Че има нещо гнило в България – има.
Напоследък обаче много се развоня на изгнило.
Тия дни гръмна един скандал с едни пари, които били раздадени като бонуси на едни служители от една шефка. Шефката се казва д-р Нели Нешева. Тя е директор на НЗОК. Нели Нешева, освен че ми е страшно несимпатична, е и адски безочлива и нагла. Гледах я вчера как показа арогантното си поведение пред журналистите, сякаш те са виновни за случилото се.
Всъщност какво се е случило?
Д-р Нели Нешева е раздала като бонуси за 2011 година някакви си хиляди левове. За нея самата е определила 12 000 лева. Според нея, на толкова е оценила труда си през изминалата календарна година. Няма лошо. Хубаво е, когато шефът ти те стимулира с пари. Аз взех 200 лв. за миналата. Е, не са 12 000, но е по-добре от нищо. Разгневената Нешева вчера, днес е много кротка. Казват – нощта утешава. Гледах я пак тази сутрин по една телевизия – разкайва се за безобразното си държание вчера и каза, че ще дари парите си за благотворителност. В същото време гледах и здравния министър по друга телевизия. Той се опита да обясни, че това не са бонуси, а – напротив – това са изработени пари. Накрая най-нагло заяви, че въпросът с тези пари е малко по-специфичен и хората не могат да го разберат.
Ние, хората, обаче разбираме нещо друго. Върху тези бонуси не са плащани нито здравни, нито пенсионни вноски. Това са чисти пари. Ето това разбираме ние. Разбираме също и че е криза и трудно свързваме двата края.
Затова тази порочна практика трябва да бъде премахната, защото утре в някое министерство ще решат да си оценят труда на по 100 000 лева (примерно). Какво им пречи? А тия пари идват от моя и от джобовете на другите обикновени хора като мен. Но ние, разбира се, едва ли може да разберем спецификата на тоя въпрос…

„…Дантон кресна:
- Ако имах за два лиарда власт, щеше да стане страшно!
- Зная какво казвате, Робеспиер – продължи Марат, – зная какво е ставало в кулата Тампл, докато угояваха Луи Шестнайсети, и то така, че само през месец септември лъвът, лъвицата и лъвчетата са изяли осемдесет и шест кошници праскови!”
Виктор Юго, „Деветдесет и трета година”

За това пак ще повторя: спрете тази порочна практика, особено в периода на криза или въведете някакъв таван за парите, които си опеделяте извън заплатата!
Не е нужно историята да повтаря Френската революция.
И, ако днес няма Бастилия, то има Парламент!
Един ден на тоя изстрадал български народ наистина ще му дойде до гуша и ще стане страшно, защото напоследък наистина много се развоня на изгнило.

И ние, българите, да не останем по-назад, отиваме да протестираме днес срещу търговското споразумение за борба с фалшифицирането АСТА.
В повече от 15 български града ще има организирани мирни протести, досущ като в останалите 150 европейски такива.
Няма да стоим отстрани, я!

Дълбоко в себе си обаче съм убеден, че повече от 2/3 от гражданите, които ще идат на протестите, нямат хал-хабер какво е АСТА, нито пък знаят за какво изобщо са отишли на протест. Попитайте ги каква е гражданската им позиция – ще ви кажат, че протестират. Попитайте ги срещу какво – ще ви кажат, че срещу АСТА. Попитайте ги знаят ли какво е АСТА – ще ви кажат, че това е „да не може да сваляме филми от замундата”. Ето я голямата мъка на българския интернет потребител – филмите. Той не надига глава на недоволство срещу личната си свобода, не мисли и не разбира, че ще бъде следен, че е ограничен, че е под прицел – не! – той протестира срещу забраната “да теглим филми”. АБСУРД!!!
Българинът обича да протестира, но като цяло няма ясна цел и идея. Той обича да е там докато не дойдат ченгетата с палките. Ако проследите историята на българските протести, ще видите много изумяващи и нелогични неща:
- българи, които пият и ядат кебапчета
- българи, които тръскат тлъсти шкембета под звуците на ориенталска музика
- българи, които трошат витрини на магазини и чупят всичко по пътя си
Това не е протест – това е безобразие.
Нещо подобно ще бъде и днес. Точно заради това аз няма да присъствам на това мероприятие.
А иначе АСТА отдавна си биха дузпата с безумните си искания… Най-малкото, че ако осъществят проекта си, трябва да спрат интернет и да затворят 90% от магазините не само в България, а изобщо.
Защо тогава да протестираме срещу нещо, което практически не може да просъществува?
Още повече, че правителството вече спря процедурата по сключване на Търговско споразумение за борба с фалшифициране.
А по форуми и социални мрежи се организира втора стачка.
Срещу кого?!?!?! Срещу какво?!?!?!
АСТА la vista!

