Лъжата – комунизмът, демокрацията и другите

Има такава книга: „Лъжата – Жан, Иван и другите”. Тя е на бившият дългогодишен главен редактор на вестник „Труд” Тошо Тошев. Наскоро я препрочитах отново в търсене на някои отговори на въпроси, които винаги са ме тормозели:  отиде ли си комунизмът от България или просто смениха името му; кога е било по-лошо – сега или тогава; има ли истинска демокрация у нас или политиката ни е придобила извратена капиталистично-тоталитарна-мутренска форма?
Докато се чудех коя точно е истината, днес шефът на ДКЕВР Ангел Семерджиев обяви, че токът скача от 1-ви юли не с обещаните 10%, а с цели 13%. В тоя ред на мисли се запитах нещо: ако за всяко неспазено обещание от страна на управленците в последните три правителства на България падаше глава, дали сега щеше да имаме политици? Сигурен съм, че нямаше да имаме.
Отплеснах се.
Та, мисълта ми беше за „Лъжата – Жан, Иван и другите”. В една от главите, Тошо Тошев е споменал студентските протести от 14 декември 1989-та година, когато хиляди студенти (и не само те!) се заклеха, че няма да прекратят протестите си, ако не получат исканията си, които са за нови политически решения и автономия на ВУЗ.
Сега се питам дали в родината ни останаха последователи на тези студенти и изобщо има ли смелост днешната младеж да организира такъв протест с такива искания? Причини има и то не малко за такова нещо, но има ли ги хората, има ли ги ентусиастите, има ли ги ония, които не искат да са бели роби в собствената си държава…
А и какво ли щеше да стане, ако всички българи се обединим и не си платим сметките за ток само за един месец дори, и с това се започне една поредица от протести срещу безобразията в България и геноцида, които се упражнява над българския народ? online slots

Дай си ми куклите, те си ти камиончето

От известно време в прокаженото медийно пространство циркулира една много “наболяла” тема, а именно прословутият скандал между Дянков и Първанов.

Е, позволете ми да повърна !

Аз съм човек, който обича да гледа новини. По бТВ, по НоваТВ, по БНТ, абе навсякъде. Интересно ми е просто. Може да ме наречете мазохист, но такъв съм си. От една седмица обаче, за пореден път новините в нашата мила татковина започват да ме дразнят. ПИСНА ми да слушам за детинският “скандал” между Дянков и Президента !

Ужким са големи и зрели мъже. Ужким имат някакво достойнство. Ужким са уважавани политици. Уя ми Янко !

Как може да се карат като абсолютни тийнейджъри ? “Абе ти защо си казал на Спаска, че съм се целувал с Генка ?”.  Подобен “скандал” е подобаващ за малоумни фолк певици, разигран в някое глупаво списание от ранга на “Хай Клуб” или “Story”. Сякаш гледам как Ивана казала на Камелия, че е виско платена курва, само че ролята на Ивана е играе от Дянков, а на Камелия – от Първанов. И целия тоя сеир се разиграва не в малоумното списание, а по националната ни телевизия ! Е, айде моля ви се !

Отгоре на всичко, остави че ни губят времето с простотията си, а и губят и парите на дънакоплатците, за да си разиграват смешният спектакъл. Ще си уреждат официална среща, моля ви се. И ще има и стенограма. Нали се сещате колко хиляди левове от моя и от вашият джоб са отишли на кино, само за да може Първанов да пита Дянков: “Абе баце, ти що говориш по мой адрес така ?”.

Не можа ли да му звъннеш по телефона, бе ? И той ти е безплатен, нали е служебен !

Да не забравяме, че сега пък Дянков бил толкова обиден, че Първанов се бил обидил, че прокарва идеята за импийчмънт. Е, не ! Толкова сте жалки и тъпи, че ми иде да си бръкна в окото, само за да може болката да ме отдалечи от мисълта за вас. Така сме цъфнали и вързали в България всичките, че точно от това имаме нужда в момента. От импийчмънт.

Браво. Евала. Малоумници !

Моят апел към Първанов би бил: Ако няма какво да криеш, няма какво да доказваш. Не скачай като ободена мома.

Към Дянков пък би бил: Аман от сочене с пръст в тая държава. Ако имаш доказателства, занеси ги в НСБОП, не плямпай като фолк певица в шоуто на Иван и Андрей.

Благодаря за вниманието !

Нова година, нови идеи, нов живот ?

Дойде поредната нова година. Все още сме живи. Все още сме тук. Все още светът не е свършил и все още нещата продължават своя извратен развой. Вечер заспиваш един, на другия ден календарът е променил последната цифра и от теб се очаква да си друг. Някак си не само обществото, но и ти самият си налагаш, през новата година нещата да са различни. Най-честото пожелание, което чух през тази дни, беше следващата година да е по–различна от тази. Може би по–добра, ще рече това ?

