирането АСТА.
В повече от 15 български града ще има организирани мирни протести, досущ като в останалите 150 европейски такива.
Няма да стоим отстрани, я!

ACTA
Дълбоко в себе си обаче съм убеден, че повече от 2/3 от гражданите, които ще идат на протестите, нямат хал-хабер какво е АСТА, нито пък знаят за какво изобщо са отишли на протест. Попитайте ги каква е гражданската им позиция – ще ви кажат, че протестират. Попитайте ги срещу какво – ще ви кажат, че срещу АСТА. Попитайте ги знаят ли какво е АСТА – ще ви кажат, че това е „да не може да сваляме филми от замундата”. Ето я голямата мъка на българския интернет потребител – филмите. Той не надига глава на недоволство срещу личната си свобода, не мисли и не разбира, че ще бъде следен, че е ограничен, че е под прицел – не! – той протестира срещу забраната “да теглим филми”. АБСУРД!!!
Българинът обича да протестира, но като цяло няма ясна цел и идея. Той обича да е там докато не дойдат ченгетата с палките. Ако проследите историята на българските протести, ще видите много изумяващи и нелогични неща:
– българи, които пият и ядат кебапчета
– българи, които тръскат тлъсти шкембета под звуците на ориенталска музика
– българи, които трошат витрини на магазини и чупят всичко по пътя си
Това не е протест – това е безобразие.
Нещо подобно ще бъде и днес. Точно заради това аз няма да присъствам на това мероприятие.
А иначе АСТА отдавна си биха дузпата с безумните си искания… Най-малкото, че ако осъществят проекта си, трябва да спрат интернет и да затворят 90% от магазините не само в България, а изобщо.
Защо тогава да протестираме срещу нещо, което практически не може да просъществува?
Още повече, че правителството вече спря процедурата по сключване на Търговско споразумение за борба с фалшифициране.
А по форуми и социални мрежи се организира втора стачка.
Срещу кого?!?!?! Срещу какво?!?!?!
АСТА la vista!

Помощ за жителите на село Бисер

Вчера бе обявен ден на траур във връзка с трагедията в хасковското село Бисер, когато се откъсна стената на язовир „Иваново” и триметрови вълни заляха къщите на селото.
Вчера се мълчеше; днес може да се говори (или пише).
Реших и аз да пиша, но този път не както преди – да търся виновници, да разобличавам, да съветвам. Така или иначе казаното няма да върне мъртвите, а в думите няма да се вслушат нито бивши, нито настоящи, нито пък бъдещите управници на България.
Мога да ви накарам да бъдете поне малко съпричастни с мъката на жителите от село Бисер, да забравите религия и етнос, да преглътнете бедността и да се опитате да помогнете с каквото можете на тия изстрадали до крайност хора. Всяко едно нещо точно в този момент би им било от полза – от коричката хляб, до вълнения плетен шал.
Хората няма да забравят добрината ви, убеден съм. За тях в момента всяка бутилка вода е спасение, всяка топла дреха – живот, а всяка чаша топъл чай – храна. Пратете им цигари дори – няма да ги върнат, а мълчаливо ще ви благодарят с очи, защото им се налага да вярват в Доброто. Хората от село Бисер вече не говорят, защото когато стигне крайния си предел, мъката е безгласна. Хората от село Бисер са претръпнали от ужаса да ги залее водата, да убие животните, които гледат, и да разруши къщите им, които са строили. Сега те вече размишляват за безмерната дълбочина на злото, което ги връхлетя. Спят в палатки, а мислят за селото си – един потънал лабиринт. Мръзнат в одеала при минусови температури навън, а мислят за печките в къщите си. Никога не вярвайте на оня, който е казал, че къща е там, където има топло. Няма нищо по-хубаво от собственият ти дом, а жителите на село Бисер вече нямат такива домове – язовир „Иваново” ги потопи.
Бъдете добри – пратете дарителски SMS чрез Български червен кръст на номер 1255 или се свържете с дарителски организации и помогнете с каквото можете.
Хора сме все пак.

Къде сме ние?