Вчера бе обявен ден на траур във връзка с трагедията в хасковското село Бисер, когато се откъсна стената на язовир „Иваново” и триметрови вълни заляха къщите на селото.
Вчера се мълчеше; днес може да се говори (или пише).
Реших и аз да пиша, но този път не както преди – да търся виновници, да разобличавам, да съветвам. Така или иначе казаното няма да върне мъртвите, а в думите няма да се вслушат нито бивши, нито настоящи, нито пък бъдещите управници на България.

Мога да ви накарам да бъдете поне малко съпричастни с мъката на жителите от село Бисер, да забравите религия и етнос, да преглътнете бедността и да се опитате да помогнете с каквото можете на тия изстрадали до крайност хора. Всяко едно нещо точно в този момент би им било от полза – от коричката хляб, до вълнения плетен шал.
Хората няма да забравят добрината ви, убеден съм. За тях в момента всяка бутилка вода е спасение, всяка топла дреха – живот, а всяка чаша топъл чай – храна. Пратете им цигари дори – няма да ги върнат, а мълчаливо ще ви благодарят с очи, защото им се налага да вярват в Доброто. Хората от село Бисер вече не говорят, защото когато стигне крайния си предел, мъката е безгласна. Хората от село Бисер са претръпнали от ужаса да ги залее водата, да убие животните, които гледат, и да разруши къщите им, които са строили. Сега те вече размишляват за безмерната дълбочина на злото, което ги връхлетя. Спят в палатки, а мислят за селото си – един потънал лабиринт. Мръзнат в одеала при минусови температури навън, а мислят за печките в къщите си. Никога не вярвайте на оня, който е казал, че къща е там, където има топло. Няма нищо по-хубаво от собственият ти дом, а жителите на село Бисер вече нямат такива домове – язовир „Иваново” ги потопи.
Бъдете добри – пратете дарителски SMS чрез Български червен кръст на номер 1255 или се свържете с дарителски организации и помогнете с каквото можете.
Хора сме все пак.

Ние сме на дъното…
Поне това показва класацията на Дарик радио и вестник „24 часа” – „Кой е най-добрият град за живеене в България”.
Тъжно, тъжно и същевременно болезнено реално.
Но да си говорим истините – обективна или не – класацията е официална и щем-нещем трябва да я приемем за някакъв коректив.
Изчаках няколко дни за да „улегнат” нещата, да се избистрят умовете, да стихнат емоциите на гражданите. Прегледах няколко регионални форума и прочетох доста противоречиви мнения. Жителите на Монтана се разделиха на две – едните, ревностни поддръжници на кмета ни, твърдо заставаха зад думите си, че класацията е нагласена, че цели да урони престижа ни и че има някаква страшна корупционна схема, целяща да злепостави градоначалника ни. От другата страна на барикадата – гербаджии и комунисти социалисти – ония, които не скриваха омразата си кмета, с особено доволство натякваха думите „последно място” – сиреч: „Видиш ли, кмете, до къде ни доведе!?”.
Изуми ме обаче, че хората, които защитаваха Монтана и управниците й вчера, днес ги хулят и упрекват заради непочистените улици на града от падналия сняг – подобно лицемерие е непростимо!
Но най-много като че ли бяха тези, на които 17-то място на Враца в класирането, беше като трън в петата. Защо и защо те са там, а ние последни? Какво имат те, а ние нямаме?
Прегледах всичките 28 критерия, по които се оценяват градовете. Лично аз не установих повече от 5-6 такива, които да покриваме. Установих също и че Враца (тоя така омразен на повечето ни съграждани град) наистина покрива повече от половината критерии. Лично аз от години пазарувам дрехи само там (ако не съм в София), защото тук липсват магазини за дрехи. Липсват ни места по главната улица, където може да изпиеш едно хубаво кафе (според един от критериите), липсва ни самата главна (пешеходна) улица (пак според критериите). На нашата главна улица има десетки банки и баничарници… Липсва ни велоалея, а местата за спортуване са страшно малко… Липсват ни събития, концерти, кино, градски транспорт, ВУЗ… Всичките тия неща ги има във Враца, колкото и да не ви се иска да го признаете. Ето тези неща отличават и тласкат напред в класирането. От години местните управници обещават ВУЗ в Монтана. Оставаме си само с обещанията. А във Враца има филиал на Медицинския университет и Колеж по педагогика към ВТУ.

