Наскоро един мой познат беше написал, че футболната среща между Барселона и Челси е накарала света да забрави всичко докато траел мачът. 90 минути гледецът на зрителя е бил прикован към терена, а самият зрител не мислел за нищо друго, освен за фантастичния футболен двубой.
Тия дни интересът на всеки един българин е насочен към волейболната площадка, където нашият национален отбор се състезава за квоти за Олимпийските игри. Досега момчетата на Радо Стойчев са изиграли три мача, взели са 3 победи с по 3:0. Скалпирахме Словения и еврошампионите Сърбия и Испания. Вече сме на полуфинал.
Та тия дни аз, като един голям волейболен запалянко (предпочитам волейбола пред футбола!), също не откъсвам поглед от екрана (ред ангажименти ме възпрепятстват да посетя залата), а начинът по който играем, също ме кара да се абстрахирам от всичко наоколо и да мисля само и единствено за магията наречена волейбол. Такова съвършенство на владеене и разиграване на топката владеят само топотборите в света и ние сме един от точно тия топотбори. Притежаваме оная бързина на мисълта, която е нужна на терена, за да бъдем не само харесвани, но и обичани. А и как да не ги обикнеш, когато са пълна противоположност на разлигавените перекендета от национала по футбол?!
Така на заден план остават и 533-те престъпника, който Ангел Марин помилва без да има указ, и смешната присъда на цар Киро от 3 години и половина, и това, че половината банда от „Наглите” е на свобода, и братя Галеви, които са осъдени, но така и никой не може да ги намери и тикне зад решетките, и скандалът с бонусите (интересно е, че правителството вече прие закон за тях и вече няма да се получават такива „неловки” ситуации като защо „еди кой си е взел 30 000 лева бонус в края на годината”; сега вече да ограбваш българския данъкоплатец вече е законно!).
Вече не мисля и за митрополитите ни, които се оказаха агенти на ДС. Не мисля за тях, защото не вярвам в тях. Не вярвам и на премиера, както не вярвам и в нито един наш депутат. Вече не вярвам и в държавата, въпреки, че обичам родината.
Вярвам само в националния ни отбор по волейбол. С играта си нашите момчета ме карат да забравя, че живеем в Ада и ме карат да се чувствам щастлив. В един момент дори се замислих, че ако всеки ден играят и печелят, може вече и да не съжалявам, че живея в България, а дори напротив – да се гордея с това.

Разхожда се един европеец из една африканска страна и какво да види: насреща му лежи африканец в хамак под палмите и пие леден сок. Приближил европееца и рекъл:
- Защо лежиш?
- А какво да правя? – попитал африканеца.
- Ами, работи – отвърнал европееца.
- Защо да работя? – пак попитал африканеца.
Завързал се диалог между двамата.
- За да имаш пари – рекъл европееца.
- За какво са ми парите?
- За да си купиш къща.
- Защо ми е тази къща?
- За да си ожениш.
- И защо да се женя?
- Защото тогава ще си богат, ще създадеш семейство и по цял ден ще лежиш.
- Че аз и сега си лежа по цял ден – насмешливо отговорил африканеца.
Европееца се плеснал с ръка по челото и рекъл: „Че какво правя аз тогава?!”.

Горната история, макар и да не е много вярна, е много поучителна. Поуките трябва да си ги направим сами: или да бъхтим с мотиката по цял ден и да продаваме пролетарския си труд без пари или да отмаряме под палмите отново без пари.
Имайки предвид менструалният цикъл, който мъчи България последните няколко години на управление, мисля че да се излежаваме на сянка е по-добрата сделка. Наскоро гледах по телевизията един наш икономист, който познавачески заключи, че българинът би бил работил за 200 лева на месец, отколкото да стои в тях без пари. Така е, братко – ситият на гладният не хваща вяра. Бих се съгласил да се разделя с 1 от пишещите си пръсти, ако този смешник оцелее 1 месец с 200 лева. Искам да ми демонстрира как с тези мизерни пари ще плати месечните си сметки и какво ще му остане за храна.
Като цяло трябва да заключим, че в България не си на сметка да работиш. Да гърбиш по 10-11 часа на ден, 6 дена в седмицата и то за 300-400 лева е абсолютно безсмислено. Докато работодателите печелят от къртовския труд на своите работници, положението ще е все така. Българските работници са в пъти по-ниско от световната working class. Онези има поне някакви права, докато ние нямаме нищо и сме роби в собствената си държава. И най-най-лошото е, че тиранът, диктаторът, робовладелецът дори не е превзел територията на България, а и той е българин. Какво излиза? Че българският работник е предаден от българския работодател. Диващина срещу варварщина!
Ето защо хората гледат на Запад. Онзи Запад, който навремето беше забранена дума, табу, днес не само е позволен да се изговаря, но и да се употребява. Съгласете се с мен, че е много по-изгодно да работиш в друга държава и да се чувстваш човек, отколкото да си роб в собствената си страна, където си един вторичен продукт: работиш за да си купиш дрехи втора употреба, кола втора употреба, техника втора употреба, храна трета употреба и жена двадесета употреба.
Патриотизъм?! Тук става въпрос за оцеляване и борба за живот!
„Белият роб в България” е тема за друг мой разказ…
Честит 1-ви май! Arbeit macht frei!