А, дали е така ?

Дали различното е по – добро или просто е различно ? Изконното желание на всеки човек е да се променя към по – добро. Всеки си пожелава да се развива и върви към илюзорната падина на човешкото изобилие и райско същество. Дали това ни трябва ? Защо смятаме, че щастието се крие в повечето, в многото, в другото ? Не е ли щастието нещо много по – елементарно ? Нещо не толкова гигантистко и не толкова гротестко ? Най – големите философи и мислители на света винаги са казвали, че щастието се крие в семплите неща. В малките неща. Защо болшинството хора не се замислят какво наистина им трябва, за да са щастливи ? Защо всички гонят този сапунен балон, раздут от общественото мнение, наречен щастлив живот ?

Едно нещо мога да кажа. Щастието е нещо малко, щастието е нещо лесно постижимо. Всеки, повтарям, ВСЕКИ може да е щастлив. И то много лесно ! Най – лошото е, че за да бъде осъзнато това, за да ни стане ясно колко е лесно да си щастлив, трябва да го открием. Чак като го намерим се плесваме в челото и си казваме “Бахти, колко било елементарно !”.

Аз се смятам за щастлив човек. Не си мислете, че черният ми тон, който често изразявам в тези ми статии, показва, че не съм. Просто съм прекалено циничен и критичен към себе си и света. Но това далеч не значи, че съм нещастен. Напротив. Аз посрещам новата година с високо вдигната глава и с чувство за удволетвореност от нещата в живота ми. Не ме разбирайте погрешно ! Далеч не съм човек без проблеми, нерви и болежки. Имам си ги в изобилие. Но точно това искам да кажа. Въпреки всичките лайна, които ни поднася живота, ние можем да сме щастливи ! И като се замисля в крайна сметка, всичко е до промяната. Не към заученото по – добро, а просто към нещо различно.

Пожелавам на всеки от вас да открие своето различно нещо и да бъде щастлив, а на живота и проблемите му, майната им !

Всички знаем, че Майката Природа е кучка, но това не значи, че ще ни попречи да си живеем щастливо.

Reality Bulgaria

От доста време искам да напиша нещо по въпроса, но все бях зает или просто не ми се занимаваше. Евала на Дени, че редовно разширява блога, докато аз и Дарк-а нищо не правим.

Но дойде момента да кажа и аз нещо типично в наш стил – “Е ПИСНА МИ ДА МУ ЕБА МАМАТА !”. Аз съм голям любител на малкият екран и обичам да гледам телевизия, дори само да върви на заден фон докато играя World of Warcraft. ПИСНА ми всяка шибана телевизия да върти минимум по 5 малоумни предавания от стил “Reality”. Всякакви простотии от рода на “Dancing Stars”, “Цената на истината”, “Надхитри блондинка” и други, ме карат да повръщам много сериозно. Тия хора не мислят за моето здраве. Почвам да се дехидратирам, ебати !

Още по страшното за мен е елементарният факт, че хората, които създават тия предавания никак дори не са глупави. Някой приятели все задават малоумният въпрос: “Кой подяволите ги гледа тия бози ?”, ами отговора е елементарен – МНОГО ХОРА. Продуцентите на тия предавания далеч не ги създават само заради дълбокото желание да се гаврят с моя хранителен тракт. Напротив ! Те много добре знаят каква аудитория имат и колко пари получават от нея. Та мисълта ми е, че стряскащата действителност не е в това, че има такива предавания, а че те биват поощрявани от публиката, като биват гледани.

Все повече започвам да се съмнявам в нивото на интелигентност на широката публика и на хората като цяло. Но като се замисля, явно нещо не е наред с мен. Не може всички да харесват нещо толкова силно, а само аз (и няколко други разбира се) да се бунтувам срещу него. Признавам с ръка на сърцето, че отначалото беше интересно. Но организма ми има лимит на посредственост, които може да понесе.

Силно се надявам тази ера на “Reality Bulgaria” много скоро да свърши, иначе ще трябва или да откажа гледането на телевизия напълно или да взимам някакви силни медикаменти против гадене или може би наркотици.

Краля си отиде…

26-ти Юни, Петък. Изглеждаше като обещаващ, слънчев, летен ден. Нарочно станах по – рано. Дори не се чувствах уморен. Направих си кафе. Изкъпах се. Качих се в колата си и отидох на работа. Обичам да ходя на работа супер рано. По принцип работният ми ден започва в 9 часа, както на болшинството хора. Но понеже офиса ми се намира доста далече от вкъщи, се досещате, като изляза в 8, колко време и нерви ми отнема да се интегрирам и промуша в сутрешният час пик. Затова обичам да изляза от вкъщи към 7:10. Обикновено в такава сутрин съм в офиса към 8 без 15.

