Тълпата

Зимата го написах – това е битка срещу комунизма. Но тази битка, за мое огромно съжаление, няма да се увенчае с успех. Ние сме държава от Втория свят; ние сме държава от Източна Европа. Нашата орис е да страдаме от недостиг на кислород, стъпкани от червения комунистически ботуш. Всъщност по-правилно е така: ние сме единствената държава от този бивш блок, която трябва да живее с тази злочеста съдба.
Сигурен съм, че повече от половината протестиращи днес не са яли банани само на Нова година. Сигурен съм. Както съм и сигурен, че техните бащи са чакали по 10-на години за да им дадат лека кола Москвич. Те не помнят онова време и затова протестите им днес са жаловити; отнасят се миролюбиво и любезно със заразното зло. Учтиви съм към палачите, вместо да им приложат единственото справедливо нещо – nemesis. Но те не са го живели този комунизъм и не го помнят.
Тези дни препрочетох отново „Овчарчето Калитко”. Книгата беше задължителна литература през лятната ваканция за учениците. Не съм сигурен, че днес има задължителна литература, както не съм сигурен, че някой изобщо чете. Но тогава се четеше. Книгата е очарователно приключение. Толкова много ми харесваше, че винаги мечтаех да бъда като Калитко – безстрашен и крайно борбен. И да бия немците, да ги бия, бия… Но пораснах и отново препрочетох книгата. Сега вече, от позицията на зрял и интересуващ се от политика човек, осъзнавам колко подла пропаганда е цялата история. По какъв безскрупулен начин се  е насърчавал детския ум да мрази онези, които са били против червената партия…
Но мисълта ми беше за пропагандата. Днес е както и преди – само обещания и лъжи. Обидно е, че все още има хора, които се хващат на тази въдица, останала дори без стръв на кукичката. Тези хора са огромна част от обществото, което остана измамено от двама лидери на политически партии – Волен Сидеров и Лютви Местан. Единият начело на националистическа организация, а другият – на етническа. Два различни образа, имащи една цел – да привлекат електората на тяхна страна. И те, подобно на останалите, искат власт и пари. Те обаче имат предимство пред другите – владеят много добре реториката, красноречието. Умеят да убеждават, а как по-лесно да убедиш някого, отколкото когато използваш думи като национализъм и етнос? Тези двамата са следствие на причината, чието име е комунизъм. Той им даде картбланш и те го използват по особено коварен начин.
Споменах излъганите. Днес те скандират против комунизма и пребоядисаните лидери на партии, но никога не биха признали, че на последните избори много от съставящите тълпата са гласували най-вече за Сидеров. В желанието си да прикрие постъпката си, тълпата иска да свали от пиедестала цялото правителство, като не съзнава, че действа хаотично.  Тълпата прилича по-скоро на инцидентно множество, отколкото на истинска тълпа – няма ясна идея какво трябва да се случи по-нататък, както няма и лидер, около който да се съсредоточи тази голяма група от хора.
Нека да сме погледнем напред: тълпата сваля правителството. Насрочват се нови избори. Те ще са през септември по всяка вероятност, а от тях ще се възползват онези, които същата тази тълпа свали през февруари – ГЕРБ. А когато това се случи, а няма причина да не се случи, има огромна вероятност да повторим съдбата на протестиращите съседи в Турция – там онези, които не са с властта, биват дамгосани като дисиденти.
Мой познат, член на политическа партия зимата ми каза, че от главната щаб квартира са им казали, че най-важното нещо е ГЕРБ да паднат от власт. Днес същият този човек ми каза, че вече нареждането е друго – да правят всичко възможно БСП да паднат от власт. И докато все още има хора, които вярват, че ГЕРБ е по-добрата мафия от БСП (или обратното), онези горе ще продължат със задкулисните игри. Това ще доведе до ново недоволство сред тълпата. Отново ще има протести и пак – избори.
Но тогава вече, когато това се случи – България ще банкрутира официално. Ето това е онова нещо, което тълпата не проумява – тя няма идеи за по нататъшни действия. В желанието си да съди, тя не умее да критикува. Няма опит – житейски и политически. Не проумява, че нови избори днес само ще влошат състоянието на прогнилата ни държава. Физическата и сетивната ограниченост в тълпата по асоциация става мисловна ограниченост. Моделите на поведение са пределно физически близко до индивидите. Нагласите и образците на мислене са така непосредствено демонстрирани, ситуацията е толкова идентична за всички, че те възприемат една почти пълна тъждественост на собственото си положение с това на другите, а оттам и готовността да мислят и действат като тях. Определено става трудно да се определи кое действие е правилно и кое не е. Ето ви един от многото парадокси: тълпата иска промени на избирателния кодекс, но в същото време иска и оставката на правителството. Е, тогава кой да измъдри и гласува този нов закон?! Ето ви друг парадокс: тълпата иска нови избори, но в същото време не иска да гласува, защото няма за кого. Добре, тогава за какво са новите избори? За какво? Не е ли по-добре да почакаме до пролетта и тогава, заедно с европейските избори, да направим и ние нашите. А дотогава да се работи усърдно за оформянето на една нова и истинска десница, която да изберем? Не е ли по-добре за всички? По-добре е, разбира се, но…
Силата, с която се сдобива тълпата опиянява. Вземе ли връх тя, стига се до безредие. Най-логичното е тя да мисли, че ще свали всяка следваща власт – и с право! – тя владее ситуацията. Но докато трупа сила, губи мисълта. Кажете ми честно: наистина ли вярвате, че на следващите избори управлението на България ще поеме бай Григор от Полски Тръмбеш, примерно, който пред камерите на телевизиите е заявил, че ще бъде честен и ще работи за България?!
Тълпата би трябвала да остави това безспорно безсрамно правителство да направи първите стъпки.  После винаги може го свали отново. И, естествено, трябва да го свали, но пак повтарям – после! Колелото на Държавата трябва да направи поне един оборот, за да може да се движи по инерция, когато се наложи (а ще се наложи съвсем скоро!). Позволим ли си да сложим спирачка на Държавата преди да е тръгнала, обричаме я на гибел.
Тълпата, иначе толкова мирна и симпатична, трябва да излезе с ясно становище и цел. В противен случай ще продължи да се върти в този омагьосан червен кръг. Историята учи, че досега държавите са били създавани и ръководени от една малка интелектуална (но и нагла!) аристокрация и никога от тълпите.
Живеем в 21 век и имаме точно два пътя – или да се примирим, или да не го направим.
Поуките са за всички.