Ето, че пораснахме с още една година и вече сме на цели три (поздравления и подаръци приемаме само лично )!
През тази изминала година въпреки кризата, която колкото и да обещаваха, че ще свърши, не само не отшумя, а дори повече се задълбочи, ние продължихме да ви поднасяме своите текстове – все пак това е наш приоритет.
Основният ни “проблем” е, че не скучаем и не губим духа и духовитостта си. Затова и през тази година ще застанем твърдо зад позицията си на анализатори на глупостта и ще продължим да цапотим с мастило върху листата, т.е с мишката и клавиатурата върху word-овия документ нови текстове, с които да накараме шпагите на общественото мнение да звъннат в спор.
Защото това сме ние и не сме случайни! Притежаваме оригиналност на мисленето, краен индивидуализъм, своеобразие и дори ексцентризъм.
На 19 април се раздават наградите “Пулицър”. На 20 април е роден Хитлер, избухнало е Априлското въстание, а Христо Проданов е изкачил връх Еверест. На 23 април се чества международният ден на книгата и авторското право. Да стартираме блога си на 21-ви април, т.е. точно между тези паметни за историята дати, не е случайно. Мисля, че сме докоснати от Съдбата!
Ето защо, продължаваме напред, тъй като силно вярваме, че добрите, качествените неща не трябва да се премълчават, а да се казват или пишат – кой както и където може. Това е то – фрийдъм ъф спийч!
Happy Beerday, благодарим и наздраве!

Минутата на Стилиян Петров

19 април, точно в 19:19 часа, на трибуните на Националния стадион “Васил Левски” в София, където всеки ще носи фланелка с неговия N19,а също и на площад “Жеравица” в родната му Монтана, където организаторите ще опънат 19 метрово платно, на което всеки може да напише своя окуражаващ текст до капитана на националния ни отбор по футбол.

С ръка на сърцето мога да кажа, че месец април е месецът на абсурдите в България.
Нека направим бърз мониторинг на събитията, които се случиха последните 3-4 седмици:
- 1-ви април дойде с нови по-високи цени на парно и газ, въпреки че Газпром намали цените с 11%, нашите я вдигнаха
- пак на 1-ви април стана ясно, че сме официално страната с най-скъпо гориво, ток, вода и газ в цяла Европа, а същевременно сме с най-ниски заплати
- 2 април дойде с нови по-високи цени на билетите
- безработицата в България е 12,4% при 10,2 в ЕС
- заляха ни стачки в ОЦК-Кърджали
- половината от бандата „Наглите” вече са на свобода – нямало доказателства срещу тях
- започнахме да внасяме яйца от Китай, хляб от Румъния, зеленчук от Турция и агнета от Сърби
- България попадна в 10-та на класация за най-нещастна държава в света
- ново увеличение на цените на месото и зеленчуците
- поредната изцепка на здравния министър Деси: „Да не се дават шофьорски книжки на хора, които не са платили здравните си осигуровки”, след като преди това като депутат тя предложи на хората без платени здравни осигуровки да се забрани да напускат страната, а сетне – вече като министър – да не им се издават лични карти
- обраха инкасо автомобил край Ловеч; сумата е над 2 милиона лева
И аха да отдъхнем, че този проклет април почти отмина, новото „двайсе” дойде от Антонела Донушева, експерт в Областна служба „Земеделие”. Тя поиска да бъде въведен стандарт за краставиците – всички те да бъдат правил, цилиндрични, еднакви и с дължина от 25 сантиметра.
Край на кича, да живее геометрията!
Един поглед в бъдещето: експерти обикалят родните пазари с ролетки и шублери в ръка и съставят актове на търговците, които не предлагат въпросните 25 сантиметрови краставици.
Спорен въпрос остава, дали ще забранят на хората да си отглеждат домашни краставици в градините, защото, съгласете се с мен, колкото и добър градинар да си, нямам как да произведеш абсолютно еднакви краставици. Може да го клонираме, но това няма как да стане по естествен път. Ще рече – ще ядем само химикали и изкуствени продукти. Нещо, на което отдавна сме свикнали: кренвирши от месо и такива от мас и тоалетна хартия – едните по ДБС, другите – по личен търговско-измамен стандарт. Месо от месо и месо от соя. Български ориз, произведен в Китай. Два вида кашкавал – единият изкуствен, другият – още по-изкуствен. И понеже това ни е малко, в края на годината се предвижда стандарт и за млякото: щандовете на магазините ще са разделени на две – едните за мляко и сирене от мляко, а другите – за мляко и сирене от… ДРУГО. Как се прави мляко и сирене без мляко – акъл не ми го побира.
А като се замисли човек, че сме само април месец..