Ние сме на дъното…
Поне това показва класацията на Дарик радио и вестник „24 часа” – „Кой е най-добрият град за живеене в България”.
Тъжно, тъжно и същевременно болезнено реално.
Но да си говорим истините – обективна или не – класацията е официална и щем-нещем трябва да я приемем за някакъв коректив.
Изчаках няколко дни за да „улегнат” нещата, да се избистрят умовете, да стихнат емоциите на гражданите. Прегледах няколко регионални форума и прочетох доста противоречиви мнения. Жителите на Монтана се разделиха на две – едните, ревностни поддръжници на кмета ни, твърдо заставаха зад думите си, че класацията е нагласена, че цели да урони престижа ни и че има някаква страшна корупционна схема, целяща да злепостави градоначалника ни. От другата страна на барикадата – гербаджии и комунисти социалисти – ония, които не скриваха омразата си кмета, с особено доволство натякваха думите „последно място” – сиреч: „Видиш ли, кмете, до къде ни доведе!?”.
Изуми ме обаче, че хората, които защитаваха Монтана и управниците й вчера, днес ги хулят и упрекват заради непочистените улици на града от падналия сняг – подобно лицемерие е непростимо!
Но най-много като че ли бяха тези, на които 17-то място на Враца в класирането, беше като трън в петата. Защо и защо те са там, а ние последни? Какво имат те, а ние нямаме?
Прегледах всичките 28 критерия, по които се оценяват градовете. Лично аз не установих повече от 5-6 такива, които да покриваме. Установих също и че Враца (тоя така омразен на повечето ни съграждани град) наистина покрива повече от половината критерии. Лично аз от години пазарувам дрехи само там (ако не съм в София), защото тук липсват магазини за дрехи. Липсват ни места по главната улица, където може да изпиеш едно хубаво кафе (според един от критериите), липсва ни самата главна (пешеходна) улица (пак според критериите). На нашата главна улица има десетки банки и баничарници… Липсва ни велоалея, а местата за спортуване са страшно малко… Липсват ни събития, концерти, кино, градски транспорт, ВУЗ… Всичките тия неща ги има във Враца, колкото и да не ви се иска да го признаете. Ето тези неща отличават и тласкат напред в класирането. От години местните управници обещават ВУЗ в Монтана. Оставаме си само с обещанията. А във Враца има филиал на Медицинския университет и Колеж по педагогика към ВТУ.

Това са истините – трябва да си го признаем.
Тук вече не става въпрос за местен патриотизъм, а чисто и просто – за обективизъм.

Да, не трябва да отричаме, че последните години от управлението на кмета ни, Монтана израстна като град. Не бива с лека ръка да се зачеркнат нито големите вериги магазини, които отвориха врати в града ни, и които осигуряват не малко работна ръка. Рампата по скейтбординг – до скоро най-голямата на Балканския полуостров, на която се проведе кръг от световно първенство по скейтбординг и кръгове от европейски първенства по каране на ролери. Какво друго? Ремонтираха се много детски градини и училища, болницата ни вече е със съвсем ново лице – вече прилича на областна болница. Освен това 4-те входа към града ни са изцяло ремонтирани, както и главните улици.
И сега, ако трябва да сме честни, тези неща са направени и в другите градове от класацията. Големи супермаркети отварят магазини в големите градове – факт. Освен това областните градове участват по разни европейски програми за пари и с тези пари ремонтират улици, обществени сгради, и прочее. Това ни поставя на равна нога с тях, но ето, че те са по-напред от нас. Значи имат други неща, които ние нямаме; направено е нещо, което при нас не е.
Това само трябва да ни накара да се замислим какво трябва да направим, за да не сме пак последни и другата година в класцията.
А също така показва и че трябва да се работи и то много. Трябват инвестиции, трябват пари. Трябва адски много работа, защото в Монтана не останаха млади хора – нищо не ги задържа тук. Наистина нищо… Денем по заведенията има само ученици (пушещи цигари) и пенсионери (излезли на раздумка), а вечер улиците са безкрайно празни и скучни. Има и една прослойка от хора в града, която обаче не може да си позволи “лукса” да излезе на “кафе”, защото трудно могат да отделят от семейния бюджет пари за такива неща, но и защото трябва да си починат от тежкия работен ден (ако изобщо има какво да работят), да съберат сили и утре отново да идат на работа за да изкарат нищожните си заплати (все пак сме най-бедният регион в ЕС!).

Montana,Bulgaria,EU-bloG
Това, което виждаш на снимката е спортен комплекс “Русалка”. Или поне беше преЗ времето на комуниЗма. Демокрацията не се опита да го опакова с нов лик, а съЗдаде друг подобен.
“Русалка” се намира в град Монтана, но съм сигурен, че риболова в басеините е раЗпространен и в други краища на България.

Зле сме, много сме зле. И точно затова трябва да се работи усилено за благото на Монтана. Безкрайно дразнещо е да се отговаря на онези, които не им харесва тука с “Ми стягай си багажа и заминавай в друг град!”. Ето тази народопсихология е грешна. Вместо да се помисли какво кара хората да недолюбват обстановката в града и да се помисли за промяна – те се гонят. А наистина останаха малко хора тук за съжаление…
Затова тази статия нека не се разглежда като укор, като санкция.
Приемете я като… съвет.