Az moam da pi6em Curriculum Vitae, bace

Няма надежда!

Писна ми да слушам как всеки тръби, че в България няма работа. Всичко било пълно, всички длъжности са заети, а ние, виждаш ли колко сме квалифицирани, не можем да си намерим работа. Ние сме държава на неграмотните и откровено тъпи висшисти! Не само, че болшинството не заслужават работа, те не заслужават и дипломите си и въобще за нищо не стават.

В последните месеци имах допир с доста кандидатури за различни позиции, главно в IT сектора. Липсва ми въображение и острота на изказа, за да опиша бълвоча, с който бях залят. Ще цитирам малко бисери и ще се опитам да коментирам и дам малко насоки. Тези насоки няма да ви помогнат да ви вземат на работа на даденото място, но поне няма да накарате човека отсреща, четящ вашето CV, да му се иска ритуално да се самоубие на входа на офиса си.

  1. НЕ ПИШЕТЕ НА “ШЛЬОКАВИЦА”!!! – Искам много сериозно да наблегна на този момент. Ако искате НЯКОГА, НЯКОЙ да ви обърне внимание, пишете не български език. Попаднах на неща от рода:

    “Заемана длъжност: ZASTRAXOVATEL”– Без коментар!!!

    “Наименование на придобитата квалификация: Informacionno brokerstvo”

    “Допълнителни курсове: ang.ez.” – Щом нямаш време да напишеш дори “angliiski ezik”, значи по – добре не пиши CV, а направо иди да миеш улиците с братята.

    И моя личен любимец:

    “Други умения и компетенции: rabota v ekip, otgovornost, has, ambicia…” – Чак ми се ще да набера този кандидат и да му кажа къде да си завре “has”-ът.

  2. Четете какво се търси, не кандидатствайте просто за да “се пробвате”. Знаете ли колко е глупаво и как се губи време да четеш десетки кандидатури и да видиш, че 60% от тях нямат дори минималната търсена квалификация. Не мога да разбера как при търсен човек за PHP програмист, пристигат кандидатури от хора, чиято компютърна квалификация се простира до сложните и комплексни програми Word и Excel. Като съм 100% сигурен, че ако  попитам как се форматира в Word, различно от bold, italic и underline, ще получа поглед от тип “стресната кокошка”.
  3. 3. НЕ ПИШЕТЕ НА “ШЛЬОКАВИЦА” !!!!!!! – Пак ще го спомена, защото е СУПЕР дразнещо!

    “Допълнителна информация: rabota predimno v targoviata…” – …защо нямам огнестрелно оръжие?!?

  4. Когато попълвате темплейт за CV, премахнете информационните полета. Покажете на хората, за които кандидатствате, че поне малко време сте отделили от натовареният си график на 4atene vav Feisbuk, пиене на кафе, залагане на Еврофутбол и хленчене, че нямате работа.template(След като не говориш чужд език, просто изтрий целият параграф “Други езици” и иди на училище, лениво, мързеливо лайно!!)
  5. Като се иска да изпратите снимка, пратете ваша, а не като тази:bobaraaa(Не се бъзикам, това е снимка изпратена от кандидат със звучното заглавие “bobaraaa.jpg”)
  6. Ако мейла ви е нещо от рода “mr_vodka_flirt1991@abv.bg”, НЕ го пишете в кандидатурата. Регистрацията на нов мейл е елементарна и безплатна. Нямате извинение!
  7. !!! НЕ ПИШЕТЕ НА “ШЛЬОКАЦИВА” !!!