Ако си между 20 и 30 години, родителите ти не са бивши агенти на ДС, не са потомци на важни клечки от ЦК и не са реститути, то вероятността да приличаш на Шоми и Дуже от филма „Kad porastem bicu Kengur” е много голяма.
Лентата на режисьора Радивое Андрич е алманах за живота на всички тийнейджъри от Балканите, които нямат богати родители. Невероятно смешен и същевременно тъжен, “Kad porastem bicu Kengur” е отражение на заобикалящата ни действителност и показва всичко онова, което се случва извън нашите мечти. Във филма не се говори за политика, няма супер ченгета, няма битки и отвличания. Филмът е за отчаянието от живота на няколко белградски момчета. Те не могат да си намерят работа или ако работят, то е за престъпно ниска заплата. Залагат последните си пари на еврофутбол с надеждата да спечелят джакпота, който да им осигури мечтаният живот като този на Кенгуруто – единственият успял техен приятел от квартала, който е вратар на английския Истуич . Останалото време запълват с пушене на джойнт и пиене на бира.

“Kad porastem bicu Kengur” е филм, който грабва с искреността си, с честността си, с това, че нищо не е преиначено, нищо не прикрито, а напротив – всичко е толкова реално, че дори се виждаш като един от героите, особено когато се стигне до потресаващия монолог на Браца:
„Гърдите са ми отпуснати. Нямам коса. Имам бенки по цялото тяло – милиони бенки и не мога да се пека на слънце, но така или иначе нямам пари за море… Имам шкембе, нямам работа, на 27 години съм и още живея с родителите си. Нищо няма да се промени за мен в следващите 50 години. Или по-скоро ще се промени: към по-лошо. Аз съм безполезен социален паразит; аз съм въшка и живея въшлив живот, а когато умра, ще ме закопаят във въшлив гроб…”
Ето тогава разбираш, че положението на Балканите наистина си е ебало майката.

“По-добре петнадесет години заточение и перо в ръката!”

„Но в какво ме обвиняват? – пише Достоевски в показанията си. – В това, че съм говорил за политика, за Запада, за цензурата и пр.? Но кой в наше време не говори и не мисли по тия въпроси? Защо съм учил, защо науката е възбудила у мене любознателност, ако нямам право да кажа своето лично мнение или да не се съглася с мнение, което само по себе си е авторитетно?
На Запад се разкрива зрелище страшно, разиграва се драма безпримерна. Трещи и се руши вековният ред на нещата. Основните начала на обществото заплашват всяка минута да рухнат и да увлекат в своето падение цяла нация. Трийсет и шест милиона всеки ден поставят като на карта цялото свое бъдеще, богатство, съществование, своето и на своите деца! И нима тая картина не е такава, че да възбуди внимание любопитство, любознателност, да разтърси душата? Това е същия онзи край, който ни е дал науката, образованието, европейската цивилизация; такова зрелище е урок! Това най-сетне е история, а историята е наука за бъдещето.
И след всичко това нима ще ни обвинят нас, на които е дадено известно образование, в които е събудена жаждата за знание и наука – нима ще ни обвинят, че сме имали любопитството да говорим понякога за Запада, за политическите събития, да четем съвременни книги, да се интересуваме от западното движение, дори да го изучаваме по възможност. Нима ще ме обвинят, че аз гледам все пак сериозно на кризата, от която стене и се разкъсва на две нещастната Франция, че смятам тая криза може би историческа необходима в живота на тоя народ като състояние преходно (кой ще реши сега това?), което ще доведе накрая до по-добри времена.”
Ф.М. Достоевски

…в който Павлин BASH Иванов е направил вивисекция на днешната извратена младеж, after като тя вече си е продала душата на Дявола за скъпи слънчеви очила, лъскави чанти, освежител за уста, марково уиски, долнопробен амфетамин и секс за една нощ с непознати срещу пари.
After това настъпва и BASH моралният упадък – да крадеш алкохол, да вземаш пари от малки деца, да създаваш проблеми в обществото, да чупиш, да рушиш…
Тотална деградация.
Паднали ангели.
“Изчепен майнд крю!”, както казва моят приятел CP’JimmyZ.

Но пък клипът наистина е BASH – все пак е единственото българско участие на конкурса за клип към песента “After” на Moby.

ASTON VILLA captain Stiliyan Petrov is battling acute leukaemia.