Това са истините – трябва да си го признаем.
Тук вече не става въпрос за местен патриотизъм, а чисто и просто – за обективизъм.

Да, не трябва да отричаме, че последните години от управлението на кмета ни, Монтана израстна като град. Не бива с лека ръка да се зачеркнат нито големите вериги магазини, които отвориха врати в града ни, и които осигуряват не малко работна ръка. Рампата по скейтбординг – до скоро най-голямата на Балканския полуостров, на която се проведе кръг от световно първенство по скейтбординг и кръгове от европейски първенства по каране на ролери. Какво друго? Ремонтираха се много детски градини и училища, болницата ни вече е със съвсем ново лице – вече прилича на областна болница. Освен това 4-те входа към града ни са изцяло ремонтирани, както и главните улици.
И сега, ако трябва да сме честни, тези неща са направени и в другите градове от класацията. Големи супермаркети отварят магазини в големите градове – факт. Освен това областните градове участват по разни европейски програми за пари и с тези пари ремонтират улици, обществени сгради, и прочее. Това ни поставя на равна нога с тях, но ето, че те са по-напред от нас. Значи имат други неща, които ние нямаме; направено е нещо, което при нас не е.
Това само трябва да ни накара да се замислим какво трябва да направим, за да не сме пак последни и другата година в класцията.
А също така показва и че трябва да се работи и то много. Трябват инвестиции, трябват пари. Трябва адски много работа, защото в Монтана не останаха млади хора – нищо не ги задържа тук. Наистина нищо… Денем по заведенията има само ученици (пушещи цигари) и пенсионери (излезли на раздумка), а вечер улиците са безкрайно празни и скучни. Има и една прослойка от хора в града, която обаче не може да си позволи “лукса” да излезе на “кафе”, защото трудно могат да отделят от семейния бюджет пари за такива неща, но и защото трябва да си починат от тежкия работен ден (ако изобщо има какво да работят), да съберат сили и утре отново да идат на работа за да изкарат нищожните си заплати (все пак сме най-бедният регион в ЕС!).

Това, което виждаш на снимката е спортен комплекс “Русалка”. Или поне беше преЗ времето на комуниЗма. Демокрацията не се опита да го опакова с нов лик, а съЗдаде друг подобен.
“Русалка” се намира в град Монтана, но съм сигурен, че риболова в басеините е раЗпространен и в други краища на България.

Зле сме, много сме зле. И точно затова трябва да се работи усилено за благото на Монтана. Безкрайно дразнещо е да се отговаря на онези, които не им харесва тука с “Ми стягай си багажа и заминавай в друг град!”. Ето тази народопсихология е грешна. Вместо да се помисли какво кара хората да недолюбват обстановката в града и да се помисли за промяна – те се гонят. А наистина останаха малко хора тук за съжаление…
Затова тази статия нека не се разглежда като укор, като санкция.
Приемете я като… съвет.