От всичко казано до тук мисля, че сме обречени. Това е пазара на труда в България. С това трябва да работи местният бизнес. С тези подобия на хора трябва да работа аз, ти, вие, всички.

НЯМА НАДЕЖДА!

Социална заплаха ли са социалните мрежи?

Orwell

В една демократична страна преди няколко дни беше организиран екопротест, които прерасна в антиправителствена демонстрация, обхванала повече от 50 града. Само за тези няколко дни арестуваните са над 1200 души, като има тежко пострадали и дори мъртви. Държавата е Турция, а протестите са срещу авторитаризма на министър председателя Реджеп Ердоган. И ако допуснем, че боят с палки над протестиращите, както и тяхното обгазяване със сълзотворен газ е превантивна мярка срещу масовите безредици, предизвикани от революционните действия на протестиращите, то други едни събития накараха хората от цял свят да осъдят деянията и на властта, и на полицията в Турция.
Преди 2 дни бяха арестувани над 20 потребители на социалната мрежа Twitter по подозрение, че настройват протестиращите към крайни действия. Още 14 човека са обявени за издирване. Министър-председателят Реджеп Ердоган нарече Twitter “нарушител на спокойствието” в страната и източник на дезинформация. Полицията търси заподозрените чрез техните IP-адреси, а самите блогъри са арестувани направо в домовете им. В цинизма си Ердоган стигна до там, че заяви, че някои от протестиращите трябва да бъдат обесени на дърветата в парка Гези – мястото, където пламна искрата на протестите.
Заговори се, че Турция може да се ограничи достъпа на потребителите до Facebook и Twitter. Нещо подобно изпитаха жителите на тази страна и през 2010-та година, когато беше забранен достъпа до YouTuBe.
А иначе сайтът за микроблогове Twitter е открита платформа, в която всеки може да публикува каквото желае. Забрана за достъп до каквато и да била социална мрежа в една демократична държава е посегателство над личната свобода, както и да го тълкуваме. Това е посегателство над правото да общуваш, да се изразяваш и да имаш собствено мнение. Това е тоталната власт, която освен че ти забранява да пишеш и говориш, също те и следи – на улицата, в работата, вътре в дискотеката, в леглото с любимата жена. Тоталната власт, която контролира мислите и чувствата ти; тоталната власт, която си играе с теб, подиграва ти се, тъпчете и накрая дори те смазва с тока на лачения си ботуш. Това е издевателство в най-висша форма. Големия брат от антиутопията на Оруел „1984”.
Няма нищо по-ужасно от това да бъдеш следен и над теб да тегне забрана – забраната да бъдеш свободен човек!

А вий… вий сте идиоти!

В интересно време живеем – спор да няма. Докато едни почитат паметта на Христо Ботев, други протестират срещу правителството. Трети пък се надпреварват в социалните мрежи кой повече харесвания ще събере на публикувани снимки с лика на революционера. Четвърти си честитят – честит празник, пишат, без да съзнават, че днес – 2 юни, свеждаме глава в знак на преклонение към Христо Ботев.
Тези третите и четвъртите са олицетворение на голяма част от днешната греховна младеж – онази мързелива, неука и олюляваща се от опиати младеж, която нито знае кой е Христо Ботев, нито пък прави разлика между празник и преклонение. Те не четат уроците си, не отварят учебниците си, а книгата за тях е табу. Изучават обаче същността на социалните мрежи и приложенията на мобилните си телефони. Знаят повече думи на английски, отколкото на български и по-често пишат на латиница, отколкото на кирилица.
Мой познат днес ги посъветва: „Вместо да споделяте снимки на Ботев, да бяхте го прочели…”. И де да бяха! Щяха да знаят каква историческа, героична личност е Ботев. Щяха да знаят за епохалното му дело. Щяха да знаят, че той е една от най-именитите фигури на българската революционна дейност, литература и публицистика. Поет и бунтовник, ревностен пазител на националните идеи, Ботев оставя трайна следа в освободителното движение на България. Сам загърбил науката и отдал се на една по-възвишена цел – родното благо – той не умира! И ако тогавашните му думи “Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави.” са звучали като лично извинение, то сега звучат като укор и санкция към днешното политическо управление. Няма ги вече ония родолюбци от старото време, няма ги четниците, няма ги революционерите и най-вече – няма ги хората. Според Ботев: “Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата”. Днес такива хора сега са повече от нужни на България, защото както тогава, така и сега, единственото радикално средство за разрешаване на националния въпрос е революцията. В политическия смисъл на думата. Ботев е добър пример как не самата идеология е толкова важна, колкото конкретните действия срещу властта и системата.
Да бяха го прочели, само да бяха… Нямаше да срамуват толкова днес. Защото, в края на краищата, всичко опира до доброто възпитание.

Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е или слава!

Ще да пия на пук врагу,
на пук и вам, патриоти,
аз вече нямам мило, драго,
а вий… вий сте идиоти!