The condition was diagnosed following tests after the Bulgaria international, 32, developed a feverfollowing last Saturday’s defeat to Arsenal.
A statement from Villa said: “We expect to learn more about Stiliyan’s situation in due course and we have moved quickly to support him and his family.
“During this time we ask that Stiliyan’s privacy is placed ahead of all inquiries and trust that we will share information as we receive it.
“Stiliyan is cherished by many and he will get from Villa every ounce of love and support that we have to help bring this to a positive conclusion.”
Villa team-mate Darren Bent posted: “Really sad news to hear about our captain Stan Petrov. Hopefully he’ll be back fighting fit soon. Thoughts are with him and his family.”
Goalkeeper Shay Given tweeted: “In shock about Stiliyan Petrov acute leukaemia but we are all here for him and his family. Please God he makes a full recovery.”
Jermaine Jenas, who played for the Midlands club on loan, wrote: “Just saw the news about Stan Petrov, one of the nicest guys in football. Thoughts with him and his lovely family.”
And Spurs midfielder Tom Huddlestone posted: “Thoughts with ‘Stan’ Petrov. Football once again being put into perspective.”
Villa fans have also been quick to show their support for Petrov: “We know Stiliyan is a fighter and everyone is behind him.”

                                                        From materials published in The Sun magazine.

Наскоро, докато препрочитах книгата на Кърт Вонегът „Фокус-бокус”, попаднах на един израз: “When the shit hit the fan” (когато настъпят големите неприятности) или по нашенски казано – когато лайното удари вентилатора.

Карикатура: Internet

Тия дни лайното наистина удари вентилатора и така се засмърдя, та на човек да му се прище да си изповръща червата, освен ако не иска да се полее с бензин (което при рекордната му цена е страшен лукс!), да си драсне клечката и да се свършат мъките му.
Новият (пореден) здравен министър, някоя си Деси, която ми е почти набор, и която няма медицинско образование, удари по вентилатора с изказването си, че хората, които не си плащат здравните осигуровки, трябва да бъдат лишавани от някои административни услуги като например да им се издава лична карта. Според нея тази мярка от по-добра от затвор и от отнемане на здравно осигурителни права и глоби, тъй като отнема на хората правото на социални помощи например. Преди време, като депутат от Парламента, Деси беше внесла и друго предложение – да се отнема правото на хората без здравни осигуровки да напускат страната ни.
Евала, Десо, ти (не)си моя идол винаги-завинаги!
Нека оставим настрани това, че България е единствената държава, в която здравно осигурен човек заплаща медицински услуги. Аз 4 пъти съм търсел медицински услуги в столицата и в 3 от тези 4 пъти съм заплащал по 50 лева за преглед, въпреки че съм здравно осигурено лице и съм имал направления, при което по закон трябва да платя само и единствено 2,70 лева потребителска такса.
Нека оставим настрани това, че макар и да си плащаш редовно вноските, не винаги личният ти лекар ти дава медицинско направление (истински парадокс!).
Нека оставим настрани това, че болниците в България отдавна не са места за лечение на хора, а търговски дружества. Нека!
Нека накрая оставим настрани и това, че днес, в нашата „демократична” страна, човек е изправен пред страшен избор: да плати здравната си осигуровка или да лиши семейството си от храна, като по този начин го обрича на гибел. Да работиш къртовска работа по 10-12 часа на ден за минимална работна заплата, с която да плащаш рекордни сметки за ток, парно и вода, а с останалите стотинки да купиш хляб за децата си или да платиш здравните си осигуровки, за да не ти отнемат личната карта.
Нека погледнем обаче откъм правната страна на въпроса.
Какво е един човек без документ за самоличност?! Той е никой! Той е лишен от всякакви граждански права: право на труд, право да гласуваш, право да си страна по различни сделки, право да регистрираш фирма, право да се явяваш пред съд и нотариуси, право да учиш, да ползваш зъболекар, право умреш дори, защото без документ не може да ти се издаде смъртен акт. Без лична карта ти вече не си поданик нито на Европейския съюз, нито на собствената си държава. Ти не си дори роб – ти нямаш душа. Това нещо се нарича нарушаване на личните и гражданските права. Навремето на каторжниците в Русия, осъдени на каторга в срок от 10 до 20 години са им били отнемани гражданските права и фактически са преставали да съществуват като хора.
Да отнемеш самоличността на човек е много повече от фашизъм. То е много повече и от капитализъм с елементи на тоталитаризъм и деспотизъм. Отнемането на личната свобода на човек може да се охарактеризира само и единствено с един термин от биологията – нарича се „естествен подбор”.
Ето какво значи лайното да удари вентилатора. Големите неприятности настъпват тогава, когато в министерските кресла сядат тридесет и няколко годишни хора без опит и образование в сферата, в която са назначени да управляват.
Такива неща могат да се случат само в абсурда наречен България…