Преди стотици години нечия ръка издълбала на една от кулите на “Парижката света Богородица” думата ‘ANAГКН.
Тази дума е старогръцка и означава СЪДБА.
Тя е повод за следния кратичък текст по-долу, защото ме накара да се замисля каква е тази наша съдба, която имаме.
Ето и тази сутрин – събуждам се и какво да видя във вестниците: исторически рекорд постави цената на бензина у нас. Очаква се летвата да вдигне и дизелът, а сетне и газта. Отделно всички хранителни стоки отчетоха страшен скок, а самата захар за една година поскъпна почти двойно.
БДЖ също повишиха цените на билетите си, а поскъпване обмислят и автобусните превозвачи. И не само те! Цените на тока и водата ПАК ще скочат през лятото. Те така или иначе си скачат като по график всяка зима и лято.
Тук е моментът да се запитаме, защо не вдигат и заплатите на гражданите…
Изобщо цялата минала седмица беше шокова за българина. През тези няколко дни регистрирахме редица значими неща.
Регистрирахме протестите на миньорите от “Мини Марица-изток”. Бързо клекнаха обаче, защото макар битката да бе близо – близкото бе далеч… Регистрирахме също безотговорността на полицията, която остави един убиец да се самоубие пред очите им. Няколко дни след това гръмна и друг скандал – за бито с електрошокова палка момче от полицаи. Опозицията употреби думата “полицейско насилие”, а от ГЕРБ отвърнаха, че това са лъжи и опити да се злепостави правителството… Къде точно е истината никой не може да кажа, защото липсва логиката в нашата държава.
Обаче осъдиха цар  Киро Рашков. Верно, че само за 3 години и 6 месеца, но все пак по-добре малко, отколкото много. Парадоксът в случая е, че Рашков ще излежи присъдата си в… общежитие.
Лъсна и скандалът с досиетата на митрополитите. 11 от общо 15 се оказаха агенти на ДС. Някои от тях най-нагло заявиха пред журналисти, че никога не са били доносници.
Ето такива неща се случиха в България само в рамките на десетина дни. Леко и сигурно изгниваме. Бутне ли ни някой – ще паднем. А сме едва в началото на 2012… За това не ни остава нищо друго, освен да се опитаме да оцелеем в този менструален цикъл, който ни е обхванал.
А също и да се замислим над текста от песента. Ето и част от него:
“…Тук вече на никой не му пука
и търси спасение оттука.
Некадърна политика дотук ни докара –
година след година хомота ни затяга.
България за жълти стотинки я продава
нищо не остава от нашата държава…”

Завчера Комисията по досиетата публикува списък, от който става ясно, че 11 от 15 митрополити от Светия Синод на Българската православна църква са били сътрудници на бившата Държавна сигурност. Всички са работили като агенти за Шести отдел на ДС, който е отговарял за “борба с политическата диверсия”.
Някого учуди ли го тази новина? Трябва да ви е учудила и то много. Хората някак си свикнаха с тези агенти на ДС. Спряха да обръщат внимание, че журналисти, режисьори и политици са били доносници. Но когато сложиш расо върху пагона – тогава става страшно! На политик не се вярва, на митрополит – трябва. Или поне трябваше.
Днес Църквата не е това, което е.
Ония, които ни учат да сме смирени, да се покайваме за греховете си, да не ламтим за богатство, да не сме алчни и прочее, са точна противоположност на това. Нещо повече – те са предатели! Грозно е, пошло е…
Видяхме българските духовници в какъв разкош живеят, какви коли карат. Веднъж пътувах с 2 момчета. Едното учеше в Семинарията, а другото беше от Видин. Заговориха се за дядо Дометиан. Студентът каза, че в Семинарията Дометиан бил много коментиран, а другото момче му разказа, че във Видин се говори как всяка вечер домът на духовника се превръщал в бордей и той гуляел с приятели и познати. Не знам дали тая история, която чух е 100% вярна, но се замислих за историите, който си разказвахме от казармата. Те бяха преувеличени, но все пак такива истории ИМАШЕ.
И ако утре реша да поискам прошка от някой митрополит, при кого да отида? Може ли да ме опрости оня, който е предавал своите? И има ли правото да го направи?
Страшно е! Щеше да е смешно, ако не беше страшно!