Та такава беше и тази сутрин. Идеята ми беше да прекарам прекрасен последен работен ден от седмицата. Да ида супер рано. Да си изпия спокойно кафето пред компютъра, докато чета сутрешните новини, прегледам Фейсбука (тука Денислав ще иска да ми плесне шамар) и си пусна дневните строежи в Икариам. След това щях да прекарам ползотворен работен ден и щях да си тръгна по – рано вечерта (нали съм дошъл един час по – рано :)). До тук всичко звучи цветно, готино, почти Нирвана…

За съжаление, живота не е такъв. Живота не е лесен. Живота не е цвете. Живота не е Нирвана. В момента, в който прочетох новината, че Майкъл Джексън е починал, буквално усетих парен чук да ме удря в челото. В първият момент не знаех какво да направя. Как да реагирам. Какво да мисля. Зачудих се дали това е наистина толкова сериозен шок за мен, за какъвто го мислех. Оказа се, че е така. Сега искам да ви прережа през краката и всякакви коментари от рода “Не се впрягаи, такъв е живота” или “Е, станало е. Какво да се прави”. Това е моят стил на писане, ще го усетите и в другите ми статии. Обичам да прекъсвам коментарите преди те да се зародят. Особено тия, които не ме кефят. Да, знам че конструктивната критика е важно нещо. Е щом става дума за Майкъл Джаксън и това, че вътрешно нещо в мен умря като разбрах, че го няма, можете да си земете тая конструктивна критика и знаете какво да правите с нея и къде.

Цялата работа, е че аз израстнах с този човек. Като малък в детската градина се опитвах да го имитирам и да танцувам като него. Забога, аз имах клипа на Трилър на видео касета още по комунистическо време, когато се слушаше главно Братя Аргирови, НЛО, Лили Иванова и Васко Кеца. Не съм толкова стар, говоря за късното комунистическо време 88-ма, 89-та. Мисълта ми, е че Джако винаги е бил един от онези образи, които имаме запазени в себе си, които смятаме, че са едва ли не безсмъртни. Образи, които докато са живи, за нас вероятността да умрат е като вероятността земното притегляне да изчезне внезапно. И в момента, в който това се случи, БАМ ! Реалността така мощно те удря в тухлената стена на живота, че ти трябват ден, може би два, само за да се опомниш къде си.

Веднага като разбрах започнах да прозвънявам приятелите си, които знам, че също ще са потресени от новината. Повечето от тях бяха. Други ми отговориха по неочакван от мен начин, но все пак всеки има право на мнение. Един от тях ми каза друго нещо, което ме накара да разбера защо ми е толкова кофти и защо съм толкова потресен. Факта, че смъртта на някой като Майкъл те кара да осъзнаеш, че остаряваш и че всички натам отиват. Кара те да се сещаш за моментите, когато родителите ти са се потрисали от новината, че е починал някоя известна личност, за която дори не си чувал. В този момент те са така потресени, а ти се чудиш “Защо подяволите им пука толкова ?!?”. Е в този момент ги разбрах. В този момент осъзнах как са се чувствали. Представих си как мойте деца може въобще да не знаят кой е Джако и какво е дал на света и феновете си. Макар че ще се постарая да го познават така както и аз го познавам, просто няма да се същото след като вече го няма.

Основната причина да започна да пиша тази статия, както се досещате, е възмущението ми и гнева, надигнал се в мен от определени неща, случили се като последствие. Веднага след смърта му започнаха МЕГА спекулациите. “Той се друсал”, “Починал от пристрастение към приспивателни”, “Имал половин милиард долара дългове”. Начина по който ВСЕКИ започва да търси изгода от нещо такова, просто ме кара да ми се подгажда.

Драйфа ми се от наглостта на БИВШИЯТ адвокат на Майкъл, който каза, че той имал тайно пристрастие към болкоуспокояващи. Мисля, че ключовият момент в изречението е “БИВШИЯТ”. Ако не се изтъпанчи сега да си направи ЕВТИН PR, то кога ?

Драйфа ми се от БИВШАТА му детегледачка, която казва, че му промивала стомаха от лекарства за нерви.

А най – много ми се ДРАЙФА от шибанячето, заради което съдиха Джако в продължение на години за педофилия, който си призна, че всичко е било лъжа, 5 дни след смърта му. Но какво да се прави, хората са способни без никакво притеснение да съсипят живота на един човек за 30 милиона долара. Както обичам да казвам – Дано умрат още тази нощ !

