Вече сме на 3

beerday

Ето, че пораснахме с още една година и вече сме на цели три (поздравления и подаръци приемаме само лично ;))!
През тази изминала година въпреки кризата, която колкото и да обещаваха, че ще свърши, не само не отшумя, а дори повече се задълбочи, ние продължихме да ви поднасяме своите текстове – все пак това е наш приоритет.
Основният ни “проблем” е, че не скучаем и не губим духа и духовитостта си. Затова и през тази година ще застанем твърдо зад позицията си на анализатори на глупостта и ще продължим да цапотим с мастило върху листата, т.е с мишката и клавиатурата върху word-овия документ нови текстове, с които да накараме шпагите на общественото мнение да звъннат в спор.
Защото това сме ние и не сме случайни! Притежаваме оригиналност на мисленето, краен индивидуализъм, своеобразие и дори ексцентризъм.
На 19 април се раздават наградите “Пулицър”. На 20 април е роден Хитлер, избухнало е Априлското въстание, а Христо Проданов е изкачил връх Еверест. На 23 април се чества международният ден на книгата и авторското право. Да стартираме блога си на 21-ви април, т.е. точно между тези паметни за историята дати, не е случайно. Мисля, че сме докоснати от Съдбата!
Ето защо, продължаваме напред, тъй като силно вярваме, че добрите, качествените неща не трябва да се премълчават, а да се казват или пишат – кой както и където може. Това е то – фрийдъм ъф спийч!
Happy Beerday, благодарим и наздраве!

Минутата на Стилиян Петров

191919

Минутата на Стилиян Петров

19 април, точно в 19:19 часа, на трибуните на Националния стадион “Васил Левски” в София, където всеки ще носи фланелка с неговия N19,а също и на площад “Жеравица” в родната му Монтана, където организаторите ще опънат 19 метрово платно, на което всеки може да напише своя окуражаващ текст до капитана на националния ни отбор по футбол.

Април – месецът на пролетта и простотията

С ръка на сърцето мога да кажа, че месец април е месецът на абсурдите в България.
Нека направим бърз мониторинг на събитията, които се случиха последните 3-4 седмици:
– 1-ви април дойде с нови по-високи цени на парно и газ, въпреки че Газпром намали цените с 11%, нашите я вдигнаха
– пак на 1-ви април стана ясно, че сме официално страната с най-скъпо гориво, ток, вода и газ в цяла Европа, а същевременно сме с най-ниски заплати
– 2 април дойде с нови по-високи цени на билетите
– безработицата в България е 12,4% при 10,2 в ЕС
– заляха ни стачки в ОЦК-Кърджали
– половината от бандата „Наглите” вече са на свобода – нямало доказателства срещу тях
– започнахме да внасяме яйца от Китай, хляб от Румъния, зеленчук от Турция и агнета от Сърби
– България попадна в 10-та на класация за най-нещастна държава в света
– ново увеличение на цените на месото и зеленчуците
– поредната изцепка на здравния министър Деси: „Да не се дават шофьорски книжки на хора, които не са платили здравните си осигуровки”, след като преди това като депутат тя предложи на хората без платени здравни осигуровки да се забрани да напускат страната, а сетне – вече като министър – да не им се издават лични карти
– обраха инкасо автомобил край Ловеч; сумата е над 2 милиона лева
И аха да отдъхнем, че този проклет април почти отмина, новото „двайсе” дойде от Антонела Донушева, експерт в Областна служба „Земеделие”. Тя поиска да бъде въведен стандарт за краставиците – всички те да бъдат правил, цилиндрични, еднакви и с дължина от 25 сантиметра.
Край на кича, да живее геометрията!
Един поглед в бъдещето: експерти обикалят родните пазари с ролетки и шублери в ръка и съставят актове на търговците, които не предлагат въпросните 25 сантиметрови краставици.
Спорен въпрос остава, дали ще забранят на хората да си отглеждат домашни краставици в градините, защото, съгласете се с мен, колкото и добър градинар да си, нямам как да произведеш абсолютно еднакви краставици. Може да го клонираме, но това няма как да стане по естествен път. Ще рече – ще ядем само химикали и изкуствени продукти. Нещо, на което отдавна сме свикнали: кренвирши от месо и такива от мас и тоалетна хартия – едните по ДБС, другите – по личен търговско-измамен стандарт. Месо от месо и месо от соя. Български ориз, произведен в Китай. Два вида кашкавал – единият изкуствен, другият – още по-изкуствен. И понеже това ни е малко, в края на годината се предвижда стандарт и за млякото: щандовете на магазините ще са разделени на две – едните за мляко и сирене от мляко, а другите – за мляко и сирене от… ДРУГО. Как се прави мляко и сирене без мляко – акъл не ми го побира.
А като се замисли човек, че сме само април месец..

