За нас

Уважаеми читателю,

Нека като за начало да ти се представим, както добрият тон задължава.

Клуб “Тъпак” се роди като идея в началото на 2004-та година, прерасна в проект и накрая се превърна в начин на живот.

Името

През цялото време са ни питали защо избрахме точно това име. И до ден днешен не мога да отговоря с точност. Името предложи Тодоров. Съгласих се без да му мисля. Все пак ние бяхме над останалите, а да се наречем тъпаци бе наша ирония, но и наш сарказъм срещу всичко заобикалящо ни. А около нас и тогава, както и сега, винаги е било препълно с глупост, нелепост и пошлост – имахме нужда да пишем за тия неща, да разобличаваме и да ги осмиваме.

Най-добрите години

Клуб „Тъпак” беше и все още е наше credo. Смело мога да заявя, че бяхме едни от първите блогъри в залинялата през онова време от към интернет комуникация страна. Не ветерани, но едни от първите – то не е никак маловажно и честно да си призная, гордеем се с всичко това и с онова, което написахме и продължаваме да пишем.

Изведнъж стана модерно да имаш уеб блог. Беше ни адски смешно да четем по тях разни копи-пейст статии, защото ние винаги сме държали да бъдем различни и да се отличаваме с остроумие, адекватна реакция и бързина на мисълта.

Проектите

Но имаше и такъв период, през който и двамата с Тодоров се оттеглихме от клуб “Тъпак”. То стана някак си спонтанно, а защо се случи – трудно ми е да отговоря с точност. По всяка вероятност всеки един от нас е искал да има свое лично пространство, в което да остане насаме с мислите си.
И така: Тодоров започна страничен проект, а аз се преместих в twitter, където открих очарованието на бързата литература, а когато имах нужда да излея душата си, това ставаше в личния ми блог.

Само написаното остава

Днес, след един повреден харддиск, 3 сменени хоста, няколко неприятни хакерски атаки и куп изгубени по трасето текстове, пък и понатрупали повече опит (и духовен, и житейски) възнамеряваме отново първи да атакуваме глупостта с шпагите си, за да завършим дуела с туш.

Искам да знаете, че можете смело да топите ножа в мастилото, т.е. ние търпим всякаква критика стига тя да не е под формата на огромен текст, в който да ни се обяснявате като пастор и да пишете разни небивалици. От сега да си знаете, че няма да ви четем, защото ще ни е тъпо.

Освен това понякога може да ви се сторим и малко странни, но разберете ни – ние все пак сме автори.

Приятно четене, умната и все така … духовито `-))

– by dEnisLaw

Todorov:

Няма какво да кажа повече от това. Колегата блогЪр разказа нещата прекрасно просто ! Надявам се сайта да има посещаемост и хората да го харесат. Все пак пак е на мода да си странен ;)