Черни облаци в небесата,
появата на злото обещаха.
И страх скова сърцата,
тъга и гибел предвещаха.

В гората на обречените,
смърт във вятъра свистеше.
А съдбата на отвлечените:
без милост острието беше.

На разсъмване разбра
нощта пропита бе с кръв.
Зората алена позна,
но трябваше да стигне пръв…

Приказно описание, надежди безкрайни!
Призрачно отражение, мисли потайни.
Слънчев ден, образи неясни.
Цигарен дим, действия безгласни.

Недоизказани думи, тъжно послание.
Непредсказани мисли, обяснимо страдание.
Изгубена вяра, безсмислено съществуване.
Вечна раздяла, невъзможно общуване.

Дълга нощ, неверен час.
Мокри очи, треперещ глас.
Парченца стъкло – облени рубини:
кървави ръце, измръзнали и сини.

Някога, някъде, някой казал нещо…
Някога, някъде, той бил сигурен…
“Никъде, никога, никой не казва нищо!
Кога, къде и кой ще е като мен уверен?!”

Чудел се той на хорското безумие
и в интелигентността си бил самотен.
Не харесвал той хорското сладкодумие
и във всички отношения той бил грамотен.

Някога, някъде той направил нещо…
Някога, някъде той бил огорчен…
Защото това което направил не променило нищо!
И от света той бил вече отегчен.

Затова той решил да изчезне за света,
от който бил безкрайно разочарован.
Ядосвал се той от своята доброта.
Не се чувствал вече привилегирован.

Някога, някъде той разбрал нещо…
Някога, някъде той бил достоен…
Осъзнал най-после той НЕЩО!
Въпреки, че бил в лудницата за преглед обстоен!

Използвам възможността с първите си думи тук да благодаря на Todorov за поканата,топлото посрещане и хубавото представяне!

Отново е на мода да бъдеш странен. Това е и може би определението което радва и мотивира хората, които държат да бъдат различни. Обикновенно тези хора се различават от останалите , като основно преобладава засилена остроумност, бързина на мисълта и нестандартно мислене. За съжаление или не те срещат неразбиателство през целият си живот може би защото в човешката природа е заложен ужасно ограничен и лишен от всякаква логика „защитен механизъм”, а именно: когато не разбираш нещо и не знаеш как работи, най-добре да го унищожиш…и да забравиш, че някога го е имало.

Романтичното наименование мускетари , набирани изключително сред благородниците преминаването им в тази рота, се е смятало за огромна чест, е дума, която наистина подхожда на този тип хора.Най-големият враг и едновременно с това муза, за тях е глупостта. Във всичките и измерения!А те са много както за съжаление знаем всички, безкрайно, неизброимо…

Призвани ,да я откирват,разобличават и показват и да се борят с нея колкото и неравна да е битката, колкото и всичко да изглежда като война с една огромна вятърна мелница…без милост и за съпровождащите нелепости и абсурди!

Споделям идеите и вижданията на колегите и с радост бих се впуснал в поредната атака към всяка пошлост и безрасъдство породено от нелепост и неблагоразумие.Тук глупостта не е образец, и разумът не е безумие, а начин, чрез който всичко може да бъде описано и осмято.

За мен е чест да бъда мускетар в това време, удоволствие е да мога да се представя по този начин!И определно имам смелост и желание да покажа и докажа това!