Kad porastem bicu Kengur

Ако си между 20 и 30 години, родителите ти не са бивши агенти на ДС, не са потомци на важни клечки от ЦК и не са реститути, то вероятността да приличаш на Шоми и Дуже от филма „Kad porastem bicu Kengur” е много голяма.
Лентата на режисьора Радивое Андрич е алманах за живота на всички тийнейджъри от Балканите, които нямат богати родители. Невероятно смешен и същевременно тъжен, “Kad porastem bicu Kengur” е отражение на заобикалящата ни действителност и показва всичко онова, което се случва извън нашите мечти. Във филма не се говори за политика, няма супер ченгета, няма битки и отвличания. Филмът е за отчаянието от живота на няколко белградски момчета. Те не могат да си намерят работа или ако работят, то е за престъпно ниска заплата. Залагат последните си пари на еврофутбол с надеждата да спечелят джакпота, който да им осигури мечтаният живот като този на Кенгуруто – единственият успял техен приятел от квартала, който е вратар на английския Истуич . Останалото време запълват с пушене на джойнт и пиене на бира.


“Kad porastem bicu Kengur” е филм, който грабва с искреността си, с честността си, с това, че нищо не е преиначено, нищо не прикрито, а напротив – всичко е толкова реално, че дори се виждаш като един от героите, особено когато се стигне до потресаващия монолог на Браца:
„Гърдите са ми отпуснати. Нямам коса. Имам бенки по цялото тяло – милиони бенки и не мога да се пека на слънце, но така или иначе нямам пари за море… Имам шкембе, нямам работа, на 27 години съм и още живея с родителите си. Нищо няма да се промени за мен в следващите 50 години. Или по-скоро ще се промени: към по-лошо. Аз съм безполезен социален паразит; аз съм въшка и живея въшлив живот, а когато умра, ще ме закопаят във въшлив гроб…”
Ето тогава разбираш, че положението на Балканите наистина си е ебало майката.

Манифест на свободата

Dostoevski“По-добре петнадесет години заточение и перо в ръката!”

„Но в какво ме обвиняват? – пише Достоевски в показанията си. – В това, че съм говорил за политика, за Запада, за цензурата и пр.? Но кой в наше време не говори и не мисли по тия въпроси? Защо съм учил, защо науката е възбудила у мене любознателност, ако нямам право да кажа своето лично мнение или да не се съглася с мнение, което само по себе си е авторитетно?
На Запад се разкрива зрелище страшно, разиграва се драма безпримерна. Трещи и се руши вековният ред на нещата. Основните начала на обществото заплашват всяка минута да рухнат и да увлекат в своето падение цяла нация. Трийсет и шест милиона всеки ден поставят като на карта цялото свое бъдеще, богатство, съществование, своето и на своите деца! И нима тая картина не е такава, че да възбуди внимание любопитство, любознателност, да разтърси душата? Това е същия онзи край, който ни е дал науката, образованието, европейската цивилизация; такова зрелище е урок! Това най-сетне е история, а историята е наука за бъдещето.
И след всичко това нима ще ни обвинят нас, на които е дадено известно образование, в които е събудена жаждата за знание и наука – нима ще ни обвинят, че сме имали любопитството да говорим понякога за Запада, за политическите събития, да четем съвременни книги, да се интересуваме от западното движение, дори да го изучаваме по възможност. Нима ще ме обвинят, че аз гледам все пак сериозно на кризата, от която стене и се разкъсва на две нещастната Франция, че смятам тая криза може би историческа необходима в живота на тоя народ като състояние преходно (кой ще реши сега това?), което ще доведе накрая до по-добри времена.”
Ф.М. Достоевски

BASH клипът

…в който Павлин BASH Иванов е направил вивисекция на днешната извратена младеж, after като тя вече си е продала душата на Дявола за скъпи слънчеви очила, лъскави чанти, освежител за уста, марково уиски, долнопробен амфетамин и секс за една нощ с непознати срещу пари.
After това настъпва и BASH моралният упадък – да крадеш алкохол, да вземаш пари от малки деца, да създаваш проблеми в обществото, да чупиш, да рушиш…
Тотална деградация.
Паднали ангели.
“Изчепен майнд крю!”, както казва моят приятел CP’JimmyZ.

Но пък клипът наистина е BASH – все пак е единственото българско участие на конкурса за клип към песента “After” на Moby.