Arbeit macht Frei

Разхожда се един европеец из една африканска страна и какво да види: насреща му лежи африканец в хамак под палмите и пие леден сок. Приближил европееца и рекъл:
– Защо лежиш?
– А какво да правя? – попитал африканеца.
– Ами, работи – отвърнал европееца.
– Защо да работя? – пак попитал африканеца.
Завързал се диалог между двамата.
– За да имаш пари – рекъл европееца.
– За какво са ми парите?
– За да си купиш къща.
– Защо ми е тази къща?
– За да си ожениш.
– И защо да се женя?
– Защото тогава ще си богат, ще създадеш семейство и по цял ден ще лежиш.
– Че аз и сега си лежа по цял ден – насмешливо отговорил африканеца.
Европееца се плеснал с ръка по челото и рекъл: „Че какво правя аз тогава?!”.

Горната история, макар и да не е много вярна, е много поучителна. Поуките трябва да си ги направим сами: или да бъхтим с мотиката по цял ден и да продаваме пролетарския си труд без пари или да отмаряме под палмите отново без пари.
Имайки предвид менструалният цикъл, който мъчи България последните няколко години на управление, мисля че да се излежаваме на сянка е по-добрата сделка. Наскоро гледах по телевизията един наш икономист, който познавачески заключи, че българинът би бил работил за 200 лева на месец, отколкото да стои в тях без пари. Така е, братко – ситият на гладният не хваща вяра. Бих се съгласил да се разделя с 1 от пишещите си пръсти, ако този смешник оцелее 1 месец с 200 лева. Искам да ми демонстрира как с тези мизерни пари ще плати месечните си сметки и какво ще му остане за храна.
Като цяло трябва да заключим, че в България не си на сметка да работиш. Да гърбиш по 10-11 часа на ден, 6 дена в седмицата и то за 300-400 лева е абсолютно безсмислено. Докато работодателите печелят от къртовския труд на своите работници, положението ще е все така. Българските работници са в пъти по-ниско от световната working class. Онези има поне някакви права, докато ние нямаме нищо и сме роби в собствената си държава. И най-най-лошото е, че тиранът, диктаторът, робовладелецът дори не е превзел територията на България, а и той е българин. Какво излиза? Че българският работник е предаден от българския работодател. Диващина срещу варварщина!
Ето защо хората гледат на Запад. Онзи Запад, който навремето беше забранена дума, табу, днес не само е позволен да се изговаря, но и да се употребява. Съгласете се с мен, че е много по-изгодно да работиш в друга държава и да се чувстваш човек, отколкото да си роб в собствената си страна, където си един вторичен продукт: работиш за да си купиш дрехи втора употреба, кола втора употреба, техника втора употреба, храна трета употреба и жена двадесета употреба.
Патриотизъм?! Тук става въпрос за оцеляване и борба за живот!
„Белият роб в България” е тема за друг мой разказ…
Честит 1-ви май! Arbeit macht frei!