Спирам да пиша. Само аз си знам какво ми е отвътре и колко много ме боли за Джако. Ще ви оставя само с неговият най – велик хит, поне според мен:

httpvh://www.youtube.com/watch?v=_fHoDWc22B0

Нов член (но не фалос)

Имам честа да ви съобщя, че към скромният ни екип от двама се присъедини трети мускетар. Това е darkblade. Няма да казвам кой е и от къде идва, ще оставя това на него, очаквам да се представи в първата си статия. Само ще спомена, че е човек с висок интелект и хаплив език (или трябва да кажа клавиатура). Основната причина да се присъеди към нас, е че споделя вижданията ни и идеите ни, затова го приветстваме в Клуб “Тъпак”.

Добре дошъл !

Изяж ги с дрехите !! 😉

Инстинкт за оцеляване

Тази вечер гледах “Шоуто на Слави” по бТВ. Няма да коментирам нито шоуто, нито Слави Трифонов. Аз лично харесвам и него и шоуто, но това е лично мое мнение, което не налагам на никого. Но МНОГО силно ме заинтригува темата, която се обсъждаше в шоуто тази вечер. Ставаше въпрос за човек, който е застрелял престъпник, който е влязъл с взлом в дома му. От каква народност е бил престъпника (българин, турчин, циганин, еврейн, клингонец или марсианец), това няма никакво значение ! Въпроса е в това, че според нашето прекрасно българско правосъдие в момента този човечец е подсъдим за убийство…

Това е толкова малоумно, че ума ми не го побира. Според нашето (и като цяло Европейското) законодателсвто нямаш право да убиваш човек, дори да влезе у вас с чистата идея да изнасили дъщеря ти, да се изгаври с жена ти, да те осакати и убие и да открадне цялото ти имущество. Дори да влезе у вас с Узи, танк или самолет, ти нямаш право да го застреляш… МОЛЯ ?!?

Говоря особено афектирано, понеже преди около година бяхме потърпевши. В дома ни влязоха крадци и ни обраха, докато аз и приятелката ми спяхме в спалнята !!!

Представете си сега следната ситуация:

Влизат вкъщи. Аз и приятелката ми спим. Аз се събуждам, щото имам нужда да се изпикая. Ставам и ги заварвам в хола, как ми крадат лаптопа и iPod-а (защото това ми откраднаха). Те, естествено подготвени, ме застрелват или удушват или просто ми прерязват гърлото, понеже е по – тихо. Решават, така и така са ме убили, що да не се “позабавляват” с приятелката ми преди да я убият и нея. Само пишейки тези редове не просто настръхвам, а ми се повръща.

Сега си представете друг сценарий:

Аз съм програмист. Компютърен маняк. Любимото ми място за работа е на дивана в хола с лаптопа ми в скута. Точно срещу входната врата.  Както си седя до мен на шкафа е моя напълно легално придобит “Desert Eagle”, 50-ти калибър, зареден. Тия клоуни влизат вкъщи със същите мисли като в горният сценарий. Аз вдигам Desert-а и правя дупва в главата на първия, колкото през нея да мине охранен дакел с кокал от тазобедрена кост на Бизон в устата. Другите се разбягват или още някой приютява 30-40 грама олово в предният дял на мозъка си. Аз като съвестен гражданин се обаждам на 112 и пристигат 5 полицейски коли и 3 линейки. И вместо полицайте да ме потупат по рамото, че съм ги отървал от водача на банда крадци, които вилнеят из София месеци наред, аз бивам арестуван и хвърлен в ареста за 72 часа, за да изпиша 15 тома обяснения и унищожам 2 гори дървета, за да компенсирам материала нужен за хартията, която използвам за описанието. Накрая бивам осъден, че съм защитил приятелката си и себе си от евентуална смърт.

Кажете ми сега това справедливо ли е ? Не е ли толкова малоумно и нелепо, че дори не може логически да ви го побере главата.

Само едно ще ви кажа. Ако се стигне до там, че да избирам дали да правят секс с окървавеният ми череп или да се защитя, тогава ще застрелям копелето като куче. Не просто ще го застрелям, а и ще се кефя докато стрелям по него. Това не са хора. Симпатията, състраданието и хумаността не са приложими при тези индивиди. Това са хора, дошли да вземат това, което си изкарал с труд и пот на челото, с цената на това да те пречукат за шибан лаптоп за 1000 лв.

При първа възможност ще си изкарам разрешително за оръжие. И ще си купя най – големият възможен пищов. Така че, като го гръмна и по ДНК да не успеят да го идентифицират. Защото майка му не заслужава да го погребе, а той не заслужава да бъде разпознат.

Това в мен не е злоба. Нито омраза. Просто инстинкт за оцеляване !