Току що изгледах „Лора от сутрин до вечер” и филмът успя да ми докаже нещо, което вече знаех – филм не се прави с 5 лева и една камера (образно казано).
Посредствеността е опасна!
Няма и 2 минути и гафът бе налице.
Сцена: доктор слага лепенка вдясно на челото на Лора. В следващия кадър лепенката е вляво на челото.
Ето такива недоглеждания от страна и на сценарист и на режисьор отблъскват зрителя и внасят чувство на несигурност и недоверие. На непрофесионализъм, на посредственост.
Отделно самият филм е изключително муден и скучен. Зле разказан, зле изигран и по особен начин се явява един черен PR на главната героиня. И да ме прощава господин режисьора, обаче „Лора от сутрин до вечер” е един половинчат филм…
Аз отдавна жадувам за българско кино. Иска ми се да може поне леееко да се доближим до френското, скандинавското и сръбското кино. Те отдавна се доказаха. Ние все още не, защото страдаме от липсата на идеи. Половината ни филми не струват, а ония, които струват, са с повтарящи се сценарии. Всеки трети български филм е за Прехода. А това вече наистина омръзна на българския киноман. Ние, зрителите, имаме нужда от раздвижване. Истинско раздвижване. Защото ако филми като „Източни пиеси”, „TILT”, „Светът е голям и спасение дебне навсякъде”, „Мисия Лондон” и „Стъпки в пясъка” дърпат българското кино напред, то от друга страна ленти като „Лора от сутрин до вечер” и „Love.net” ужасно много затрудняват придвижването. А ние винаги сме в позиция на догонващи. Време няма!

Когато снегът падне,
светлините загаси…

Тия дни, в нощта срещу Ивановден наваля сняг в България. И така за пореден път зимата ни изненада…
Монтана и Враца (два от най-големите градове в Северозападна България) останаха без ток за повече от 20 минути. Сякаш изчезнаха от картата. Странното в случая е, че от ЧЕЗ не можаха да обяснят какъв е проблемът. Нищо ново.
В общините Чепеларе, Тетевен и Роман обявиха бедствено положение. Към момента то продължава трето (!!!) денонощие. Хората извадиха лоените свещици и газените фенери. Няма как – без светлина не може.
Завчера пътувах с една майка и двете й дъщери. Тя ми каза, че миналия ден тръгнала за София и останала на магистрала „Хемус” 11 часа. Представяте ли си?! Няма как да си го представите, освен ако не сте били на нейно място. Стоически удържала на студа, глада, жаждата и куп други неудобства; стигнала до София и на другия ден с влака – тези така мръсни, бавни и неудобни български железници. И все пак – сигурни и независещи от снежната обстановка през зимата. Казвам през зимата, защото последните години снегът винаги, ама винаги тогава ни изненадва – именно през зимата. Смешно е, нали?
Въпреки, че преди идването на зимния сезон, всяка община се тупа в гърдите и на всеослушание заявява колко пясък и луга е закупила, как машините са в изправност, как акумулаторите са заредени, а резервоарите – пълни.
И пак, и пак падне ли първи сняг – пътищата остават затворени, а общинарите – изненадани.
Made in BG!
А времето лети: ще отмине и тая зима, и друга ще дойде, но никой няма да върне нито изгорелите електроуреди на хората (в следствие на многото токови удари), нито някой ще успокои майките, изживели ужаса да бъдат блокирани на някоя родна магистрала с децата си…
За това някой „горе” трябва (налага се!) да поеме отговорност и да се извини на тоя така изстрадал български народ.
Не е трудно…

Тия дни във фолк-клуб „Алегро” в Габрово имало интересно мероприятие. Наред с тютюневия дим, алкохолните пари и мириЗмата на пот, носеща се от телата на дивите кючекчии, сред присъстващите имало и едно прасенце мексиканска порода. Мъника бил намаЗан с олио и търчал обеЗумял (досущ като посетителите на заведението) сред дансинга. Бягал, защото онЗи, който го хванел, щял да го спечели като награда.

Снимка: Internet

Края на фиаското завършило с публичното умъртвяване на прасенцето.
След това студентско парти, много хора сеЗирали районната прокуратура в Габрово, защото от където и да го погледнем, това е варварско престъпление. Публично при това.
Уведомление може да подадете и вие, като видите примерната бланка: =>
Знаете, че никога не лъжа за тия неща…
За да се раЗграничи от таЗи простотия и липса на елементарна култура и раЗсъдък, пловдивският кмет Иван Тотев забрани чалгата от днес, до края на годината в града под тепетата. За първи път по време на коледните праЗници, в центъра на града няма да звучат ритмичните звуци на Ориента. Така в следващите две седмици под тепетата кючеци и изпълнения на фолк певици категорично няма да има. В празничната програма обаче ще преобладават рок, джаЗ и коледни песни.
Хвала на такива люде и огромен поклон, господин Тотев!
Борбата срещу простотията продължава, ние сме с теб!